В началото на седмицата бяха обявени резултатите от референдум в Молдова, който постави под въпрос бъдещето на страната в Европейския съюз /ЕС/. Хората гласуваха „за“ присъединяването, но едва с малко над половината гласове. Вотът се разглеждаше като ключов тест за държавата пред избора дали да продължи членството си в ЕС или да запази тесни връзки с Русия.
Понастоящем Молдова води преговори с ЕС за членство в него. Преговорите за присъединяване ще продължат въпреки резултата от референдума в неделя, тъй като той не беше правно обвързващ. Гласуването обаче трябваше да направи процеса необратим. Тази неуверена победа обаче далеч не е резултатът, на който се надяваше проевропейската президентка Мая Санду.
На този фон в понеделник израелските сили обсадиха болници и убежища за разселени хора в северната част на Ивицата Газа, след като засилиха интензитета на операциите си срещу палестинските бойци от „Хамас“, съобщиха за „Reuters“ местни жители и медици. По думите им военнослужещите са задържали мъжете и са наредили на жените да напуснат бежанския лагер „Джабалия“. При израелски въздушен удар, нанесен срещу къща в „Джабалия“, са загинали петима души, а няколко други са били ранени.
Палестинската агенция на ООН за бежанците UNRWA информира, че израелските власти пречат на хуманитарни служители да достигнат до райони в северната част на палестинския анклав, което възпрепятства доставките на жизненоважни продукти, включително лекарства и храна.
Палестински здравни служители съобщиха, че най-малко 18 души са били убити в „Джабалия“ и осем на други места в Ивицата Газа при израелски удари.
В изявление на израелските военни сили се казва, че те са действали срещу „терористи и терористична инфраструктура“ в района на бежанския лагер „Джабалия“. Според изявлението членовете на армията са помогнали на хиляди цивилни да се евакуират безопасно по организирани маршрути, а Израел е в постоянен контакт с международната общност и здравната система на Газа, за да гарантира функционирането на болничните служби за спешна помощ. Информацията гласи още, че през изминалия ден израелските сили са разрушили инфраструктура на „Хамас“, както и тунелни шахти, които са били използвани са скривалище на членове на групировката, като са причинили смъртта на бойци в района на „Джабалия“.
НАТО поиска в понеделник Южна Корея да изпрати делегация, която да го информира за съобщенията, че Северна Корея изпраща войски в Русия, предава „Politico“. Искането беше направено по време на разговор между генералния секретар на НАТО Марк Рюте и президента на Южна Корея Юн Сук Йол. НАТО и САЩ по-рано заявиха, че не могат да потвърдят докладите от Южна Корея и Украйна, че около 10 000 войници от Северна Корея са изпратени в Русия.
Във вторник Европейският парламент одобри заем от ЕС в размер до 35 млрд. евро за Украйна, който ще бъде изплатен чрез печалбите, генерирани от замразените руски активи, съобщава „Politico“. Парламентът гласува с мнозинство от 518 гласа „за“ и 56 гласа „против“, като изчисти последното препятствие пред ЕС, за да финализира плащането преди крайния срок в края на годината.
Европейският съюз се ангажира да предостави на Украйна до 35 млрд. евро, но делът ще намалее, ако САЩ допринесат за заема, както се очаква да се случи. Участието на ЕС е в рамките на по-широка инициатива на Г-7 за отпускане на 50 млрд. долара в подкрепа на пострадалата от войната икономика на Украйна до края на годината.
Заемът ще бъде изплатен с помощта на печалбите, генерирани от над 250 млрд. евро руски активи, държани в западни банки, които бяха обездвижени след пълномащабното нахлуване на страната в Украйна през февруари 2022 г.
На 22 октомври съд в Перу осъди бившия президент Алехандро Толедо на 20 години и шест месеца затвор за корупция и пране на пари, предава „BBC“. Прокурорите твърдят, че той е взел 35 млн. долара подкупи от бразилска строителна компания, на която е бил възложен договор за изграждане на път в южната част на Перу.ю
78-годишният Толедо е заема президентския пост между 2001 и 2006 г. Той беше арестуван преди пет години в Калифорния, където живееше и работеше от много години, и екстрадиран в Перу миналата година.
Бразилската компания Одебрехт призна, че е платила милиони долари подкупи на длъжностни лица в Латинска Америка и САЩ, за да си осигури държавни поръчки.
Съдия Инес Рохас заяви, че перуанците са „имали доверие“ на Толедо като техен президент, „отговарящ за управлението на публичните финанси“ и отговорен за „защитата и осигуряването на правилното“ използване на ресурсите. Рохас потвърди, че той е „измамил държавата“, предава „Асошиейтед прес“. Толедо отрича обвиненията срещу него.
