В понеделник Нобеловата награда за икономика беше присъдена на Дарон Асемоглу, Саймън Джонсън и Джеймс А. Робинсън за изследвания, които обясняват защо общества с лошо върховенство на закона и експлоататорски институции не генерират устойчив растеж. При обявяването на наградата в Стокхолм Нобеловият комитет на Кралската шведска академия на науките заяви:
„Тримата икономисти доказаха значението на обществените институции за просперитета на една страна.“
Асемоглу и Джонсън работят в Масачузетския технологичен институт, а Робинсън провежда изследванията си в Чикагския университет. Якоб Свенсон, председател на Комитета за наградата за икономически науки, каза: „Намаляването на огромните разлики в доходите между държавите е едно от най-големите предизвикателства на нашето време. Лауреатите показаха значението на обществените институции за постигането на тази цел.“
Той обясни, че техните изследвания са осигурили много по-задълбочено разбиране на първопричините за това защо държавите се провалят или успяват. Потърсен от Академията в Атина, Гърция, където трябва да говори на конференция, 57-годишният Асемоглу, роден в Турция, заяви, че е изненадан и шокиран от наградата. „Никога не очакваш подобно нещо“, призна той. Асемоглу потвърди, че изследванията, отличени с наградата, подчертават стойността на демократичните институции.
На 14 октомври Южна Корея заяви, че е установила признаци, че Северна Корея се готви да разруши северните части на пътища, свързващи двете държави, които вече не се използват. Напрежението между двете съседни нации напоследък става все по-изострено заради твърдението на Северна Корея, че Южна Корея е прелетяла с дронове над територията ѝ. Унищожаването на пътищата би било в унисон със стремежа на лидера на Северна Корея Ким Чен-Ун да прекъсне връзките си с Южна Корея, официално да я затвърди като основен враг на страната си и да се откаже от десетилетната цел за мирно обединение с Южна Корея.
Южнокорейските военни сили съобщиха, че наблюдават различни дейности в Северна Корея, които изглежда са подготовка за разрушаване на пътищата, като например инсталиране на екрани. „Те са инсталирали екрани на пътя и работят зад тези екрани, подготвяйки се да взривят пътищата“, заяви по време на брифинг Лий Сунг Джун, говорител на Обединения комитет на началник-щабовете на Южна Корея. Той предупреди, че разрушенията могат да бъдат извършени още в рамките на същия ден.
По негови думи южнокорейските военни сили смятат, че Северна Корея може да се опита да изстреля и космическа ракета, което се разглежда от ООН като забранено тестване на технология за ракети с голям обсег. Лий Сунг Джун каза още, че Северна Корея може да извърши неуточнени „малки провокации“, за да засили натиска върху Сеул.
В понеделник Шри Ланка затвори училищата в столицата Коломбо и предградията, тъй като проливни дъждове предизвикаха наводнения в много части на островната държава, съобщава „Асошиейтед прес“. Проливните дъждове през уикенда предизвикаха хаос в много части на страната, наводнявайки домове, полета и пътища. Трима души се удавиха, а според Центъра за управление на бедствията в страната около 134 000 души са били засегнати от наводненията.
Центърът заяви, че дъждовете и наводненията са повредили 240 къщи, а близо 7000 души са били евакуирани. Властите са прекъснали електрозахранването в някои райони като предпазна мярка. Местните телевизионни канали показаха наводнени градове в предградията на Коломбо. В някои райони водата е достигнала до покривите на къщите и магазините.
Във вторник стана ясно, че Италия, Германия и Нидерландия са в краткия списък на кандидатите за висшия пост в ЕС, който ще ръководи новия орган на блока за борба с прането на пари, според множество официални лица. Италианката Бруна Шего, германецът Маркус Плиер и Ян Райндер де Карпентиер от Нидерландия са останалите трима кандидати в надпреварата, заявиха пред „Politico“ длъжностните лица, на които бе предоставена анонимност, за да говорят откровено за надпреварата.
Органът за борба с изпирането на пари /AMLA/ ще упражнява надзор върху трансграничните финансови компании, които са изложени на висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма, и ще има правомощия да налага глоби в размер на милиони евро. Офисът на AMLA ще бъде открит във Франкфурт в началото на 2025 г. и ще започне да функционира напълно до 2028 г. Позицията на председател е за четири години, но може да бъде удължена веднъж. Заплатата за нея е над 250 000 евро годишно, без да се облага с данъци.
И тримата кандидати бяха интервюирани, заедно с неизвестен четвърти кандидат, който по-късно беше отстранен, от ръководителя на финансовите услуги на ЕС Мейрад Макгинес. Сега тримата избрани кандидати ще се явят на интервюта при закрити врата, организирани от Европейския парламент, преди окончателното публично интервю с кандидата, класиран на първо място. Очаква се изслушванията да се състоят, едва след като законодателите изпитат кандидатите за комисари на ЕС, което означава, че те ще започнат най-рано в средата на ноември, съобщиха официални лица за „Politico“.
