Около 06:45 ч. на 28 март полицията пристига в дома на Андрей Перлов близо до Новосибирск в Сибир, пише „BBC“. Те го обвиняват, че е откраднал около три милиона рубли (32 000 долара; 24 000 паунда) от футболен клуб в Новосибирск, където е бил изпълнителен директор – той и семейството му отричат това.
Перлов, който е на 62 години, е носител на златен олимпийски медал, като през 1992 г. печели състезанието по ходене на 50 км. Той е задържан повече от шест месеца и семейството му твърди, че върху него е оказван натиск да се съгласи да се бие в Украйна. Казали са му, че в замяна делото за присвояване срещу него ще бъде замразено и евентуално прекратено, когато войната приключи.
За никого не е тайна, че затворници са били вербувани да се бият в Украйна, но анализът на „BBC“ разкрива как първоначалният фокус върху осъдени престъпници се е изместил към хора, които все още не са изправени пред съда.
Последните закони се тълкуват така, че и адвокатите на обвинението, и адвокатите на защитата вече са законово задължени да информират хората, обвинени в повечето престъпления, че имат възможност да отидат на война вместо на съд.
Законодателството, прието през март 2024 г., сочи, че ако те се подпишат, наказателното преследване и всяко друго разследване срещу тях ще бъдат прекратени. По принцип делата им ще бъдат напълно приключени в края на войната.
„Това преобърна правоприлагащата система на Русия с главата надолу“, казва Олга Романова, директор на „Русия зад решетките“ – неправителствена организация, която предоставя правна помощ на задържаните. Тя обяснява:
„Сега полицията може да залови човек над трупа на някого, когото току-що е убил. Затягат белезниците, а после убиецът казва: „О, чакай, искам да отида на специална военна операция“, и приключват наказателното дело“.
Получихме изтекъл запис на следовател, който описва предимствата на подписването на договор с руската армия на човек, чийто съпруг вече е бил осъден на три години за кражба, продължава статията на „BBC“.
„Той може да получи още шест за това друго престъпление“, казва ѝ той.
„Предложих му да подпише споразумение. Ако молбата му бъде одобрена, той ще отиде на война и ние ще приключим случая.“
Ако обвиняемият подпише, в рамките на няколко дни наказателното дело се прекратява и те почти веднага заминават за фронтовата линия. Трима адвокати, работещи в Русия, потвърдиха, че това се е превърнало в норма в цялата страна.
Някои подписват с надеждата да избегнат затвора и криминалното досие – но това не е лесен изход, както открива тийнейджърът Ярослав Липавски. Той подписва договор с армията, след като е обвинен в умишлено нанасяне на тежка вреда на здравето от група лица по предварително споразумение.
Младата му приятелка току-що е открила, че е бременна, и за да избегне съдебно преследване, Липавски се записва в армията, веднага след като навършва 18 години.
Той заминава за Украйна и седмица по-късно е мъртъв – един от най-младите войници, загинали във войната.
Не е ясно колко хора, обвинени в престъпления, са предпочели да се бият, вместо да бъдат изправени пред съда, но тази промяна в политиката отразява нуждата на Русия да подсили войските си, като същевременно сведе до минимум броя на другите цивилни, които трябва да мобилизира. Майкъл Кофман, военен анализатор във Фондацията за международен мир „Карнеги“, подчерта:
„Загрижени ли са руснаците за осъдените или за тези, които са в затвора? Подозирам, че не.“
Той смята, че правителството вероятно предполага, че това са хора, които могат да загубят, които няма да липсват на никого и че няма да имат съществен, негативен ефект върху цялостната икономика.
Когато наемническата групировка „Вагнер“ за първи път набира затворници, покойният ѝ лидер Евгений Пригожин се насочва към осъдени в строго охранявани затвори, като заявява, че се нуждае от техните „криминални таланти“ в замяна на помилване.
„BBC“ и руският уебсайт Mediazona са видели и проверили поверителни документи, които хвърлят светлина върху процеса на набиране на затворници, какво се е случило с много от тях и необходимостта да се поддържа притокът на нови бойци, уточнява изданието.
От анализа на кучешките табелки на загиналите в Украйна затворници и плащанията, извършени на семействата им, знаем, че „Вагнер“ е вербувал близо 50 000 затворници от наказателни колонии и в един момент е губил до 200 души в бой всеки ден. Много други са били ранени.
Кучешките табелки на всички затворници започват с буквата К, която означава „колония“ или затворническа колония. Първите три цифри идентифицират затвора, от който идват, а последните три цифри идентифицират новобранеца, като се раздават последователно – така че колкото по-голям е номерът, толкова повече новобранци идват от тази колония.
Данните за плащанията сочат, че само между юли 2022 г. и юни 2023 г. при опит за превземане на град Бахмут в Източна Украйна са били убити над 17 000 затворници.
За да запълнят загубите, Вагнер, а по-късно и Министерството на отбраната, адаптират стратегиите си за набиране на персонал, за да разширят кръга от хора, от които могат да се възползват.
Някои хора, обвинени в престъпления, отказват новото споразумение, защото по принцип са против войната, други – защото рискът да загинат или да бъдат ранени на бойното поле е твърде голям, а трети – защото искат да си останат у дома, за да се борят по делата си.
„Но те могат да бъдат подложени на огромен натиск от страна на властите“, признава дъщерята на Андрей Перлов – Алина. Разказът ѝ продължава така:
„Той отказа и ние вдигнахме доста голям шум в местните медии, след което го изпратиха в килията за строги наказания, където отново му донесоха договора.“
Тя добавя, че когато отказал за втори път, на баща ѝ му забранили да се вижда или да се обажда на семейството си. Те все още се надяват да докажат невинността му, но последният път, когато Алина видяла баща си в съда в средата на юли, той бил отслабнал много.
„Опитва се да бъде весел“, казва тя – „но ако това продължи, ще го пречупят“.
Попитахме руските власти за случая на Андрей Перлов и дали не оказват несправедлив натиск върху задържаните да се присъединят към армията. Те не отговориха, допълва изданието.
