С наближаването на 2025 г. Франция е все по-застрашена от политическа и финансова криза, пише „Politico“. Крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин Льо Пен заплашва да извади от строя крехкото коалиционно правителство, ръководено от министър-председателя Мишел Барние, заради плановете на консервативната гранддама да ограничи огромния френски дефицит. Ако правителството падне, което може да се случи още през следващата седмица, това може да доведе до катастрофални последици за френските финанси и стабилността на Еврозоната.
Как Франция стигна до тук?
Нека върнем лентата назад до юни, когато френският президент Еманюел Макрон свика предсрочни избори, след като „Национален сбор“ нанесе сериозно поражение на партията му на европейските избори. На изборите във Франция „Народен фронт“ – коалиция от леви партии, които се обединиха, за да осуетят стремежите на „Национален сбор“, спечели най-много места във френския парламент, но не успя да постигне абсолютно мнозинство. Центристите на свой ред загубиха мнозинството си и завършиха на второ място, а партия „Национален сбор“ остана трета. Резултатът доведе до противоречия и хаос.
Партиите от левицата настояваха, че след като са коалицията им е спечелила изборите, имат право да съставят правителство. Макрон не се съгласи с това, като изтъкна, че без абсолютно мнозинство едно ляво правителство може лесно да бъде свалено от политическите им опоненти. Макар Макрон никога да не го е казвал открито, друга причина да не подкрепи по никакъв начин левицата е силният му стремеж да защити редица реформи, най-вече повишаването на пенсионната възраст, за да запази щедрата пенсионна програма на Франция платежоспособна. След седмици на спекулации и преговори в началото на септември Макрон избра за премиер Мишел Барние, бившия преговарящ за Брекзит в Европейския съюз. След това Барние състави правителство с подкрепата на центристите на Макрон и малка група консерватори, които заедно имат повече места от лявата коалиция, но все още не разполагат с абсолютно мнозинство. Чрез избора на консервативен премиер, който тласна правителството още по-надясно в политическия спектър, президентът обвърза бъдещето на Барние като видна политическа фигура с прищевките на Льо Пен и нейната партия. Президентът и премиерът разчитаха на факта, че партия „Национален сбор“, която с години се опитва да се представи като уважавана и основна политическа сила, няма да свали веднага едно правителство с десни политически възгледи, което е отворено към някои от техните идеи, главно по отношение на имиграцията и сигурността. В крайна сметка „Национален сбор“ предложи на Барние мълчалива подкрепа, като си запази правото да му противодейства, ако той не спази техните червени линии, свързани с покупателната способност, сигурността и имиграцията.
Може ли правителството да падне?
Барние вероятно ще трябва да използва вратичка в закона, за да приеме бюджета си, а именно член 49.3 от френската конституция. Тази мярка позволява на правителството да приема закони без гласуване в парламента. Законодателите обаче имат право да реагират, като внесат предложение за вот на недоверие. Членовете на лявата коалиция, които все още са ядосани от решението на Макрон да отхвърли шансовете им за управление, вече обещаха да го направят.
Големият въпрос, който изниква, е какво ще направи Льо Пен. Ако дългогодишният лидер на крайната десница и нейната партия го подкрепят, предложението ще има достатъчно гласове, за да бъде прието, и правителството на Барние практически ще се разпадне. Решението обаче крие някои рискове за нея. Откакто пое юздите на партията от баща си преди повече от десетилетие, Льо Пен упорито работи за изчистване на имиджа си и за представянето на партията като отговорна политическа сила, която е готова да поеме управлението, а не да навреди на страната. И тъй като скоро не се очертават избори, не е ясно как точно Льо Пен възнамерява да се възползва от този ход в политически план. Макрон не може да свика нови избори до лятото, тъй като френското законодателство позволява на президента да разпуска парламента само веднъж на 12 месеца.
ЕК одобри българска схема за енергия на стойност 590 милиона евро
