Български учени публикуваха изследване, доказващо високи концентрации на микропластмаса в морските седименти по югозападното Черноморско крайбрежие. Според Българската академия на науките /БАН/, изследването е публикувано в международното списание Marine Pollution Bulletin (импакт фактор 5.3). Авторите включват докторант Никола Бобчев, гл. ас. д-р Димитър Беров, гл. ас. д-р Стефания Клайн и доц. д-р Венцислав Карамфилов.
Проучването е първото, което изследва замърсяването с микропластмаси в седиментите на плажовете и морското дъно около Созополския залив, устието на река Ропотамо и Маслен нос. Научният екип установи, че най-високите концентрации на микропластмаса са в близост до урбанизирани зони като Созопол, със стойности от 464.44 ± 272.50 частици на килограм пясък от плажа и 825.93 ± 396.30 частици на морското дъно.
Най-разпространени са микропластмасовите влакна, които съставляват 72.3% от брега и 91.7% от морското дъно. По-голямата част от частиците са с червен или син цвят.
Според изследването, концентрацията на микропластмаса на плажовете „Златна рибка“, „Градина“ и „Червенка“ е от 2 до 4 пъти по-висока от средните стойности за Черно море. Концентрациите в морското дъно са съпоставими с тези в Каспийско море, Балтийско море и крайбрежията на Ламанша и Белгия.
Екипът отбелязва, че замърсяването вероятно идва от вливане на отпадни и дъждовни води, както и деградация на пластмасови отпадъци от битови и туристически източници. Учените подчертават, че морските седименти служат като „резервоар“ за микропластмаса, който показва дългосрочното замърсяване на крайбрежните екосистеми от човешката дейност.
