Най-важното от изминалата седмица – евакуация на сънародниците ни от Ливан и заседание на КСНС

Работната седмица в България започна с евакуационен полет от Ливан, с който бяха изведени част от сънародниците ни от страната, в която има конфликт. Това се случи благодарение на бързата реакция на МВнР, българското посолство в Ливан и дипломатическите мисии на България в региона на Близкия изток, под личното ръководство на министър-председателя Димитър Главчев и със съдействието на всички компетентни български институции. Така у нас първоначално се завърнаха общо 89 души.

Във вторник, за по-малко от 48 часа, държавата ни успя да евакуира още 80 души – български граждани и членове на техните семейства, с което общият им брой възлиза на 169 души. Евакуацията им се осъществи по най-безопасния за тях начин чрез полет на държавния авиационен оператор, благодарение на безупречното взаимодействие на МВнР с Министерството на транспорта и съдействието на всички компетентни български служби, както и на помощта на партньорски служби, ангажирани с тази спасителна операция за сънародниците ни.

В сряда последваха призиви към президента за свикване на извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност /КСНС/. Така той го насрочи за в петък. След него държавният глава каза:

„Консултативният съвет обсъди рязкото влошаване на средата за сигурност в региона на Близкия Изток и произтичащите от това заплахи и рискове за България и готовността на страната ни за тяхното преодоляване. Всички участници изразиха своята загриженост от ескалацията на въоръжените сблъсъци и тежката хуманитарна криза в региона. Ние се присъединяваме към призивите на международната общност за деескалация, за въздържане от употреба на сила и за недопускане въвличането на други държави, което би било заплаха за мира не само в регионален, но и в глобален мащаб. Съветът счита, че е неотложно незабавното прекратяване на военните действия и полагането на допълнителни усилия за диалог и намиране на мирен изход от ситуацията, базирани на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и международното право.“

И продължи: „След като се запознахме с докладите на службите за сигурност и МВР, стигнахме до извода, че към момента няма пряка заплаха за страната. Рязко влошената среда за сигурност обаче генерира рискове, които налагат техния непрекъснат мониторинг и вземане на превантивни действия. Повишава се рискът от увеличаване на миграционни потоци към нашата страна и възможността от извършване на терористични атаки. Всички участници в Консултативния съвет се обединихме около мнението, че трябва да продължат консолидираните усилия на всички институции за евакуацията на българските граждани от региона и за освобождаването на сънародниците ни от екипажа на кораба „Galaxy Leader“.“

Бяха отправени и следните препоръки:

1. Да продължи прилагането и при необходимост да се засилят предприетите превантивни мерки за недопускане на терористични актове на територията на страната, както и срещу дипломатическите ни представителства и българските военнослужещи в мисии и операции зад граница.
2. Да продължат усилията за евакуацията на българските граждани от региона на конфликтите, както и за освобождаването на нашите сънародници от екипажа на кораба „Galaxy Leader“.
3. Да се набележат и при необходимост наложат допълнителни мерки за охрана на държавната граница и противодействие на засилен миграционен натиск.
4. Да се засили сътрудничество със сродни служби за сигурност за осигуряване на своевременен и всеобхватен мониторинг на средата за сигурност с цел противодействие на терористични заплахи.
5. Да се извърши преглед и при необходимост да се актуализира Националният план за противодействие на тероризма, както и съответните планове, изготвени от държавните и местни органи.
6. Да се оценят икономическите рискове пред страната, да се извърши преглед на стратегическите резерви и при необходимост те да се попълнят.

Същевременно в същия ден премиерът съобщи, че последните 25 български граждани от заявилите желанието си да се приберат от Ливан в България ще бъдат евакуирани на 4 и 5 октомври. Осигурено е пътуването им от Бейрут до Истанбул с канадските авиолинии и от там с коли на генералното ни консулство до България, уточни той. Димитър Главчев каза още, че българското правителство разполага с информация за между 45 и 50 български граждани в Иран, за които също има готовност да бъдат изтеглени, но до момента няма заявено от тях желание за това.

Премиерът коментира, че в момента няма данни за започнала бежанска вълна вследствие на военните действия в Близкия Изток. Потенциална опасност има, но в момента не се наблюдава увеличаване на потоците и промяна в тяхната структура.

