Духовното наследство на Ванга, нейната всеотдайност и ролята ѝ в укрепването на вярата на милиони хора предизвикват въпроса: Време ли е Българската православна църква /БПЦ/ да признае пророчицата за светица? Тази идея не е нова, но в последните години се поставя все по-често на дневен ред, провокирана от безспорното влияние на Ванга върху обществото и дълбоката почит, която тя продължава да получава.
Капитан I ранг о.р., професор, доктор на психологическите науки и инженер Илия Пеев подкрепя предложението, изразено пред Искра.бг, като представя аргументи, мнения и факти от различни източници. Според него и множество поддръжници Ванга е символ на надежда и духовност, който заслужава признание не само от народа, но и от църквата.
Тази статия разглежда живота и делото на Ванга, нейните духовни завети и причините, които карат все повече хора да вярват, че тя трябва да бъде канонизирана.
„Ванга беше дар за България и това следва да се осмисли от всеки един от нас – защо именно в България и да се види смисълът, как една жена в това състояние, на слепота, помагаше на хората. Ванга е един извисен дух, който беше приземен на наше, земно ниво, за да може да разговаря с такива като нас“, споделя академик Светлин Русев.
Родена през 1911 г. Ванга посвети живота си на хората, търсещи утеха, съвет и изцеление. Нейната сила и вяра я превърнаха в символ на надеждата за милиони. Тя не само предсказваше бъдещето, но и даваше духовни напътствия, които насърчаваха хората към смирение и единство. Една от най-големите мечти на Ванга се сбъдва през 1994 г., когато е осветена построената с нейни средства църква „Света Петка Българска“ в Рупите.
„Искам на Рупите да вдигна една бяла черква, която да е дом за всички вярващи, място, където хората да се молят и пречистват“, казва Ванга. Този храм не е просто сграда. За мнозина той е отражение на духа на пророчицата.
„Храмът е Ванга и Ванга е храмът!“, казва маестро Светлин Русев. На освещаването на храма, макар вече болна, Ванга присъства лично и изрича:
„Нека този храм напомня за мъките на хората, търсили утеха при мен!“
Иван Драмов, председател на фондация „Ванга“, изразява надеждата си:
„Надяваме се рано или късно леля Ванга да бъде призната за Светица на времето, в което живеем.“
Той подчертава, че Ванга е оставила не само материално наследство, но и духовна връзка с българския народ. Десетилетия наред предложения за канонизацията на Ванга са отправяни към БПЦ. За мнозина тя вече е светица в сърцата на хората.
„Тя беше пратеник на вярата“, споделя академик Светлин Русев. Изследванията на феномена Ванга показват, че точността на нейните прогнози достига 80%, според професор Георги Лозанов и БАН. Въпреки това, дейността ѝ като пророчица и лечител може да бъде възприета като противоречаща на християнските канони.
„Ванга ни остави завета да сме единни, да се обединяваме и да не се разделяме. Земята ни е една и тя се казва България, трябва да я пазим чиста и цялостна“, споделя Нешка Робева, която е била част от близкото обкръжение на пророчицата.
Канонизацията в православната църква изисква доказателства за чудеса, извършени чрез застъпничеството на кандидата, както и живот, който стриктно следва християнските догми. Макар че Ванга е заявявала своята вяра и е посветила делото си на Бог, нейната роля като пророчица се възприема противоречиво. Ванга продължава да бъде почитана в България и по света. Нейната църква в Рупите е не само място за поклонение, но и символ на духовно обединение.
„Щастлив съм, че най-после дойде моментът всички единодушно да признаят, че Ванга е велик човек, светица“, казва писателят Петър Баков.
Дали БПЦ ще признае официално духовния ѝ принос чрез канонизация, остава под въпрос, но за мнозина тя вече е символ на святост и надежда.
