Българската история с Румен Петков: Въстанието на Константин Бодин – българският бунт за свобода през 1072 г.

В края на XI век Византия е отслабена и българските велможи виждат възможност за освобождение. Начело с влиятелния болярин Георги Войтех, те решават да се обърнат към Константин Бодин – наследник на българския царски род по майчина линия, и го провъзгласяват за цар Петър III.

Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков разкрива интересни събития от този период.

В книгата може да се запознаете как това въстание, организирано в Призрен през 1072 г., бързо печели подкрепа и води до значими успехи срещу византийската власт. Но както вътрешните разногласия, така и военната мощ на империята, се оказват сериозни пречки пред стремежа за свобода.

Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:

„Син на краля на Зета – Михаил ІV, който е внук на цар Самуил по линия на дъщеря му Теодора Косара, т.е. по майчина линия произхожда от български царски род. В края на седемдесетте години на ХІ в. Византия е силно отслабена след нашествието на печенегите по Долен Дунав от пораженията претърпени през 1071 г., от селджуците в Армения, битката при Манцикерт, норманите в Южна Италия и от засилването на данъчното бреме в империята при управлението на василевса Михаил VII Дука. Български велможи от Скопие, начело с един от знатните боляри Георги Войтех, решават да подготвят въстание.

През 1072 г. в Призрен /дн. Косово/ Георги Войтех вдига планираното въстание против византийското владичество. Тъй като Георги Войтех произхожда от рода на кавканите, а традицията изисква за владетел да бъде избран човек от царски род, българските първенци се обръщат към Михаил ІV, за да им изпрати един от синовете си като наследници на Самуил. Изборът пада върху най-малкият му син Константин Бодин.

През есента на 1072 г. Константин Бодин пристига в град Призрен, съпроводен от триста войници начело с войводата Петрила, който княз Михаил ІV изпраща заедно със сина си в помощ на въстаниците.

Скоро всички тръгват към Скопие. В помощ на византийският стратег на тема България – Никифор Карантин, е изпратена войска от Константинопол начело с Дамян Даласин. В сражението с въстаниците войската му търпи пълно поражение. Даласин заедно с други византийски пълководци са пленени, а град Скопие пада в ръцете на Константин Бодин и Георги Войтех.Там тържествено обявяват Константин Бодин за цар на Бъгария под името Петър ІІІ, а Георги Войтех заема длъжността кавкан, т.е. пръв помощник на царя.

След този успех въстаническите предводители се заемат да разширят териториите под своя власт.

Константин Бодин се отправя от Скопие на север и достига Ниш. Понеже не всички български градове по пътя му се подчиняват доброволно, той ги подлага на опустошение. Петрила пък се отправя на юг и завладява градовете Охрид и Девол, но когато стига Костур голямата му войска е разгромена от обединените сили на местни гръцки и български воеводи, които не признават сина на дуклянския княз за свой господар.

Това предизвиква разногласия и във водачите на въстанието. Константин Бодин е подозиран, че възнамерява да покори България под сръбска власт. Част от българските боляри не го признават за български цар. Някои от тях като Борис Давид напускат Скопие и преминават на страната на ромеите.

Междувременно Константин Бодин също напуска Скопие и се отправя с войската си на север с намерение да навлезе в Северна България – тогава тема Паристрион. Той постига известни успехи като превзема Ниш и Видин.

От Константинопол е изпратена нова византийска армия начело с Михаил Саронит. Ромеите бързо печелят битка след битка, а във завладените територии Михаил Саронит се провъзгласява за управител на темата /областта/ и назначава местни ръководства в градовете. Като придобива териториален превес се отправя към Скопие, където е се намира въстаническия водач Георги Войтех.

Войтех преценява, че няма да е по силите му а победи тази армия и решава да си послужи с хитрост, като най-изненадващо предава града на ромеите. Войските на Саронит влизат тържествено в Скопие и се отдават на веселие от победата. Тогава Георги Войтех изпраща тайно съобщение на Константин Бодин в Ниш да нападне незабавно Скопие и да избие войниците на Саронит. Планът обаче е разкрит. Ромеите нанасят изненадващ удар на войските на Константин Бодин и и до декември 1072 г. изцяло разгромяват войската на Константин Бодин в местността Таоний /южната част на Косово поле/.

През зимата на 1072-1073 г. въстанието е окончателно потушено от дук Никифор Вриений. Повечето от въстаниците са избити, а младият цар попада в плен. Същата съдба има и Георги Войтех. Двамата водачи са изпратени за Константинопол. Георги Войтех е измъчван по пътя за византийската столица, не издържа на болките и умира още преди да пристигне.

Константин Бодин прекарва известно време окован в тъмницата на Константинополския манастир „Св. св. Сергий и Вакх“ , после е заточен в Антиохия. Оттам успява да избяга с помощта на венециански моряци.

През 1081 г. последния български владетел на първото българско царство цар Петър ІІІ /Константин Бодин/ наследява престола на своя баща и управлява префектура Илирик – на кралство Зета до 1101 г.

Династичните му претенции не го свързват повече с България, защото начело на Византия са вече Комнините, а императрицата Ирина Дукина е негова роднина от Аароновия клон на Комитопулите. Това е дъщерята на Мария Българска, която пък е внучка на българския цар Иван Владислав.

Въпреки, че българската държава изгубва своя суверенитет, споменът за нейното величие и могъщество продължава да живее у победените българи и винаги ще подхранва огъня на непокорството към новата власт.“

Очаквайте следващата неделя още исторически факти, свързани с българската история, представени от д-р Румен Петков.

Българската история с Румен Петков: Петър Делян – водачът на българското въстание срещу Византия