Разселените от войната жители на Газа са изправени пред нова заплаха: зимата, пише „BBC“. Плажовете на Газа вече не са за еднодневни екскурзии, а десетки хиляди хора, принудени да напуснат домовете си по време на войната, сега трябва да живеят на крайбрежието. През последните дни хората са подложени на нов вид нападение: от зимното море, което блъска техните крехки, импровизирани жилища.
„Нищо не е останало в палатката: нито матраци, нито спално бельо, нито хляб, всичко е взето. Морето го взе“, коментира Мохамед ал-Халаби в Дейр ал-Бала и разказа:
„Спасихме едно двумесечно дете, което беше завлечено от морето.“
Почти цялото 2,3-милионно население на Газа вече е разселено, а девет от десет души, които живеят в приюти, са на палатки, твърди ООН. С рязкото понижаване на температурите много хора се разболяват. Има наводнения от дъждовна вода и канализация.
„Краката на децата ми, главите им – всичко замръзва“, споделя Шайма Исса пред „BBC“ в Хан Юнис. Тя продължава:
„Дъщеря ми има треска заради студа. Живеем основно на улицата, заобиколени от ленти от плат. Всички тук са болни и кашлят.“
„Когато ни залее дъжд, сме измокрени“, добавя плачейки съседката ѝ Салва Абу Нимер. Жената признава:
„Проливният дъжд ни залива, а ние нямаме непромокаемо покривало. Водата се просмуква в палатката, носим дрехите си мокри“.
„Нямаме брашно, нямаме храна, нямаме напитки, нямаме подслон“, продължава тя и се възмущава:
„Какъв е този живот, който живея? Отивам до края на света само за да нахраня децата си.“
Въпреки че положението е най-тежко в северната част на страната, служители на ООН предупреждават за остър недостиг на лекарства, храна, подслон и гориво в цяла Газа, описвайки ситуацията като „катастрофална“.
В централните и южните части на Газа, където живеят повечето хора, има дълги опашки за благотворителни помощи. В няколко последователни дни нашите местни оператори заснеха стотици хора, които се тълпяха пред пекарните, където има много малко хляб. На моменти се образуват струпвания, когато чакащите се изнизват напред. Ханан ал-Шамали, която се намира в Дейр ал-Бала, но е родом от северната част на Газа, изтъква:
„Имам нужда от един хляб. Имам болки, диабет и високо кръвно налягане. Не мога да се провирам през тълпите от хора, страхувам се, че ще се задуша и ще умра.“
Жнеата сподели още:
„Имам нужда от хляб, за да мога да нахраня сираците, за които се грижа. Всяка сутрин идвам тук. Накрая ще получа ли хляб или не? Понякога го получавам, но през повечето време не.“
Миналата седмица на контролно-пропускателния пункт Керем Шалом, главния пропускателен пункт на Израел с Газа, на журналистите бяха показани камиони, превозващи стоки, които са преминали през проверки за сигурност. Помощта, влизаща в палестинската територия, остава на едни от най-ниските нива през последната година. Израел обвинява агенциите за помощ за проблемите с разпределението.
„За съжаление все още сме свидетели на това, че най-голямото изоставане на хуманитарната помощ, за да стигне до там, докъдето трябва, са възможностите за разпределение на международните организации, за което свидетелстват 800-те камиона с помощ около мен“, каза Шимон Фридман, говорител на Когат, част от израелските военни, които контролират пропускателните пунктове.
Но вътре в Газа хуманитарни работници обясниха, че въоръжени банди ограбват пристигащите доставки, доставяни през Керем Шалом, на фона на засиленото беззаконие. Това е накарало най-голямата агенция на ООН, работеща на територията, UNRWA, да преустанови използването на този маршрут за доставки.
Според Антоан Ренар, местен ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, общата картина е, че палестинците са изправени пред „ежедневна борба за оцеляване“. Ренар описва следната картина:
„Нивото на глад, разруха и унищожение, което наблюдаваме в момента в Газа, е по-лошо от всякога. Хората вече не могат да се справят. Почти няма храна, а пазарите са празни.“
На фона на разрушенията в Газа все още не се вижда краят на войната. Очакват се само нови страдания с настъпването на студеното време.
