Как Илон Мъск може да разруши Вашингтон? Щатът се готви да проведе див експеримент, за да провери какво се случва, когато един от характерните „разрушители“ на Силициевата долина се срещне с най-голямата бюрокрация в света, пише „Politico“.
Илон Мъск се появи лично в столицата на Съединените щати в сряда сутринта, ден след като новоизбраният президент на страната Доналд Тръмп го назначи за ръководител на „Департамента за правителствена ефективност“ – инициатива за намаляване на правителствените отпадъци, измами и неефективност, където и да реши да ги открие технологичният магнат. А две големи неизвестни вече са надвиснали над цялата идея. Едната е към кои точно части на правителството ще се насочи новото ведомство. Другата е доколко сериозно ще бъде приета във Вашингтон.
Мъск ще ръководи проекта съвместно с Вивек Рамасвами, инвеститор в биотехнологии и MAGA cheerleader, който се кандидатира срещу Тръмп в първичните избори на Републиканската партия. И двамата са аутсайдери във Вашингтон и планират да внесат радикална външна гледна точка в цялата идея за правителствена реформа.
Тръмп представи идеята с обичайните си пищни обещания в изявление на преходния си екип, споделено в социалната мрежа Truth. Ето какво точно написа той:
„Тя ще се превърне, потенциално, в „Проекта Манхатън“ на нашето време и ще изпрати шокови вълни в системата.“
Основната програма на Мъск за проекта вече предизвиква недоверие във Вашингтон. Магнатът, който обсъждаше идеята с Тръмп в продължение на месеци, след като двамата мъже я повдигнаха за първи път по време на интервю на живо в X, заяви на митинга на Тръмп в Медисън Скуеър Гардън през октомври, че ще извади 2 трилиона долара от федералния бюджет. Не е ясно дали е имал предвид за десетилетие, или на година – във втория случай сумата е достатъчно голяма, за да се закрие цялата част от правителството, която не е свързана с бюджетните разходи, включително Пентагона.
Рамасвами, за да не остане по-назад на фронта на „ударните вълни“, предложи да бъдат уволнени федералните служители с нечетни номера на социалните осигуровки.
Засега липсват сериозни подробности за това как всъщност ще изглежда планът DOGE, как ще се прилагат промените и дори как ще бъде осигурен персоналът му. Компаниите на Мъск и Рамасвами не отговориха на искането за коментар по темата, уточнява „Асошиейтед прес“.
Една забележителна подробност обаче е, че „департаментът“ изобщо не е департамент: той ще функционира по-скоро като Комисията „Грейс“ на бившия президент Роналд Рейгън, предназначена да контролира разходите за федерални разходи, като предоставя „съвети и насоки отвън“ за съкращаване на разходите и преструктуриране на федералните агенции.
Въпреки това Мъск се впусна директно в битката: Той прекара днешния ден, придружен от Тръмп, на Капитолийския хълм, присъствайки на заседанието на конференцията на републиканците в Камарата на представителите и запознавайки се по друг начин с правителството, за чието избиране са помогнали неговите 200 милиона долара.
Все още не е ясно дали дори и най-яростните членове на бюджетната комисия са склонни да приемат предложеното от Мъск подстригване. С обещанията си да използва своя PAC, за да избере победителите в предстоящите първични избори на републиканците, той потенциално може да има голямо влияние в Конгреса като донор, но (много) ранните резултати все още не са обещаващи за неговото влияние: Конференцията на Републиканската партия в Сената избра за лидер на мнозинството сенатора Джон Тюн а не любимия кандидат на Мъск – Рик Скот.
Все пак Мъск поне решително ще предложи същото безмилостно управление за федералното правителство, което е приложил в X и Tesla (като същевременно успокоява инвеститорите на Tesla, че назначението е само временно). Като се има предвид богатият му списък с публични изявления за неговата бизнес империя и политически предпочитания, разходите за опазване на околната среда, труда и разнообразието, равенството и приобщаването могат да бъдат на кантар.
Плановете на Рамасвами са още по-малко ясни. Всъщност той публикува в X, че търси идеи, като написа:
„DOGE скоро ще започне да събира примери за правителствени отпадъци, измами … и злоупотреби“.
