Нешка Робева написа остър коментар във Facebook, чрез който се противопоставя на постановката „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу, която предстои да бъде показана в Народния театър „Иван Вазов“ днес. Тя призовава за протест от 17:30 часа пред сградата на „Народния театър“ в София, като написа в социалната мрежа:
„Да излезем на протест.
Ще пиша дълго и пак ще бъде недостатъчно… На който не му се чете, да не го прави, но да дойде на протеста. Впрочем срещу какво ще протестираме? Срещу постановката на Малкович „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу. Къде? Пред Народния театър! Такъв отдавна няма… На протест пред Театър, който все още наричат „Иван Вазов“.
А защо?
Защото в пиеса показана през 1894 г. Шоу обижда българския народ… Подиграва се, че не се къпел, че хигиената му била ниска… Е, добре, но същото твърди и първият ни етнограф Димитър Маринов в един от трудовете си. Българинът се къпел /по онова време/ три пъти в живота си – двата по принуда /при раждането и след смъртта/ третият по собствена воля – на Еньовден. Рано сутрин, при изгрев слънце, се къпел гол в росата за здраве…
Лично аз не виждам нищо обидно в подобно твърдение, след като самата Изабел Кастилска – кралица на Кастилия и Леон, признава, че се е къпала два пъти в живота си, а три години не е мила ръцете си… За Луи ХIV и придворните му, няма защо да говорим, но благодарение на вонята, която се носела около тях, светът се сдобил с парфюмите…
Е, ако кралете не са се къпели, дали санкюлотниците /борци за демокрация и преки участници във Великата Френска Революция/ са го правели?
Нека не забравяме, че авторът говори за една различна епоха.
Изкушавам се да попитам, обаче, колко от нас излязоха или биха излезли, на протест, за да подкрепят хилядите ни сънародници, които в 21 век нямат вода за пиене? За пиене!!! Как мислите, дали се къпят??? Или да им кажем, като нямате вода правете, като френските аристократи – къпете се с парфюм.
Шоу се подиграва с парвенющината на генералската щерка, която се хвали, че в цяла България само те имат библиотека… Сигурно е така, защото откъде може да знае девойката, че още преди освобождението „простите“ българи, /не ония – гърчеещите се/ с цялата си беднотия, но петимни за знание, започнали да строят светски училища, читалища, които в края на века вече надминавали хиляда…
В края на 19 век! В края на 20 век броят им е вече над 13 000…
Читалища с богати библиотеки, със сцени и киносалони…
Бърнард Шоу не може да знае, че през втората половина на ХХ век, България ще влезе в първата десятка на света по качество на образованието, че няма да има неграмотни…
Скоро четох статистика, която сочи, че през 21 век, в повечето български домове, няма нито една книга… Че броя на неграмотните рязко се е увеличил, че децата ни са на опашката…
Но когато Б. Шоу се подиграва със смелостта на нашите войници?! И то след Сръбско – българската война??? Нямаме право да мъчим. Въпреки, че не е длъжен да знае за подвига на младата ни армия…
И Малкович не е длъжен да знае… Но поръчителите на спектакъла и изборът на пиесата, са длъжни! Обзалагам се, че не знаят, както нашите деца и внуци… Не знаят за Балканската война, за Одрин, за героизма на българските войни. Не знаят, защото вместо история, география и нашите големи автори, изучават или им преподават „Истанбулска конвенция“, разнообразие на половете, сексуална свобода… Сексуална! Не духовна…
Тези които са платили и определили дата за премиерата 7 ноември, са длъжни! Тези, които Дяконът нарича български изродици, са длъжни!!! И ако, наистина са мъже, а не „подцепени кастрати“, ще се извинят на народа си и подадат оставки… И ние сме длъжни!!!
5-7 ноември 1885г. боевете при Сливница!
„Покойници вий в други полк минахте…“
За какво и кого 600 български мъже загиват?
„…Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети…“
Сливница!
Първата битка и победа на една Армия в детска възраст!… Армия от копачи и орачи, от говедари, свинари, овчари, мелничари…, Оставили плуговете, сменили ралото и гегите с пушки… От черешово дърво? Е, не е обидно, дори е комплимент, защото дори с такова въоръжение те побеждават….
