Огромен град на маите е открит векове, след като е изчезнал под склоновете на джунглата в Мексико, пише „BBC“.
В югоизточния щат Кампече археолозите откриват пирамиди, спортни игрища, пътища, свързващи квартали, и амфитеатри. Те се натъкват на скрития комплекс, който наричат Валериана, с помощта на лидар – вид лазерно изследване, което картографира структури, погребани под растителността. Учените смятат, че той отстъпва по гъстота само на Калакмул, смятан за най-големия обект на маите в древна Латинска Америка.
Екипът открива общо три обекта, които са с размерите на шотландската столица Единбург, „случайно“, когато един от археолозите преглежда данни в интернет.
„Бях на нещо като 16-а страница в търсачката на Google и открих лазерно проучване, направено от мексиканска организация за мониторинг на околната среда“, обяснява Люк Олд-Томас, докторант в университета „Тулейн“ в САЩ.
Това е лидарно проучване – техника за дистанционно наблюдение, при която от самолет се изстрелват хиляди лазерни импулси и се картографират обекти под тях, като се използва времето, за което сигналът се връща.
Но когато Олд-Томас обработил данните с методите, използвани от археолозите, той видял това, което другите са пропуснали – огромен древен град, в който може би са живели 30-50 000 души в пика на развитието му от 750 до 850 г. Това е повече от броя на хората, които живеят в региона днес, казват изследователите.
Олд-Томас и колегите му наричат града Валериана по името на близката лагуна.
Находката помага да се промени представата в западното мислене, че Тропиците са били мястото, където „цивилизациите са отишли да умрат“, изтъква професор Марчело Кануто, съавтор на изследването. Вместо това тази част на света е била дом на богати и сложни култури, обяснява той.
Не можем да бъдем сигурни какво е довело до упадъка и окончателното изоставяне на града, но археолозите твърдят, че изменението на климата е било основен фактор.
Валериана има „отличителните белези на столица“ и отстъпва по гъстота на застрояване на грандиозния обект Калакмул, намиращ се на около 100 км (62 мили).
Според археолозите той е „скрит на пръв поглед“, тъй като се намира само на 15 минути пеша от главен път близо до Хпухил, където сега живеят предимно маи.
Не са известни снимки на изгубения град, защото „никой никога не е бил там“, казват изследователите, въпреки че местните хора може би са подозирали, че под насипите от пръст има руини.
Градът, който е бил с площ около 16,6 кв. км, е имал два големи центъра с големи сгради на разстояние около 2 км, свързани с гъсти къщи и кейове. В него има два площада с храмови пирамиди, където маите са се покланяли, криели са съкровища като нефритени маски и са погребвали мъртвите си. Имало е и двор, където хората са играли древна игра с топка.
Намерени са и следи от водохранилище, което показва, че хората са използвали ландшафта, за да поддържат голямо население.
Олд-Томас и професор Кануто изследват общо три различни обекта в джунглата. Те откриват 6764 сгради с различни размери.
Професор Елизабет Греъм от Университетския колеж в Лондон, която не е участвала в изследването, коментира, че то подкрепя твърденията, че маите са живели в сложни градове или селища, а не в изолирани села. Ето какво подчертава тя:
„Въпросът е, че пейзажът определено е населен – т.е. заселен в миналото – а не, както изглежда с просто око, необитаем или див.“
Изследването показва, че когато цивилизациите на маите се сриват от 800 г. насам, това отчасти се дължи на факта, че те са били толкова гъсто населени и не са могли да оцелеят при климатични проблеми. Олд-Томас твърди:
„Това предполага, че пейзажът просто е бил напълно пълен с хора в началото на условията на суша и не му е останала много гъвкавост. И така може би цялата система основно се е разпаднала, когато хората са се отдалечили.“
Войните и завладяването на региона от испанските нашественици през XVI в. също допринасят за унищожаването на градските държави на маите.
Още много градове могат да бъдат открити
Технологията на лидара направи революция в начина, по който археолозите проучват райони, покрити с растителност, като тропиците, и открива свят на изгубени цивилизации, обяснява професор Кануто. В първите години на кариерата му проучванията се извършват на ръка и пеша, като се използват прости инструменти за проверка на земята сантиметър по сантиметър.
Но през десетилетието, откакто „Лидар“ се използва в мезоамериканския регион, той казва, че е картографирана около 10 пъти по-голяма площ от тази, която археолозите са успели да обработят за около век работа.
Според Олд-Томас работата му показва, че има много обекти, за които археолозите нямат представа. Всъщност са открити толкова много обекти, че изследователите не могат да се надяват да разкопаят всички. Олд-Томас споделя още:
„Все някога трябва да отида до Валериана. Толкова е близо до пътя, как да не го направиш? Но не мога да кажа, че ще правим проект там.“
И добавя:
„Един от недостатъците на откриването на много нови градове на маите в ерата на лидара е, че те са повече, отколкото можем да се надяваме да проучим.“
Изследването е публикувано в академичното списание Antiquity.
