Писателят Радослав Бимбалов излезе с отворено писмо към колегите си, които се занимават с изкуство, след сблъсъците пред Народния театър заради постановката на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“. Както Искра.бг съобщи се стигна до сериозно напрежение, защото част от българските граждани считат, че тази постановка, поставена от Джон Малкович, унизява нашия народ. Публикуваме отвореното писмо на Радослав Бимбалов без редакторска намеса:
„ОТВОРЕНО ПИСМО
До колегите
Не съм писал отворено писмо тук толкова отдавна… И ми се щеше да не се налага.
Няма да говоря за случващото се пред Народния Театър тази вечер. Ще вляза вътре. Там се игра постановка в празна зала. Във футбола така наказват отборите, чиито фенове са създавали безредици. За играчите на терена е ужасяващо да тичат на празен стадион, не чуват някой да крещи имената им, чуват само ударите на бутонките си в сухата трева и сблъсъците на потните си тела.
Кой бе наказан тази вечер? Едва ли Бърнард Шоу, който бе посочен за основен виновник за този (странно как) кипнал от нищото народен гняв. Наказани бяха Джон Малкович и актьорите на сцената, но не само те. Наказани са всички хора на изкуството.
Тази вечер изкуството у нас получи публичен линч, за назидание.
И сега е моментът да се обърна към моите колеги, които се занимават с изкуство – занятие обичайно трудно и неблагодарно, но толкова скъпо и важно за душите ни.
Скъпи хора на творчеството, знам, че на мнозина от вас ви се иска да не цапате езика, думите, нотите или четките си с баналното зло, което расте в страната ни. Знам, че се стараете да не чувате езика на омразата, който се лее щедро от партийни лидери от височайшите им трибуни, да не виждате ненавистта, на която възпитават последователите си разни квази-духовни лидери, интернет божества и псевдо-журналисти. Знам, че ви е противно, колеги, да обръщате внимание на ширещата се простащина, полепнала като гъста кал в гърлата на говорещите глави, които омайват с омраза хилядите хора, които някой ден ще решат, че биха искали да линчуват с лекота и вашата постановка, или вашата изложба, или вашето представяне на новата книга, или вашето…
Драги притихнали колеги на творческия труд, дали не е крайно време да се замислите – дали като преглъщате гнева си, като пазите своята хигиена или дистанция от това, което се случва в обществото ни, правите добро? На другите? На себе си?
Това мълчание е по-тежко от тишината в залата на Народния тази вечер. Мълчание, което мирише на вечен мир.
Вярвам във вас. И знам, че има какво да кажете.
Искрено ваш,
колега“
Директорът на Народния театър Васил Василев: Срамно е през 2024 година някой да иска цензура