Във вторник беше отменено тестването на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване и системата BG-Alert. Причината – обстановката в Близкия Изток.

На 1 октомври президентът се включи в церемония по откриването на нова производствена база в Бургас на компанията International Armored Group /IAG/ за бронирана отбранителна техника. По този повод той заяви: „Съвременните конфликти и влошаващата се среда на сигурност показват необходимостта страната ни да разполага със собствени национални мощности за производство на собствени отбранителни продукти, които да гарантират надеждност в поддръжката и непрекъсната адаптация към нуждите на отбраната.“

Световният производител на бронирани автомобили има български собственик и реализира износ в целия свят, а в завода си у нас, където се предвижда да работят основно български специалисти, компанията ще произвежда за световните пазари различни видове бронирани автомобили по стандартите на НАТО, дронове за спасителни, разузнавателни и аварийни мисии, военни кранове за евакуация и леки патрулни автомобили. Първоначалната инвестиция се очаква да надхвърли 20 млн. лв., а броят на заетите да достигне над 300 души.

Президентът изтъкна постигнатите от компанията високи резултати в производството на различни бронирани машини, с които е позната по целия свят, като има изградени заводи в САЩ, Обединените арабски емирства, Турция, а вече и в България. Производствената база у нас е разположена на площ от 150 000 кв. м. в промишлената зона на Бургас. Държавният глава открои като ключови за инвестициите изградената поддържаща инфраструктура в региона с международното летище, пристанище Бургас и магистрала „Тракия“, благоприятния икономически климат и добрата квалификация на работната сила в града и областта. Румен Радев поздрави екипа на компанията за реализираната мащабна инвестиция, като по думите му изборът на Бургас като място за новото производство показва значителния инвестиционен потенциал на града и региона.

„Откриването на завода е от особена важност за българската икономика, националната сигурност, развитието на Бургас и региона“, подчерта държавният глава и призова за още по-задълбочено сътрудничеството между държавните институции в лицето на Министерството на отбраната и българската отбранителна индустрия.

В същия ден премиерът Димитър Главчев откри реконструирания гранично-контролно пропускателен пункт /ГКПП/ „Калотина“. В резултат на извършената реконструкция е увеличен броят на трасетата за преминаване на леки автомобили на ГКПП – Калотина – от 17 на 22, като по този начин пропускателната способност на пункта е увеличена с около 30%. Реновираният пункт вече разполага с по седем ленти за влизане и за излизане от страната, както и с други осем ленти, които могат да бъдат използвани в зависимост от посоката на натоварване. Така до голяма степен ще бъде намалено времето за изчакване за извършване на гранични проверки и образуването на колони от изчакващи автомобили.

Във връзка с предстоящото въвеждане на системата на Европейския съюз за влизане/излизане в кабините за извършване на гранични проверки са обособени помещения за снемане на биометрия. От днес започват дейностите по оборудването с необходимата техника за снемане на биометрични данни – поставяне на камери и скенери за пръстови отпечатъци. С 50% е увеличен капацитетът на терминалите с по три автоматизирани работни места за извършване на гранични проверки на пътуващи с автобуси на трасета „Вход“ и „Изход“.

След церемонията министър-председателят коментира и: „Имаме готовност да представим проектобюджет за догодина в рамките на срока, който се изисква. Няма да го представим преди да минат изборите. Ако се представи преди това, изкушенията в Народното събрание ще са много големи.“

Попитан дали в него ще бъде заложен под 3% дефицит, премиерът отвърна: „Така би трябвало, нали целта ни е еврозоната. Такъв вариант имаме готовност да представим. Това е работа и на народните представители – дали ще приемат такъв вариант.“

В сряда военният министър Атанас Запрянов обяви, че няма изгубени данни в резултат на катастрофата по повод снетите данни от „черната кутия“ на катастрофиралия учебно-боен самолет L-39.

„Това, което се извърши в Чехия, е заводът, с неговите средства и инструменти, да свали данните от „черната кутия“. Разчитане на „черната кутия“ значи технологично и технически данните да бъдат снети. Ние сме удовлетворени и аз съм удовлетворен, че пълните данни са снети. /…/ Тези данни сега вече са в България и в момента инспекцията и прокуратурата работят. Те трябва да бъдат анализирани и разчетени“, заяви министърът, цитиран от „БТА“ и подчерта, че на анализ са подложени както състоянието на самолета, така и връзката между пилотите и наземния контрол, но и много други данни.