Дори почитателите на правителствената ефективност имат съмнения доколко мъдро и вероятно е всичко това.
Дженифър Палка, старши научен сътрудник в Центъра Нисканен и бивш заместник-главен директор по технологиите на президента Барак Обама, похвали целта на проекта – да направи склеротичното федерално правителство по-ефективно и отзивчиво. Ето какво коментира тя:
„Ако Илон дойде в града и иска да свърши някаква работа, за да събори част от построената кора. … Мисля, че това е чудесно, желая му късмет и ще се радвам да му помогна.“
Палка обаче предупреди, че твърде грубият подход може да се окаже, че осуетява основна част от целта на комисията – да даде възможност на втората администрация на Тръмп да провежда ефективно и ефикасно своите политики. Тя подчерта:
„Ако искат да раздуят държавната администрация, това е много лоша идея.“
В света на технократската политика вече се появяват предложения за това какво може да постигне DOGE. Дан Липс, Самюъл Хамънд и Томас Хохман от Фондацията за американски иновации публикуваха през октомври доклад, озаглавен „Програма за ефективност на изпълнителната власт“, в който се посочва как една бъдеща администрация би могла да премахне „разхищенията, измамите и дисфункциите“ с помощта на инструменти за изкуствен интелект и работата, която вече е свършена от Службата за отчетност на правителството.
Палка изложи няколко ясни принципа за бюрократична реформа, като заяви, че „трябва да можете да наемате и задържате правилните хора, което ще изисква реформа на държавната служба, да намалите тежестта им и да ги фокусирате върху резултатите, което изисква правилни процедури и изчистване на политическата и регулаторната кора, както и да инвестирате в цифрова и информационна инфраструктура и да затворите цикъла между политиката и изпълнението“.
На пътя на тези високи цели стои въпросът как всъщност би изглеждала една такава комисия и каква подкрепа може да очаква от федералното правителство. Когато Обама сформира Националната комисия „Боулс-Симпсън“ за фискална отговорност и реформа, за да се справи с държавния дълг след Голямата рецесия, в нея участваха представители на публичния и частния сектор, включително действащи членове на Конгреса. И, което е изключително важно, съгласно Закона за федералните консултативни комитети от 1972 г., нейните заседания и протоколи подлежат на публичен контрол – нищо от това вероятно не е удобно за личности като Мъск и Рамасвами, които са свикнали да работят в режим „основател“ и да правят радикални промени с едно натискане на перото (или клавиатурата).
Мъск и Рамасвами биха могли да поискат финансиране за комисията от Конгреса, най-вероятно с приложено освобождаване от FACA. Ако им бъде отказано, те биха могли сами да финансират комисията. Дори тогава обаче някои, които иначе биха били оптимисти за втория Бели дом на Тръмп, изразиха загриженост, че огромните бизнес преплитания на Мъск могат да създадат конфликти на интереси, които биха попречили на заявената от него мисия да „изпрати шокови вълни в системата“.
„Той финансира кампанията на президента и неговите компании са замесени във всякакви регулаторни режими. Конфликтите на интереси са масивни и впечатляващи“, каза пред DFD Сохраб Ахмари, автор и съосновател на Compact Magazine, който наскоро писа за предстоящата „борба за власт“ между конкуриращи се центрове на власт в администрацията на Тръмп. Той също така твърди, че Мъск трябва да се оттегли от управлението на X, за да избегне появата му като „правителствен орган“.
Дженифър Палка твърди, че DOGE в крайна сметка може да постигне целта си по-ефективно, като се доближи до правителството, особено предвид ограничената времева рамка, която Мъск си е предоставил, за да свърши работата си. Тя обясни:
„Той казва, че е тук само шест месеца и те ще загубят част от това време, по ирония на съдбата, заради бюрокрацията, която ще им трябва, за да могат да направят каквото и да било. Била съм част от комисии… където пишете тези препоръки и след това ги изпращате, така че сте на една крачка от механизмите на действителната промяна. Или често две или три стъпки.“
„Кой е този човек?“: Светът на отбраната реагира на изненадващия избор на Доналд Тръмп за Пентагона