Изборът на Доналд Тръмп за 47-ия президент на САЩ и последствията от наводненията в Испания са само част от водещите събития, които беляза изминалата седмица.
В понеделник от Европейската комисия /ЕК/ изтъкнаха, че Европа е с Испания в този тежък миг и е готова да помогне с всичко необходимо за справяне с последствията от наводненията. От институцията обявиха:
„Мислите ни са със семействата, които са загубили близките и домовете си в резултат от стихията, която на места за един ден донесе количество дъждове, обичайно падащо в рамките на цяла година.“
Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, а това води със себе си все повече екстремни метеорологични явления. Трябва да сме готови да се справим с тях, както трябва и да работим върху начини, с които да ограничим човешкото въздействие върху климата, посочват от ЕК.
В същия ден Комисията публикува своя доклад за напредъка в областта на климатичните действия, който можете да видите – ТУК. На снимките, дело на „Коперник“, се вижда град Валенсия и прилежащата област в края на септември, както и месец по-късно, когато са видни опустошенията от наводнението и количеството седименти, излели се в морето като резултат.
На този фон кралят и кралицата на Испания бяха замеряни с кал и други предмети от разгневени протестиращи по време на посещението им в пострадалата от наводнения Валенсия, съобщава „BBC“. Викове „убийци“ и „срам“ бяха отправени към кралската двойка, докато се разхождаха из град Пайпорта – един от най-засегнатите от наводненията в региона. Предмети бяха хвърляни и по министър-председателя Педро Санчес, който бързо беше евакуиран.
Повече от 200 души загинаха при наводненията, които са най-тежките в Испания от десетилетия насам. През изминалата седмица спасителите продължиха да претърсват подземни паркинги и тунели с надеждата да открият оцелели и да вадят тела.
На 4 ноември проевропейският президент на Молдова Мая Санду спечели втори мандат въпреки предполагаемата руска намеса, информира „BBC“. Резултатите станаха факт след провеждането на напрегнат изборен балотаж, разглеждан като избор между Европа и Русия, уточнява изданието. Централната избирателна комисия на Молдова потвърди победата на Санду в понеделник сутринта.
След преброяването на повечето гласове Санду печели 55%, а в речта си в неделя късно вечерта тя обеща да бъде президент на всички молдовци. Нейният съперник Александър Стояногло, който беше подкрепен от проруската Партия на социалистите, призова за по-близки отношения с Москва.
Във вторник Управителният съвет на Международната организация на труда /МОТ/ призна Палестина за държава, като промени статута ѝ на „държава-наблюдател, която не е член на организацията“. Решението бе взето по време на провеждащата се в Женева 352-ра сесия на Управителния съвет на МОТ. В нея участва и президентът на КНСБ Пламен Димитров, който е член на УС на МОТ.
Въпреки че промяната в статута потвърждава много права и привилегии за Палестина в рамките на заседанията и дейностите на МОТ, тя не предоставя пълноправно членство.
Това решение следва Резолюция ES-10/23 на Общото събрание на ООН, която призна правото на Палестина за членство в ООН и призова агенциите на ООН да разширят подобно признаване. Палестина остава извън официалното членство в МОТ, тъй като Съветът за сигурност на ООН не одобри резолюция, препоръчваща приемането ѝ.
На 5 ноември служителите на Boeing гласуваха за приемане на последното предложение за заплащане на авиационния гигант, което сложи край на продължилата седем седмици стачка, пише „BBC“. Съгласно новия договор те ще получат 38% увеличение на заплатите през следващите 4 години. Стачкуващите работници могат да започнат да се връщат на работните си места още в сряда или на 12 ноември, съобщава профсъюзът на Международната асоциация на машиностроителите и авиокосмическите работници /IAM/.
Стачката на около 30 000 работници на Boeing започна на 13 септември, което доведе до драматично забавяне на работата в заводите на самолетостроителя и задълбочи кризата в компанията. От IAM съобщиха, че 59% от стачкуващите работници са гласували в подкрепа на новото споразумение, което включва и еднократен бонус от 12 000 долара, както и промени в пенсионните планове на работниците.
