На 13 ноември в хотел „Хемус“ в столицата се проведе Националната кръгла маса „Политиките за сградно обновяване: в търсене на устойчивост, качество и предвидимост“. Събитието е организирано от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия в партньорство с Коалиция „Да обновим България“ и Асоциацията на българските енергийни агенции.
Конференцията събра представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Световната банка, Европейската комисия и други експерти, които обсъдиха необходимостта от структурни реформи и активното участие на частния сектор за постигане на устойчиво обновяване на сградния фонд в България.
„Имаме амбициозни цели по отношение на наредбите на Европейското законодателство, които изискват да въведем и високи изисквания към качеството на обновителния процес на сградите“, подчерта Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект.
„За да се случи това, е нужно да имаме комплекс от условия. Необходимо е да разполагаме с устойчиви механизми за финансиране, които не разчитат изцяло на публичен ресурс. Трябва да въвлечем финансовия сектор, който има изявен интерес да се включи. Едва тогава бихме имали по-високо качество на реализация, предвидимост и доверие, така значимо за развитието на всеки пазар“, допълни още той.
Инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на БАИС и председател на „Обнови България“, подчерта важността от приложението на европейска директива за енергийните характеристики на сградите в българското законодателство до май 2026 г., като поясни нуждата тя да бъде пречупена през нашите национални интереси и възможности, за да изпълним реалистично поставени за България цели.
Текущото състояние на сградното обновяване в страната и постигнатият напредък по програмата „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г. бяха представени от Калина Стойчева, експерт от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
В процес на оценка са 329 проекта на обща стойност над 455 млн. лв., подадени от 24 общини. Стойчева посочи, че интересът от страна на общините е голям и е необходим структурен подход към финансирането и етапно изпълнение на проектите, за да се оптимизира процесът. За съжаление обаче процесът по оценката на проектите по програмата за обновяване на многофамилни сгради по НПВУ е забавен, като надеждата е да завърши до края на годината.
В рамките на събитието беше представен и международният опит и иновациите в европейските политики. Адриан Джойс от инициативата Renovate Europe разказа за нововъведенията в преработената Директива за енергийните характеристики на сградите, които са свързани с необходимостта от хармонизиране на сертификатите за енергийните характеристики, за да се гарантира, че сградите от клас А са с нулево потребление на енергия, а сградите от клас G са тези с най-високи емисии.
„Минималните стандарти за енергийни характеристики трябва да бъдат прилагани повсеместно, за да се гарантира, че сградите отговарят на високите екологични стандарти“, подчерта Адриан Джойс.
Той представи и концепцията за паспорти за сградно обновяване, които ще помогнат на собствениците на сгради в планирането и осъществяването на необходимите подобрения за енергийна ефективност.
Иван Крофак от Световната банка акцентира върху важността от привличането на частния капитал, за да се компенсира финансовият дефицит в програмите за обновяване.
„България трябва да диференцира източниците на финансиране, като се отдалечи от модела на 100% грантове и създаде условия, които да насърчат частните инвестиции“, заяви Крофак.
Според него устойчивото финансиране, подпомогнато от частния сектор, е ключово за реализирането на програмите и постигането на дългосрочни резултати.
Участниците в събитието се обединиха около необходимостта от ясна рамка за политика на устойчиво потребление, която включва комбинация от фискални стимули и инвестиции и гражданска информираност. Беше подчертано, че публично-частните партньорства, заедно със стабилни финансови механизми, ще позволят по-ефективно управление и устойчиво развитие на сградния фонд в България.
На 14 ноември събитието продължава с откриването на XVIII Национална конференция на Асоциацията на българските енергийни агенции, където акцентът ще бъде върху образователни проекти и инициативи за повишаване на квалификацията в строителния сектор, внедряването на нови технологии като виртуална реалност и нови методи за обучение на специалисти за изграждане на нулевоемисионни сгради. Специален семинар ще разгледа и борбата с енергийната бедност, а отделни сесии ще се фокусират върху гражданското участие в енергийния преход.