„Инструкторите имат достатъчно нальот. За миналата година над 100 часа, а тази година – около 60 часа. Имаме изправен самолет, но искам да знам цялата картина“, коментира още военният министър и подчерта, че ще има административни кадрови мерки, в зависимост от резултатите и доклада, които разследващият екип, прокуратурата и работната група ще предоставят.

В четвъртък Централната избирателна комисия /ЦИК/ прие решение за даване на разрешение по чл. 160 ал. 1 от Изборния кодекс за задържане или привличане като обвиняем на кандидат за народен представител. Решението е във връзка с постъпило искане от прокуратурата. „За“ гласуваха 13 членове на комисията. Заместник-председателят и говорител на ЦИК Росица Матева докладва искане, постъпило в 17:55 часа, подписано от Елена Каракашева, за и.ф. главен прокурор съгласно посочена заповед, относно разрешение за привличане като обвиняем и задържане на кандидат за народен представител в изборите, насрочени за 27 октомври, който е регистриран с решение на Районна избирателна комисия-Шумен.

Матева посочи, че към искането е приложено предложение от прокурор към Софийската районна прокуратура, писмо от Комисията за противодействие на корупцията от разследващ инспектор, заповед за задържане на лице от 2 октомври т.г., протокол за разпит от свидетел на 3 октомври т.г., решение на ЦИК от 14 юни т.г. за обявяване на народни представители в 50-ото Народно събрание и заповедта на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, с която определя заместник-главен прокурор да изпълнява функциите за времето, за което той е в командировка. Причината за искането – заварено тежко престъпление.

Малко след това беше обявено, че председателят на Народното събрание Рая Назарян разрешава свалянето на имунитета на Д. И., въз основа на задълженията си по Конституцията на Република България и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Надзорният съвет не взе категорично решение по казуса с управителя на НЗОК, каза пред журналисти председателят на Надзорния съвет на НЗОК и заместник-министър на здравеопазването Петко Стефановски след заседание на надзорниците. По думите му въпросът ще бъде обсъден отново следващата седмица. Спорен е моментът дали Надзорният съвет е органът, който да се занимава с този казус, посочи Стефановски.

От „БТА“ припомнят, че на 24 септември 2024 г. Конституционният съд се произнесе единодушно, с което обяви за противоконституционно решението на Народното събрание от 17 април 2024 г. за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК Станимир Михайлов. Делото бе образувано на 17 април по искане на народни представители, според които има противоречие с принципа за правовата държава и на законността и принципа на разделение на властите.

В петък служебният министър на културата Найден Тодоров предложи 10 мерки за спиране на измамите в сектор „Култура“. Той ги публикува във Facebook, като това е вследствие на скандалите в театрите в Разград и Смолян. Те са:

1. Промяна на формулата и стандарта на делегирания бюджет и периодите на преизчисление.
2. Ясен и непроменим в рамките на финансовата година бюджет, със заложени месечни лимити, съобразени с даденостите на отделните институти.
3. Класифициране на институтите според вида им, дейността им през последните години, особеностите на региона и съобразено с особените обстоятелства в съществуването на всеки един институт (наличие на сграден фонд, взаимодействие с местната власт и прочие).
4. Фиксиране на минимален и максимален брой щатни бройки, според новосъздадения класификатор.
5. Създаване на система за изчисление на труда и заплащането, съобразена с особеностите на професиите в културния сектор.
6. Фиксиране на административните, творчески и икономически правомощия на ръководните екипи в културните институти.
7. Създаване на система за обективно атестиране на културните институти и работещите в тях, включително периодична атестация на техните ръководители.
8. Създаване на стимули за развитие на културните институти, съчетано с подпомагане на развитието на регионите в страната чрез нова мотивационна система на Държавна задача, заимствана от концепцията за Национална културна стратегия.
9. Създаване на легални стимули за съвместна работа между културните организации от държавния, общинския и независимия сектор.
10. Създаване на дигитална платформа, представяща дейността на всички културни институти от държавния сектор, към която да могат да се присъединяват и други желаещи културни организации.

Най-важното от изминалата седмица – протести и старт на предизборната кампания