На 16 октомври Съветът за сигурност на ООН изрази „силна загриженост“, след като Израел обстрелва и ранява миротворците на ООН в Южен Ливан по време на засилените боеве, като потвърди подкрепата си за тяхната роля в подкрепа на сигурността в региона. Това е първото изявление на най-мощния орган на ООН, откакто миналата седмица започнаха израелските атаки срещу позициите на мироопазващите сили, известни като ЮНИФИЛ, които предизвикаха международно осъждане. Ръководителят на мироопазващите сили на ООН Жан-Пиер Лакроа заяви пред репортери, че генералният секретар Антониу Гутериш е потвърдил в понеделник, че мироопазващите сили ще останат на всички свои позиции, въпреки че Израел призова мироопазващите сили да се преместят на 5 км на север по време на сухопътната си инвазия в Ливан.
Израел ескалира кампанията си срещу „Хизбула“ в Ливан през очертаната от ООН граница между двете страни. Страните се сблъскват, откакто подкрепяната от Иран бойна група започна да изстрелва ракети преди година в знак на солидарност със своя съюзник „Хамас“ в Газа. Смъртоносните атаки на „Хамас“ в южната част на Израел на 7 октомври 2023 г. поставиха началото на войната.
В сряда беше обявено, че при израелски удари са загинали най-малко 15 души в южния ливански град Кана, който отдавна се свързва с цивилни жертви след израелски удари по време на предишни конфликти с „Хизбула“, съобщава „Асошиейтед прес“. Междувременно Израел нанесе удари по южните предградия на Бейрут в началото на сряда за първи път от близо седмица. Израел нанася и вълна от въздушни удари по южния град Набатия, насочвайки се към обекти на „Хизбула“, които според Израел са били разположени сред цивилни граждани, без да предоставя доказателства за твърдението си.
Според ливанското министерство на здравеопазването ударите са отнели живота на най-малко петима души и са разрушили сграда на общината. Сред загиналите е и кметът на града Ахмад Кахил, съобщи губернаторът на провинцията Хувайда Тюрк пред „Асошиейтед прес“. По-рано тази седмица израелски въздушни удари разрушиха вековния пазар в Набатие, припомня изданието.
В същия ден стана ясно, че САЩ са изпратили писмо до Израел, в което дават на страната 30 дни, за да увеличи достъпа на хуманитарна помощ до Газа, в противен случай рискуват да бъде прекратена част от американската военна помощ, съобщава „BBC“. Писмото, изпратено в неделя, е най-силното известно писмено предупреждение от САЩ към техния съюзник и идва на фона на новата израелска офанзива в северната част на Газа, която според съобщенията е причинила голям брой цивилни жертви.
В писмото се казва, че САЩ са дълбоко загрижени за влошаването на хуманитарната ситуация, като се добавя, че през миналия месец Израел е отказал или възпрепятствал близо 90% от хуманитарните движения между северната и южната част на Газа. Израел разглежда писмото, съобщи израелски служител, като добави, че страната „приема този въпрос сериозно“ и възнамерява да „разгледа изразените опасения“ с американските си партньори.
На 16 октомври украинският президент Володимир Зеленски представи своя дългоочакван „план за победа“, призовавайки съюзниците на Украйна да предприемат спешни мерки за подкрепа на Киев, тъй като страната се намира в несигурна ситуация, предаде „Reuters“. Той изтъкна още, че това е начинът да се сложи край на войната с Русия през следващата година.
В момент, когато руските военни сили напредват на изток, а на хоризонта се очертава тежка зима, през която се очаква прекъсване на електрозахранването на много места в страната, Зеленски заяви пред парламента, че планът му съдържа пет основни точки, които са в ръцете на съюзниците му, включително клаузи за присъединяване към НАТО и подкрепа с оръжия. В замяна на това лидерът предложи да предостави ключова роля на Запада в разработването на природните минерални ресурси на Украйна и допълни, че украинските военни сили могат да засилят сигурността на НАТО и да заменят част от американските сили в Европа.
„Заедно с нашите партньори трябва да променим обстоятелствата, така че войната да приключи. Независимо от това какво иска Путин. Всички ние трябва да променим обстоятелствата по начин, който да принуди Русия да сключи мир“, сподели Зеленски пред депутати и други високопоставени служители.
Украинският държавен глава, който упорито призовава за „справедлив“ край на войната, твърди, че планът му е необходим, за да принуди Кремъл да преговаря добросъвестно, макар че в речта си той призна, че някои съюзници виждат края на войната по различен начин.
В плана му се предлага създаването на „цялостен неядрен пакет за стратегическо възпиране“ на територията на Украйна, който да защитава страната от заплахи от страна на Русия и да унищожи нейната военна мощ. Зеленски не предостави подробности, но подчерта, че проектът има допълнително секретно допълнение, което засега не може да разкрие. Той обясни, че предложението предвижда и ключова роля на Запада в инвестирането и съвместната защита на природните минерални ресурси на Украйна от руски атаки, както и ангажименти за следвоенно възстановяване на икономиката.