Армия, която няма изгубена битка, на държава, губеща войни… Заради, /превърнали се в традиция/ некадърни, продажни, алчни и тъпи политици…
Не тези Мъже от окопите, осмива Бърнард Шоу. Осмива предците на днешните ни джендър-политици и безполови подобия на генерали от типа на Атанасовци, Свинаровци, Тагаревци… И още и още… Кир Михалаковци, зяпнали да глътнат целия свят… Клетвоотсъпници – хора без чест, достойнство и родова памет…
Нека на 7 ноември в 17:30 часа се съберем пред превзетия от ганьовите правнуци театър, да се извиним на дядо Вазов и почетем паметта на българските герои, загинали, за да я има България…
Да намекнем и на г-н Малкович, че е длъжен да си припомни, /когато с пренебрежение и подигравка се отнася към протеста на СБП, споменавайки Г.Марков/, ерата на Маккартизма. Стотиците хиляди преследвани заради убежденията си интелектуалци, работници, творци и артисти. „Черният списък“ на Холивуд. Затвор и забрана да публикува за Долтън Тръмбо… И още стотици от неговия бранш… Имаме право да попитаме – той, сега или някога протестирал ли е в защита на Асандж? На Сноудън? А срещу Гуантанамо? Какво знае за Хирошима, виждал ли е музея с ходещите скелети, по които висят парчета кожа, разкъсани мускули, артерии и вени… Спомня ли си бягащото горящо от напалма виетнамско дете? А десетките хиляди избити, с благословията на неговата държава, деца в Ирак, Сирия, Либия, Газа… Газа??! При условие, че г-н Малкович си разрешава да размахва пръст, нашите журналисти бяха длъжни да защитят достойнството ни.
За нищо друго не можем да обвиняваме този режисьор, освен за надменното му поведение и морализаторстване…
Да, ние сме българи! Българи – народ, който има 1300 г. държава, със свой език и писменост… Измъчен, наивен до глупост, обеднял, но наш и все още народ. Не се срамувам, защото не сме били робовладелци, не сме били колонизатори, на съвестта ни не тежат милиони отнети животи, разбити и ограбени държави….
Да не нападаме за друго Малкович, Не е виновен. Той е американец. Просто един американец… Нищо лично… Бизнес…
Но нека ние знаещите и можещите, излезем и заявим на нашите управници, че с протеста срещу една пиеса, напрежението няма да спадне, че няма да ни замажат очите, че положението става нетърпимо…
Нека отделим час-два… за да докажем, че сме народ, а не мърша…
Не обичам патетиката, но…“
Кой е Джордж Бърнард Шоу?
Джордж Бърнард Шоу (26 юли 1856 г. – 2 ноември 1950 г.) е ирландски драматург, есеист и театрален критик, известен със своята остра сатира и социална критика. Роден в Дъблин, Ирландия, Шоу се премества в Лондон през 1876 г., където започва литературната си кариера. Въпреки че първоначалните му романи не постигат успех, той се утвърждава като уважаван театрален и музикален критик през 1880-те години.
Шоу е един от основателите на Лондонското училище по икономика и политически науки и е вторият по популярност драматург в английския театър след Шекспир. През 1925 г. получава Нобелова награда за литература „за творчество, белязано от идеализъм и хуманизъм, за искряща сатира, често съчетана с изключителна поетична красота“. През 1939 г. е удостоен с „Оскар“ за сценария на филма „Пигмалион“, базиран на едноименната му комедия, което го прави един от малкото творци, носители и на двете престижни награди.
Сред най-известните му пиеси са „Пигмалион“, „Майор Барбара“ и „Оръжията и човекът“. Творчеството на Шоу се отличава с критика към социалните несправедливости и остроумие, които продължават да вдъхновяват и провокират мисълта на публиката и до днес.
„Оръжията и човекът“
„Оръжията и човекът“ е пиеса в три действия на ирландския драматург, добавена за първи път през 1894 г. в Лондон. Това е първият комерсиален успех за Шоу, който утвърди популярността му като драматург. Действието на пиесата се развива в България, като по-голямата част от героите са българи. В основата на сюжета е битката при Сливница по времето на Сръбско-българската война през 1885 г.
Пиесата осмива обществените нагласи, възхваляващи войната, и показва своята вътрешна противоречивост и излишна романтизация. Шоу използва комедията, за да критикува идеализираната представа за войната и да подчертае хуманистичните си възгледи.
В България пиесата не е публикувана на български език до 2018 г., когато е издадена от университетското издателство „Св. Климент Охридски“. През ноември 2024 г. пиесата беше добавена към сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в София под режисурата на Джон Малкович. Това предизвиква дискусии в българското общество относно представянето на българите в творбата.
