Френският президент Еманюел Макрон заяви, че ще назначи нов министър-председател „в близките дни“, след като Мишел Барние подаде оставка след вот на недоверие в парламента, съобщава „BBC“. В 10-минутно обръщение към нацията в четвъртък той отхвърли натиска на опозицията да се оттегли, като обеща да остане на поста си „изцяло, до края на мандата“ през 2027 г.
В петък Макрон проведе разговори с лидерите на социалистите, които заявиха, че са готови на компромис при съставянето на „срочно“ правителство, но не и при премиер от дясна партия. Социалистите се присъединиха към колегите си от левицата и крайната десница, като гласуваха за отстраняването на Мишел Барние в сряда, само три месеца след като той беше назначен от Макрон.
Президентът благодари на Барние за неговата отдаденост по време на краткия му мандат като министър-председател и обвини депутатите, че са сътрудничили на „антирепубликански фронт“ за сваляне на правителството.
За първи път от повече от 60 години насам парламентът гласува за отхвърляне на френско правителство, което Макрон определи като „безпрецедентен ход“.
Във Франция президентът е този, който избира министър-председателя, който след това ръководи правителството. Но министър-председателят трябва да се отчита пред парламента и Барние издържа само три месеца, преди да бъде свален с вот на недоверие.
Намирането на човек, който няма да бъде незабавно отхвърлен от парламента, може да се окаже трудно за Макрон, чието решение през юни да свика предсрочни избори доведе до блокиране на парламента.
Националното събрание в момента е разделено на три големи блока с право на глас – левицата, центъра и крайната десница. Ако следващият избор на министър-председател на Макрон трябва да продължи, се смята, че поне част от левия блок ще трябва да бъде убедена да се присъедини към следващото правителство.
В петък президентът проведе разговори с няколко политически лидери, след като заяви пред френския народ, че „в близките дни ще назначи министър-председател, който ще състави правителство от общ интерес“.
Първоначално той разговаря с центристите от „лагера на Макрон“, а след това се срещна с лидерите на социалистите, които са част от по-широкия ляв блок „Нов народен фронт“. Той ще разговаря и с десните републиканци.
Лидерът на социалистите Оливие Форе заяви преди разговорите, че е отворен за дискусии и „компромиси по всеки въпрос“ в посока съставяне на правителство, основано на „срочен договор“. Но той даде да се разбере, че няма голямо желание да „осигури приемственост на макронизма“.
Нови парламентарни избори не могат да се провеждат до юли 2025 г., което може да обясни забележките на Фор, че е отворен за ограничен мандат на следващото правителство. След разговорите Макрон заяви, че „абсолютно не е поискал“ от социалистите да се отделят от по-широкия Нов народен фронт (ННП). Най-големият член на НФП, крайнолявата партия „Непреклонна Франция“, обаче заяви, че на Фор не е бил даден мандат да говори от името на Народния фронт.
В отговор на речта на Макрон в четвъртък Марин льо Пен, лидер на крайнодясното Национално обединение, публикува съобщение в социалните мрежи:
„Малко напомняне за президента Макрон, който би трябвало да е гарант на Конституцията: порицанието не е антирепубликанско, то е предвидено в Конституцията на нашата Пета република.“
Вотът на недоверие, който свали ръководството на Барние, беше внесен както от левия алианс Нов народен фронт, така и от крайнодясното Национално обединение на Льо Пен. Те се обединиха, за да порицаят правителството, след като бившият преговарящ за Брекзит използва специални правомощия, за да прокара бюджета си без гласуване.
Общо 331 депутати гласуваха в подкрепа на предложението срещу Барние, което е много повече от необходимите 288, за да бъде прието. Барние подаде оставка в четвъртък, а бюджетът беше автоматично оттеглен. Той ще остане на поста си временно заедно с министрите си до назначаването на ново правителство. Ролята на Макрон не е засегната.
Макрон беше остро критикуван за решението си да свика предсрочни избори, което доведе до задънена улица в парламента и ескалираща политическа криза.
В обръщението си той призна, че решението му „не е било разбрано“:
„Мнозина ме обвиниха за това и знам, че мнозина продължават да ме обвиняват. Това е факт и това е моя отговорност.“
Обръщайки се директно към избирателите, той заяви, че някои от политическите му опоненти са избрали „хаоса вместо отговорността“ и че не мислят „за вас, избирателите“, намеквайки, че фокусът им е насочен към следващите президентски избори.
Макрон не даде индикации кой ще бъде следващият министър-председател, но заяви, че непосредственият им фокус ще бъде бюджетът за 2025 г. Спекулира се кой би могъл да бъде посочен, като сред потенциалните кандидати са министърът на отбраната Себастиан Лекорну, министърът на вътрешните работи Бруно Рето и центристкият бивш кандидат за президент Франсоа Байру.
Преди Макрон да избере Барние за министър-председател, той помоли предшественика си Габриел Атъл да остане на поста си като служебен министър за два месеца след летните избори.
Изглежда малко вероятно следващото правителство да бъде съставено преди събота, когато световните лидери, включително новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп, ще присъстват на церемонията по откриването на възстановената катедрала „Нотр Дам“ в Париж. Сградата беше опустошена от пожар през април 2019 г., а възстановяването ѝ малко повече от пет години по-късно получи похвали по целия свят.
Макрон заяви, че възстановяването на опустошената катедрала, както и успешното домакинство на Франция на Олимпийските игри през 2024 г., са „доказателство, че можем да правим велики неща“. Той потвърди:
„Можем да направим невъзможното. Светът ни се възхищава за това.“