Във вторник Международният валутен фонд /МВФ/ призова централните банки по света да се съсредоточат повече върху подкрепата на икономическия растеж, особено в страните, в които инфлацията вече не е толкова осезаем проблем, какъвто беше до неотдавна, информира „Politico“.
В новото издание на своя доклад, озаглавен „Световни икономически перспективи“, Фондът приветства връщането на инфлацията към по-умерени нива, но предупреди, че ескалацията на регионалните конфликти и засилването на протекционизма създават сериозни рискове за световната икономика, която се бори отново да набере скорост.
Както и през април, икономистите все още смятат, че световната икономика ще нарасне с 3,2 % през тази година, но предупреждават, че различни фактори, като например слабият ръст на производителността в редица отрасли, ще попречат на подобряването ѝ през следващите години. За 2025 г. прогнозите предвиждат свиване от 3,3% до 3,2% през април.
В сряда стана ясно, че френските фермери отново излизат на улицата, тъй като търговското споразумение между ЕС и Меркосур е близо до финала, предава „Politico“. Два от основните земеделски профсъюзи в страната заявиха, че планират нова вълна от протести през следващия месец, за да изразят несъгласието си с търговското споразумение, което се договаря между Европейския съюз и южноамериканските страни от блока Меркосур.
Съобщението дойде в момент, когато двете страни се стремят да финализират пакта до края на годината, евентуално в рамките на срещата на върха на Г-20 в Рио де Жанейро на 18 и 19 ноември. Френските фермери се противопоставят на споразумението, тъй като се опасяват, че ще загубят бизнеса си, ако Европа отвори пазара си за по-евтино – и вероятно с по-ниско качество – говеждо месо и селскостопански продукти.
На пресконференция Русо обясни, че протестите могат да достигнат и до Брюксел. Френските и европейските земеделски производители излязоха на протест по-рано тази година, за да изразят недоволството си от няколко въпроса, включително от Европейската зелена сделка, което накара Брюксел и френското правителство да отстъпят от зелените правила.
Франция отдавна е най-изявеният противник на споразумението с Меркосур, но тъй като влиянието на Париж в Брюксел вече не е такова, каквото беше, Европейската комисия и поддръжниците на споразумението, водени от Германия, виждат уникална възможност най-накрая да прокарат финалната линия на търговско споразумение, което се подготвя от четвърт век.
В четвъртък председателят на Европейския парламент Роберта Мецола обяви лауреата на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2024 г. в пленарната зала в Страсбург в четвъртък, след заседанието на Председателския съвет на Парламента, по време на което беше взето решението. Тя заяви:
„Наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2024 г. се връчва на Мария Корина Мачадо и избрания президент Едмундо Гонсалес Урутия за тяхната смела борба за възстановяване на свободата и демокрацията във Венецуела. В своя стремеж за справедливо, свободно и мирно предаване на властта те безстрашно отстояваха ценностите, които милиони венецуелци и Европейският парламент считат за особено важни: справедливост, демокрация и върховенство на закона. Европейският парламент подкрепя народа на Венецуела, както и Мария Корина Мачадо и признатия за президент на Венецуела от Европейския парламент Едмундо Гонсалес Урутия в тяхната борба за демократично бъдеще на своята страна. Тази награда е за тях.“
Церемонията по връчването на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта ще се състои на 18 декември по време на пленарното заседание на Парламента в Страсбург.
В същия ден израелски военни самолети нанесоха удари по множество сгради в южния крайбрежен град Тир в Ливан, като издигнаха големи облаци черен дим вчера, а „Хизбула“ потвърди, че високопоставен служител, за когото се очакваше да бъде следващият лидер на бойната групировка, е бил убит при атаката, предаде „Associated Press“.
Държавната информационна агенция на Ливан съобщи, че при друг израелски удар в близкия град Мааракех са загинали трима души. Засега няма данни за жертви в Тир, където израелските военни сили са издали предупреждения за евакуация преди ударите. Междувременно „Хизбула“ изстреля още ракети към Израел, включително две, които задействаха сирените за въздушно нападение в Тел Авив, преди да бъдат прихванати. Облак дим е бил забелязан в небето от хотела, в който е бил отседнал държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен по време на последното си посещение в региона, осъществено с надеждата да бъдат подновени преговорите за прекратяване на огъня.
Представител на „Хизбула“ потвърди, че високопоставеният служител Хашем Сафиедин е загинал само ден след като Израел съобщи, че го е убил при удар, нанесен по-рано този месец в южните предградия на Бейрут. Очакваше се Сафиедин, влиятелен духовник в редиците на движението, да наследи властта от Хасан Насрала, един от основателите на групировката, който беше убит при израелски въздушен удар миналия месец. От „Хизбула“ показаха почит към паметта на Сафиедин, като заявиха, че той се е „присъединил към своя брат, най-благородния и скъп мъченик“ Насрала.
