Археолози са открили останки от два средновековни изгубени града в тревистите планини на Източен Узбекистан – откритие, което може да промени представата ни за легендарния Път на коприната, пише „BBC“.
Дълго време се смяташе, че търговските пътища, известни с обмена на стоки и идеи между Изтока и Запада, са свързвали градове в низините. С помощта на технология за дистанционно наблюдение обаче археолозите вече са открили поне два високопланински града, които са се намирали на ключов кръстопът на търговските пътища.
Единият от градовете – Тугунбулак, метрополис с площ от поне 120 хектара, се намира на повече от 2000 м над морското равнище – височина, която се смята за негостоприемна дори днес. Археологът Фарход Максудов, който е част от изследователския екип, коментира:
„С това откритие историята на Централна Азия се променя.“
Екипът смята, че Тугунбулак и по-малкият град Ташбулак са били оживени селища между VIII и XI в., през Средновековието, когато районът е бил контролиран от могъща тюркска династия.
Днес само 3% от населението на света живее на тази надморска височина. Сред редките примери са Лхаса в Тибет и Куско в Перу.
Откритието, ръководено от Максудов, директор на Националния център по археология на Узбекистан, и Майкъл Фракети, археолог от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, е направено с помощта на дронове и инструмент за дистанционно наблюдение, известен като лидар, който използва отразена светлина за създаване на триизмерни карти на околната среда.
Изследването им е публикувано в научното списание Nature тази седмица, а експерти, които не са участвали в него, приветстват значението му за хвърляне на светлина върху начина на живот на номадските общности.
Екипът открива по-малкия град Ташбулак за първи път през 2011 г. по време на преходи в планината. Те откриват погребения, хиляди керамични парчета и други признаци, че територията е била населена.
Историческите сведения споменават за градове в региона, казва той, но екипът не е очаквал да открие средновековен град на площ от 12 хектара на около 2 200 м над морското равнище. Фракети призна пред медията:
„Бяхме като изненадани.“
Той допълни, че дори преходът дотам е бил труден, тъй като са се сблъскали със силни ветрове, бури и логистични предизвикателства. Четири години по-късно местен горски администратор подсказва на екипа да проучи друг обект в близост до Ташбулак. Фракети продължава:
„Служителят каза: „Мисля, че имам някои от тези видове керамика в задния си двор. Така че отидохме в дома му… И открихме, че къщата му е построена върху средновековна цитадела. Той сякаш живееше върху огромен град.“
Най-трудната част в тези открития е била да се убеди академичната общност, че тези градове са съществували. Фракети коментира още:
„Казвахме на хората, че сме открили този невероятен обект, и получавахме скептицизъм, че може би не е толкова голям, или че е просто могила, или замък… Това беше голямото предизвикателство – как да документираме този град научно, за да покажем какво всъщност е представлявал.“
През 2022 г. екипът се завръща с дрон, оборудван с лидарен сензор, който помага да се отлепят повърхностите, за да се разкрият стени, охранителни кули, сложни архитектурни елементи и други укрепления в Тугунбулак.
Изследователите предполагат, че общностите може да са избрали да се заселят в Тугунбулак и Ташбулак, за да използват силните ветрове за подхранване на огньове, необходими за топенето на железни руди – на които регионът е бил богат. При предварителните разкопки са открити и производствени пещи. Максудов заяви:
„Който е имал желязо в ръцете си през Средновековието, е бил много силен.“
Но това може да е довело и до упадък на общностите, смята той. В миналото този район е бил покрит с гъста хвойнова гора, но тя може да е била изсечена, за да се улесни производството на желязо.
„Районът е станал екологично много нестабилен заради внезапните наводнения, заради лавините“, обясни той.
Обикновено учените са очаквали да намерят доказателства за селища по-ниско в долината, „така че тези находки са забележителни“, категоричен е Питър Франкопан, професор по глобална история в Оксфордския университет. Той потвърди:
„Каква невероятна съкровищница… която показва дълбоките взаимовръзки, пресичащи Азия, както и връзките между експлоатацията на природните ресурси преди повече от хилядолетие.“
Градските обекти на голяма надморска височина са „извънредно редки“ в археологическия архив, защото общностите са изправени пред уникални предизвикателства при заселването си там, казва Закари Силвия, археолог от университета Браун.
„Работата на екипа дава огромен принос към изучаването на средновековния урбанизъм в Централна Азия“, пише той в коментар за Nature.
The Independent: Ето кои са 5-те български ски курорта за евтини зимни почивки