В сряда дългоочакваният музей, в който се съхранява най-голямата колекция от древноегипетски артефакти в света, отвори вратите на някои от галериите си за посетители, съобщи „BBC“. Изграждан в продължение на над 20 години, на площ от 120 акра, близо до пирамидите в Гиза, Големият египетски музей ще може да покаже повече от 100 000 предмета, включително съкровища от гробницата на фараона Тутанкамон. Безценната колекция на легендарния владетел все още не е изложена, но посетителите вече могат да видят различни предмети от онова време – от фараонски статуи до саркофази и мумифицирани тела.
Първоначално беше планирано музеят да бъде открит през 2012 г., но разходите, политическите сътресения, а по-късно и пандемията от COVID-19 доведоха до многократни забавяния. До момента стойността на мегапроекта възлиза на над 1 млрд. долара. Частичното отваряне е пробно, след като миналата година бяха отворени основната зала и стълбището. Официалната дата на откриването предстои да бъде обявена.
В четвъртък двама израелски служители съобщиха за “Politico”, че израелските сили за отбрана вероятно са причинили смъртта на лидера на „Хамас“ Яхия Синуар по време на атака в Ивицата Газа. Синуар ръководи операциите на групировката в Газа от 2017 г., като се смята, че той е основният организатор на атаката, извършена на 7 октомври 2023 г., при която бойците отнеха живота на 1200 души в Израел.
Както е известно, Израел ликвидира политическия лидер на „Хамас“ Исмаил Хания в Техеран през юли, а след това уби и ръководителя на „Хизбула“ Хасан Насрала в Бейрут през септември, като безмилостно атакува подкрепяните от Иран врагове в региона.
Изявление на израелските сили за отбрана гласи: „В сградата, в която бяха ликвидирани терористите, нямаше признаци за наличие на заложници в района. Силите, които действат в района, продължават да действат с необходимата предпазливост“.
На 17 октомври Европейската централна банка /ЕЦБ/ обяви, че отново възнамерява да намали лихвените проценти за трети път тази година, като изтъкна, че инфлацията в еврозоната е все по-овладяна, докато перспективите за икономиката на блока се влошават, информира “Reuters”. Първото поредно намаляване на лихвените проценти от 13 години насам бележи изместването на фокуса на централната банка на Eврозоната от целите за понижаване на инфлацията към запазване на икономическия растеж, който вече две поредни години значително изостава от този на САЩ.
Намаляването с четвърт пункт води до намаляване на лихвата, която ЕЦБ плаща по банковите депозити, до 3,25%. Паричните пазари очакват три нови намалявания до март следващата година. В изявлението си Лагард не даде индикации за подобни бъдещи стъпки, като вместо това повтори мантрата си, че решенията ще се вземат поетапно въз основа на постъпващите данни. Все пак, акцентът ѝ върху данните, които са по-ниски от очакваните, и върху стабилизирането на инфлацията на целевото равнище от 2% на ЕЦБ през следващата година накараха анализаторите да смятат, че предстоят още такива стъпки.
В петък стана ясно, че през третото тримесечие се наблюдава забавяне на китайската икономика. Китайската икономика се разширява с най-бавния темп от началото на миналата година, тъй като страната се бори да стимулира затихващия растеж, уточнява изданието. На годишна база брутният вътрешен продукт /БВП/ се е увеличил с 4,6% през трите месеца до края на септември, по данни на Националното статистическо бюро на Китай. Това е по-малко от предходното тримесечие и под целта на правителството за тази година от около 5%.
Въпреки това цифрите са малко по-добри от очакванията на анализаторите. В същото време други официални данни, публикувани в петък, включително продажбите на дребно и фабричното производство, също надминаха прогнозите. През последните седмици Пекин обяви редица мерки, целящи да подкрепят растежа. Това е второто поредно тримесечие, в което официалният показател за икономическия растеж на Китай спада под целевата стойност от 5%, което ще засили опасенията на правителството.
Официалните данни също така показаха, че цените на новите жилища са спаднали през септември с най-бързия темп от почти десетилетие, което показва, че спадът в сектора на недвижимите имоти се задълбочава.
В петък Русия забрани вноса на плодове и зеленчуци от Казахстан, след като страната отказва да се присъедини към БРИКС, съобщава „Politico“. Тази седмица руският орган за наблюдение на безопасността на селското стопанство временно забрани вноса на домати, чушки, пресни пъпеши, пшеница, ленено семе и леща от Казахстан, уточнява изданието. Ето какво написа на уебсайта си органът Росселхознадзор:
„Решението е взето поради непредприемане на действия от страна на компетентните органи в Казахстан и с цел осигуряване на фитосанитарната безопасност на територията на Русия.“
Ограничителната мярка идва малко, след като Казахстан, най-голямата икономика в Централна Азия, отказа да се присъедини към БРИКС – блока на развиващите се икономики, на който Русия понастоящем председателства. Планирано е срещата на върха на БРИКС да се проведе от 22 до 24 октомври в руския град Казан.
Най-важното през изминалата седмица – ураганът „Милтън“ и годишнина от най-смъртоносния ден в Израел