В четвъртък турското правителство съобщи, че в сряда вечерта военните му са нанесли удари по обекти в Ирак и Сирия, свързани с кюрдската войнствена групировка ПКК, след като я обвиниха за нападение край Анкара, при което загинаха най-малко петима души, предава „BBC“.
Различни видеозаписи от нападението по-рано в сряда показват поне двама души, които стрелят с оръжие около входа на предприятието Turkish Aerospace Industries (TAI), което се намира на около 40 км извън столицата. Нито една групировка не е поела отговорност за нападението, при което бяха ранени 22 души.
Кюрдската работническа партия (ПКК) е забранена като терористична организация в Турция, САЩ и Обединеното кралство и от 80-те години на миналия век се бори срещу турската държава за по-големи права на значителното кюрдско малцинство в страната.
На 24 октомври стачкуващите работници на Boeing отхвърлиха ново предложение на самолетостроителния гигант, което включваше 35% увеличение на заплатите за 4 години, съобщава „BBC“.
Профсъюзът на Международната асоциация на машиностроителите и авиокосмическите работници /IAM/ заяви, че 64% от членовете му са гласували против предложената сделка.
Повече от 30 000 служители на Boeing се включиха в протеста, който започна на 13 септември, след като първоначалното предложение беше отхвърлено. Часове по-рано шефът на Boeing Кели Ортбърг предупреди, че компанията е на „кръстопът“, тъй като загубите на фирмата нараснаха до около 6 млрд. долара (4,6 млрд. паунда).
Boeing отказа да коментира отхвърлянето на последното предложение към работниците си. Това е вторият път, в който стачкуващите работници отхвърлят предложената сделка при официално гласуване. Предишното предложение беше отхвърлено миналия месец от 95% от работниците.
Четирима астронавти се завърнаха на Земята в петък след близо 8-месечен престой на космическата станция, удължен от проблеми с капсулата на Boeing и урагана Милтън, пише „Асошиейтед прес“.
Капсулата на SpaceX, превозваща екипажа, падна с парашут преди зазоряване в Мексиканския залив край бреговете на Флорида, след като се скачи с Международната космическа станция в средата на седмицата.
Тримата американци и един руснак трябваше да се върнат преди два месеца. Но завръщането им се забави заради проблеми с новата астронавтска капсула Starliner на Boeing, която се върна празна през септември поради опасения за безопасността. След това се намеси ураганът Милтън, последван от още две седмици на силен вятър и бурно море.
SpaceX изстреля четиримата – Матю Доминик, Майкъл Барат и Жанет Епс от НАСА и Александър Гребенкин от Русия – през март. Барат, единственият космически ветеран, който участва в мисията, признава, че екипите за поддръжка у дома е трябвало „да препланират, преоборудват и да преработят всичко заедно с нас … и ни помогнаха да се справим с всички тези удари“. Техните заместници са двамата пилоти-изпитатели на „Старлайнър“ Буч Уилмор и Суни Уилямс, чиято собствена мисия се проточи от осем дни до осем месеца, както и двама астронавти, изстреляни от SpaceX преди четири седмици. Тези четирима ще останат там до февруари. След месеци на претоварване космическата станция се връща към нормалния си размер на екипажа от седем души – четирима американци и трима руснаци.
В петък стана ясно, че военни части от Северна Корея са напуснали руските си полигони и за първи път са навлезли в зоната на бойните действия между руските и украинските сили, съобщи Службата за военно разузнаване на Украйна, предава „Politico“.
Украинските разузнавачи са регистрирали войските в руската Курска област в сряда, съобщи HUR.
Севернокорейските (КНДР) войници се обучават в пет военни обекта в далекоизточната част на Русия и ще трябва да преминат курс на обучение с продължителност няколко седмици, преди да бъдат изпратени във войната срещу Украйна, заяви HUR. Съединените щати потвърдиха в сряда, че хиляди севернокорейци се обучават в Русия заедно с войските на Кремъл.
Според актуализираните оценки на Киев, Пхенян е прехвърлил около 12 000 войници в Русия, включително 500 офицери и трима армейски генерали. По-рано тази седмица украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Украйна вече е забелязала офицери от севернокорейската армия в окупираните от Русия територии на източния украински регион Донбас.
Руският президент Владимир Путин не е потвърдил или отрекъл присъствието на войски на КНДР в страната си. На срещата на върха на БРИКС в четвъртък лидерът на Кремъл заяви, че „не действията на Русия са довели до ескалация“, и обвини западните страни, че помагат на Украйна да се бори с Москва.
Вместо това той припомни, че руският парламент е ратифицирал споразумението за „всеобхватно стратегическо партньорство“ със Северна Корея, подписано от Путин в Пхенян това лято, в което двете страни обещават „взаимна помощ в случай на агресия“ срещу една от подписалите го страни.
[…] […]