„Какво ще направи Владимир Путин след това?“
Това е въпрос, който ми задават често през тази седмица. Разбираемо е, пише „BBC“. В края на краищата това беше седмицата, в която лидерът на Кремъл намали прага за използване на руски ядрени оръжия, пише „BBC“. Това беше седмицата, в която САЩ и Обединеното кралство пресякоха (още една) червена линия на Путин, позволявайки на Украйна да изстрелва към Русия ракети с по-голям обсег, доставяни от Запада.
Това беше и седмицата, в която президентът Путин на практика заплаши Обединеното кралство, Америка и всяка друга държава, която снабдява Украйна с такива оръжия и с такава цел.
„Смятаме, че имаме право да използваме оръжията си срещу военните обекти на тези държави, които позволяват техните оръжия да бъдат използвани срещу нашите обекти“, заяви руският лидер в обръщение към нацията в четвъртък вечерта.
Така че, можете да видите: „Какво ще направи Владимир Путин след това?“ е най-наболелият въпрос. И тъй като съм редактор за Русия на „BBC“, може би очаквате да имам отговор. – „Ще бъда честен с вас. Нямам.“
Може би дори Путин не знае отговора, което прави нещата още по-сериозни.
Вместо отговори, няколко наблюдения.
Приемане на ескалацията
Тази седмица Кремъл обвини „колективния Запад“, че ескалира войната в Украйна.
Но почти тригодишната война в Украйна показа, че именно Владимир Путин приема ескалацията като средство за постигане на целите си – в този случай контрол над Украйна или поне мир при условията на Русия.
Пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна, решението му да обяви четири украински територии за част от Русия, разполагането на севернокорейски войски в Курска област, решението му в четвъртък да насочи към украинския град Днепър нова хиперзвукова балистична ракета със среден обсег, последвано от заплахи за нанасяне на удар по Запада – всичко това представлява моменти на ескалация в този конфликт.
Веднъж описах Владимир Путин като автомобил без задна предавка и без спирачки, който се носи по магистралата с педал на газта, забит в пода.
От това, което виждам, малко се е променило.
Не очаквайте, че сега, пред лицето на ракетните удари с по-дълъг обсег по Русия, автомобилът на Путин внезапно ще намали скоростта или ще деескалира.
Ескалацията обаче е друг въпрос. Това е напълно възможно.
Украйна ще се готви за повече руски атаки, дори за по-тежки бомбардировки.
Западните правителства ще оценяват нивото на заплаха в светлината на предупрежденията на Путин.
Още преди телевизионното обръщение на кремълския лидер на Запад се появиха опасения за разрастване на руската хибридна война.
Миналия месец ръководителят на MI5 предупреди, че руското военно разузнаване участва в кампания за „предизвикване на хаос по британските и европейските улици“.
„Станахме свидетели на палежи, саботажи и други“, добави той.
Още през юни Путин предположи, че Москва може да въоръжи противниците на Запада, ако на Украйна бъде позволено да нанася удари дълбоко в Русия със западни ракети с далечен обсег. Той заяви:
„Смятаме, че ако някой смята, че е възможно да достави такива оръжия в зона на война, за да удари нашата територия и да ни създаде проблеми, защо да не можем да доставим наши оръжия от същия клас в онези региони по света, където те ще бъдат насочени към чувствителни обекти на страните, които правят това на Русия?“
Ядрената опция
Въпросът „Какво ще направи Путин след това?“ обикновено е последван от:
„Ще използва ли Путин ядрено оръжие във войната в Украйна?“
Руският президент направи някои нескромни намеци. При обявяването на началото на своята „специална военна операция“ – пълномащабното нахлуване в Украйна – той е отправил предупреждение към „онези, които могат да се изкушат да се намесят отвън“. Лидерът на Кремъл подчерта:
„Без значение кой се опитва да застане на пътя ни или да създаде заплахи за нашата страна и нашия народ, те трябва да знаят, че Русия ще отговори незабавно. И последствията ще бъдат такива, каквито никога не сте виждали в цялата си история.“
Западните лидери като цяло отхвърлиха това, което видяха като ядрена саблена атака. От началото на войната западните правителства пресякоха няколко руски „червени линии“: предоставиха на Украйна танкове, модерни ракетни системи, а след това и изтребители F-16.
„Последствията“, с които заплашваше Кремъл, така и не се осъществиха. През септември Путин обяви, че понижава прага за използване на ядрени оръжия – указът беше публикуван тази седмица. Ясно предупреждение към Европа и Америка да не допускат удари с ракети с по-дълъг обсег на действие на руска територия.Сега и тази червена линия е пресечена. В обръщението си към нацията Путин потвърди западните съобщения, че Украйна е изстреляла доставените от САЩ ракети „Атакс“ и произведените във Великобритания ракети „Сторм шадоу“ по цели на територията на Русия.
По-рано тази седмица, когато прокремълският таблоид „Московский комсомолец“ попита пенсиониран генерал-лейтенант как Русия трябва да отговори на атаката с „Атакс“ в Брянска област, той отговори:
„Започването на Трета световна война заради удари по оръжеен склад в Брянска област вероятно би било недалновидно“.
Би било успокояващо да мислим, че Кремъл споделя това мнение. Но обръщението на Владимир Путин към нацията не съдържа никакви доказателства за това.
Посланието му към поддръжниците на Украйна на Запад изглеждаше така: това е червена линия, за която говоря сериозно, осмелявам се да я преминете.
„Дори Путин не знае дали може да използва ядрено оръжие, или не може. Това зависи от емоциите му“, каза ми наскоро колумнистът на „Новая газета“ Андрей Колесников. Той добави:
„Знаем, че той е много емоционален човек. Решението да започне тази война също беше емоционална стъпка. Заради това трябва да приемем сериозно идеята му за промяна на ядрената доктрина. Казват, че страхът от войната трябва да се върне и ще сдържа и двете страни, но това е и инструмент за ескалация.“
И подчерта:
„При това тълкуване трябва да признаем, че при определени обстоятелства Путин може да използва поне тактическо ядрено оръжие в рамките на ограничена ядрена война. Това обаче няма да реши проблема. Но ще бъде началото на самоубийствена ескалация за целия свят.“
Тактическите ядрени оръжия са малки бойни глави, предназначени за използване на бойното поле или за ограничен удар.
Факторът „Тръмп“
Владимир Путин може да действа под влияние на емоциите. Той също така, очевидно, е воден от негодувание към Запада и изглежда решен да не отстъпва. Но той също така знае, че светът скоро може да се окаже съвсем различно място.
След два месеца Джо Байдън ще напусне поста си, а Доналд Тръмп ще бъде в Белия дом. Новоизбраният президент Тръмп изрази скептицизъм по отношение на американската военна помощ за Украйна и остро критикува НАТО. Неотдавна той също така заяви, че да разговаря с Владимир Путин би било „умно нещо“.
Всичко това би трябвало да е музика за ушите на Путин.
Което означава, че въпреки последните заплахи и предупреждения, Кремъл може да реши да не предприема сериозна ескалация точно сега. Тоест, ако Кремъл е изчислил, че Доналд Тръмп ще помогне за приключване на войната при изгодни за Русия условия. Ако това изчисление се промени, може да се промени и отговорът на Москва.
Ядрената доктрина на Путин: Отговор на американските ракети в Украйна
