„Състоянието на многофамилните жилищни сгради в България е тревожно. Липсата на технически паспорти и фокусът върху енергийна ефективност, без реална оценка на конструктивното състояние, поставят под риск сградния фонд в страната.“
Това коментира инж. Марин Гергов, председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/, пред „БТА“.
С изследване на Европейската комисия се прогнозира, че до 2100 г., при затопляне от 3°C, корозията може да доведе до разходи от 11 млрд. евро за ремонт на сгради в България. Според Гергово корозията вече е сериозен проблем, независимо от климатичните промени. Много сгради, особено в централните части на градовете, са в критично състояние заради течове, лоша поддръжка и липса на хидроизолация.
По-малко от 10% от сградите в България разполагат с технически паспорти, които да описват конструктивното им състояние. Данните за сградите са разпръснати, често недостъпни или неточни, което възпрепятства ефективното планиране на действия при бедствия като земетресения. Гергов подчерта, че без централен регистър на техническите паспорти държавата и общините не могат да реагират адекватно в критични ситуации.
Според инж. Гергов текущата практика на саниране в България прикрива конструктивните проблеми, вместо да ги решава. Санирането, което се фокусира върху топлоизолация, често игнорира основните дефекти в конструкцията.
„С програмата за саниране практически гримирахме мъртвец. Вместо да оздравим сградите, ги покрихме с изолация, която крие реалното състояние на стените,“ заяви експертът.
Проблемът е още по-сериозен, защото оценката за състоянието на сградите често се базира на остарели стандарти или се извършва повърхностно, за да се намалят разходите.
По данни от Националната стратегия за обновяване на сградния фонд, 52% от жилищата в България са построени между 1960 и 1989 г., когато изискванията за енергийна ефективност и конструктивна стабилност са били значително по-ниски. Само 7% от обитаваните жилища са изградени след 2000 г.
Необходимите инвестиции за енергийна ефективност до 2050 г. възлизат на над 1 млрд. лева годишно. В същото време, голям процент от сградите изискват не само енергийни, но и конструктивни ремонти, които значително увеличават разходите.
Инж. Гергов предлага създаването на централен регистър на техническите паспорти, който да осигурява достъп до инженерно-конструктивна информация за всички сгради. Това ще позволи по-добро планиране на ремонтни дейности и ефективна реакция при бедствия.
Санирането трябва да бъде последната стъпка в процеса на обновяване, след като са отстранени всички конструктивни дефекти. Европейските средства за обновяване трябва да се използват по-ефективно, като се приоритизират мерки за удължаване живота на сградите, а не само за топлоизолация.
Състоянието на сградния фонд в България изисква спешни реформи. Липсата на технически паспорти, порочните практики при саниране и фокусът върху краткосрочни решения поставят под въпрос безопасността и устойчивостта на жилищните сгради. Настоящите политики трябва да се преосмислят, за да осигурят дългосрочна стабилност и защита на сградния фонд.