В сряда Доналд Тръмп произнесе първата си реч, след като всички прогнозни резултати посочиха, че той е големият победител в надпреварата за Белия дом. Той обяви пред своите симпатизанти в Палм Бийч, които бурно приеха победата, че Америка му е дала силен мандат. До него стоеше бъдещият вицепрезидент на САЩ Джей Ди Ванс, както и лидери на Републиканската партия и членове на семейството му, предаде „Reuters“.
В речта си победителят в изборите за президент на Америка отдели няколко минути, в които отправи хвалебствия към Илон Мъск – най-богатият човек в света. Именно той дари 120 милиона долара за кампанията на Тръмп. Сега стана ясно, че Мъск ще бъде назначен да ръководи правителствена комисия по ефективността.
Обявената от Доналд Тръмп победа на президентските избори в САЩ предизвика бързи реакции и поздравления от световни лидери и политици, които изразиха подкрепа и готовност за съвместна работа с новата администрация.
Същевременно руското посолство във Вашингтон отрече обвиненията за намеса на Москва в американските президентски избори, след като ФБР съобщи, че бомбени заплахи към избирателни секции в няколко щата вероятно са изпратени от руски имейли. Въпреки че заплахите не са били сметнати за достоверни, някои от тях са довели до временно затваряне на избирателни секции.
Нападатели се нахвърлиха върху израелски футболни фенове в Амстердам в четвъртък, а нидерландският министър-председател се закани, че виновните ще бъдат открити и преследвани, предава „Politico“. Привържениците на израелския футболен отбор „Макаби Тел Авив“ са били нападнати, когато са напускали стадион „Йохан Кройф Арена“ в Амстердам след мача от Лига Европа срещу холандския отбор „Аякс“.
Израелското външно министерство заяви в изявление в социалните медии, че феновете са били „нападнати от засада“ и „брутално атакувани“, обвинявайки за това агресивните тълпи. На кадрите от инцидента се вижда как хората са преследвани и ритани на земята, а на едно видео се вижда как минувачи са ударени от автомобил с висока скорост.
Израелските медии съобщават, че някои от маскираните извършители са крещели „Свободна Палестина“ и че паспортите на някои от жертвите са били откраднати. Според „Таймс оф Израел“ десет души са били хоспитализирани с наранявания.
Службата на ООН за правата на човека заяви в петък, че близо 70% от загиналите във войната в Газа са жени и деца, и осъди това, което нарече системно нарушаване на основните принципи на международното хуманитарно право, предава „Агенция Ройтерс“. Преброяването на ООН обхваща първите седем месеца от конфликта между Израел и „Хамас“ в ивицата Газа, който започна преди повече от година.
8119-те жертви, потвърдени от Службата на ООН за правата на човека през този седеммесечен период, са значително по-малко от броя на жертвите, надвишаващ 43 000, посочен от палестинските здравни власти за пълните 13 месеца на конфликта. Но разбивката на ООН за възрастта и пола на жертвите подкрепя палестинското твърдение, че жените и децата представляват голяма част от убитите във войната.
Израел не коментира веднага констатациите в доклада. Израелските военни, които започнаха офанзивата си в отговор на нападението от 7 октомври 2023 г., при което бойци на „Хамас“ убиха около 1200 души в южната част на Израел и взеха повече от 250 заложници, твърдят, че се стараят да не нараняват цивилни в Газа. Тя изтъква, че на всеки боец се пада приблизително по един убит цивилен – съотношение, за което обвинява „Хамас“, заявявайки, че палестинската войнствена групировка използва граждански обекти. „Хамас“ отрича да използва цивилни граждани и гражданска инфраструктура, включително болници, като жив щит.
Най-важното от света през изминалата седмица – Наводненията в Испания и „Хизбула“ с нов лидер
[…] […]