По-рано днес Европейската централна банка /ЕЦБ/ обяви, че отново възнамерява да намали лихвените проценти за трети път тази година, като изтъкна, че инфлацията в Еврозоната е все по-овладяна, докато перспективите за икономиката на блока се влошават, информира “Reuters”.
Първото поредно намаляване на лихвените проценти от 13 години насам бележи изместването на фокуса на централната банка на Eврозоната от целите за понижаване на инфлацията към запазване на икономическия растеж, който вече две поредни години значително изостава от този на САЩ.
„Смятаме, че процесът на дезинфлация е в ход, а цялата информация, която получихме през последните пет седмици, беше в една и съща посока, а именно, че трябва да се стремим към намаляване,“, заяви по време на пресконференция председателката на ЕЦБ Кристин Лагард.
Тези данни вероятно са наклонили везните в полза на идеята за намаляване на лихвените проценти, като проучванията на бизнес активността и нагласите, както и показанията за инфлацията през септември са малко по-ниски от очакваното. Запитана какво смята за перспективата за по-високи мита върху европейските стоки, ако Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ следващия месец, Лагард сподели, че всякакви търговски пречки са негативен фактор за Европа.
„Всяко ограничение, всяка несигурност, всички пречки пред търговията са от значение за икономика като европейската, която е много отворена,“, обясни тя и допълни, че ЕЦБ също така е много внимателна към възможните колебания на цените на петрола, свързани с конфликите в Близкия изток. Въпреки тези думи, председателката на ЕЦН подчерта, че понастоящем банката не очаква рецесия и все още разчита на прогнозите, че икономиката ще премине през така нареченото „меко приземяване“, което означава по-нисък, но все пак положителен растеж.
Намаляването с четвърт пункт води до намаляване на лихвата, която ЕЦБ плаща по банковите депозити, до 3,25%. Паричните пазари очакват три нови намалявания до март следващата година. В изявлението си Лагард не даде индикации за подобни бъдещи стъпки, като вместо това повтори мантрата си, че решенията ще се вземат поетапно въз основа на постъпващите данни. Все пак, акцентът ѝ върху данните, които са по-ниски от очакваните, и върху стабилизирането на инфлацията на целевото равнище от 2% на ЕЦБ през следващата година накараха анализаторите да смятат, че предстоят още такива стъпки.
Инфлация и икономически растеж
ЕЦБ най-сетне може да заяви, че почти е овладяла най-тежкия пристъп на инфлация от поне едно поколение насам. Цените нараснаха само с 1,7% през изминалия месец, падайки под целевите 2% за пръв път от три години насам. Макар че до края на тази година инфлацията може да надхвърли целта на ЕЦБ, в обозримо бъдеще се очаква тя да се движи около това равнище.
ЕЦБ отбеляза, че повишаването на заплатите все още допринася за „вътрешната инфлация“, т.е. нарастването на цените на услугите и стоките, които не зависят в голяма степен от вноса, но въпреки това инфлацията се понижава.
„Вътрешната инфлация остава висока, тъй като заплатите все още се повишават с високи темпове. Същевременно натискът върху разходите за труд ще продължи постепенно да отслабва, като печалбите отчасти неутрализират влиянието им върху инфлацията.“, гласи още изявлението на ЕЦБ.
Въпреки това икономиката трябваше да плати висока цена за това. Високите лихвени проценти отслабиха инвестициите и икономическия растеж, който е слаб от близо две години насам. Последните данни, включително за индустриалното производство и банковото кредитиране, сочат, че през следващите месеци ще се повтори същото. Устойчивият пазар на труда също започва да се пропуква, като делът на свободните работни места (или делът на свободните работни места спрямо общия брой) спада от рекордно високите си стойности. Това засили призивите на ЕЦБ и на политиците в развити страни като Германия и Италия за облекчаване на политиката, преди да е станало твърде късно.
Все пак, част от икономическата слабост се дължи на структурни проблеми, като например високите разходи за електроенергия и ниската конкурентоспособност, които затрудняват индустриалния лидер на Европа – Германия. По повод на това Лагард повтори обичайния призив на ЕЦБ към европейските политици да продължат с „амбициозни“ си реформи, за да направят икономиката на региона по-продуктивна, конкурентоспособна и устойчива.
Израелската армия вероятно е убила лидера на „Хамас“ Яхия Синуар
