Изборът на Наталия Киселова за председател на парламента, протести на служители на екоминистерството и на граждани в Каблешково, дискусии за коледни добавки към пенсиите – това са само част от събитията, които белязаха изминалата седмица.
След 11-ия опит Наталия Киселова бе избрана за председател на 51-вото Народно събрание. Това се случи със 140 гласа „за“ и 93 „против“. Кандидатурата й беше представена в пленарна зала от народния представител от „БСП-Обединена левица“ Борислав Гуцанов, който посочи, че Наталия Киселова е възпитаник на Юридическия факултет на Софийския университет, доктор по право от 2008 г. и доцент по конституционно право от 2018 г. Тя е един от конституционалистите в България, които защитаваха Конституцията през 2020 г., когато беше внесен проект за нейната промяна, отбеляза народният представител. Освен преподавателската дейност е работила в Министерството на правосъдието и в Администрацията на президента, допълни той. Наталия Киселова е автор на научни публикации, две монографии и съавтор на учебника „Защита на основните права“. Последната ѝ книга „Живата конституция“ съдържа над 100 статии в периодичния печат, написани през последните две години като хроника на политическата криза в страната ни, посочи още Борислав Гуцанов.
В изказването си след избирането й за председател на Народното събрание Наталия Киселова отбеляза, че българските граждани днес трябва да чуят, че има надежда и тази надежда е държавата да се върне в нормалното русло на управление. Няма да бъде лесно и усилията трябва да си струват, защото българските граждани искат една държава, която мисли за тях, заяви председателят на парламента. Наталия Киселова благодари за избора й и декларира, че ще бъде председател на Народното събрание на всички депутати. Тя посочи, че компромисите ще се търсят чрез обсъждане, но когато се вземе решение, то трябва да бъде спазвано.
Депутатите избраха седем заместник-председатели на 51-вото Народно събрание с 202 гласа „за“ , 0 „против“ и 1 „въздържал се“. От ГЕРБ-СДС излъчиха за заместник-председател на парламента Рая Назарян, от „Продължаваме промяната-Демократична България“ – Атанас Атанасов, от „Възраждане“ – Цончо Ганев, от „БСП-Обединена левица“ – Драгомир Стойнев, от „Алианс за права и свободи“ – Хайри Садъков, от „Има такъв народ“ – Николета Кузманова и от партия „Морал, единство, чест“ – Радостин Василев. От „ДПС-Ново начало“ не номинираха свой кандидат за заместник-председател на парламента.
В понеделник стана ясно, че журналистът на свободна практика Симон Милков е бил арестуван в Попово за срок до 24 часа. Той беше обвинен в хулигански действия, извършени с дързост и изключителен цинизъм. Впоследствие мярката му беше изменена на постоянен арест. Това предизвика протести и петиция за освобождаването му.
Припомняме, че Милков, като близък на семейството на загиналия през април мотоциклетист Момчил Георгиев, участва в редица протестни действия в търсене истината за смъртта му.
Може би нямаме политическа подкрепа, но търсим обществено и професионално съгласие да започнем промени в железопътния транспорт. Това заяви министърът на транспорта и съобщенията Красимира Стоянова по време на отворена експертна дискусия, проведена в понеделник в сградата на МТС. Темата бе предстоящата процедура за възлагане на обществени превозни услуги с железопътен транспорт. Своите мнения и препоръки изложиха представители на МТС, синдикални организации, автобусния бранш, научните среди, експерти, журналисти и обществени личности. В срещата взеха участие и бившите транспортни министри Николай Василев и Петър Мутафчиев. Преди дискусията министър Стоянова проведе работна среща със синдикатите по същата тема.
„Националният план за възстановяване и устойчивост предвижда комплекс от реформи и инвестиции, които за железопътния сектор са закупуване на нов подвижен състав, нов закон за железопътния транспорт и провеждането на конкурентна, тръжна, недискриминационна процедура за възлагане от страна на държавата на договор за пътнически превози“, отбеляза министър Стоянова.
„Груба грешка би било в това ограничено време ние като министерство да бездействаме“, заяви министър Красимира Стоянова в отговор на президентите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ Пламен Димитров и Димитър Манолов, че не сега е моментът за толкова сериозни решения, за които трябва да се носи политическа отговорност.
В новата процедура се планира железопътната мрежа за пътнически превози да бъде разделена на 3 обособени позиции (лотове) – София – Пловдив – Бургас, София – Горна Оряховица – Варна и всички останали. Следващият договор за жп пътнически услуги ще е 8-годишен за всеки лот, а не както досегашния 15-годишен. Очаква се договорът да започне да действа ефективно от 01.01.2026 г.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че конкуренцията ще създаде по-добри условия както за пътниците, така и за железопътните работници. От автобусния бранш подчертаха, че либерализацията на жп транспорта е неизбежна и въпросът не е дали ще се случи, а кога.
Във вторник Любомир Каримански положи клетва като член на Управителния съвет на Българската народна банка /БНБ/, встъпвайки в длъжност. На официалната церемония присъстваха президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова.
Каримански се закле да спазва законите на Република България, да съдейства за осъществяване на функциите на централната банка и да пази служебната, банковата и търговската тайна, включително след прекратяване на правомощията си. Назначението му е направено с указ на президента, издаден в началото на октомври, а мандатът му е в сила от 2 декември 2024 г.
Каримански заменя Людмила Елкова, чийто шестгодишен мандат изтече. Управителният съвет на БНБ е съставен от седем членове, включително управител, трима подуправители и три други членове, които се назначават от президента. Каримански е бивш депутат от „Има такъв народ“ и се кандидатира за управител на БНБ през 2022 г., но не беше избран. Новата му позиция в Управителния съвет изисква високи нравствени качества и професионален опит в икономиката, финансите и банковото дело, съгласно изискванията на централната банка.
В същия ден със заповед на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков 3 януари беше обявен за неучебен за всички училища в България. Решението е взето след анализ на текущата ситуация и диалог с общинските власти, за да се предотвратят затруднения в организацията на учебния процес.
През последните седмици Министерството на образованието и науката /МОН/ активно следи ситуацията в страната. По данни на ведомството, в 45,5% от училищата /1055 учебни заведения в 92 общини/ няма да се провежда учебен процес на 3 януари. Причината са заповеди на местно ниво, които вече обявяват деня за неучебен. Националното сдружение на общините също отправи призив към МОН да уеднакви статута на този ден за всички училища. Очаква се през следващите дни още общини да вземат подобни решения.
В сряда служебният премиер Димитър Главчев обяви, че Министерството на финансите прави изчисления за изплащане на еднократни коледни добавки към пенсиите. Идеята е всеки пенсионер да получи по 100 лева допълнително през декември. Според премиера правителството активно обсъжда възможностите за включване на коледните бонуси в бюджета, като се стреми да предостави подкрепа на възрастните хора в условията на инфлация и повишени разходи през зимните месеци.
„Ние ще си изпълним задълженията така, както изпълняваме всичко по закон, и ще внесем бюджет с параметри 3% дефицит, за да можем да продължим начертаното и да влезем в Еврозоната. Няма да има повишаване на основните данъчни ставки и в основните данъчни закони, предвижда се увеличение на доходите така, както са обещани. За пенсиите – добавката ще продължи да се включва, ще бъдат осъвременявани и по швейцарското правило. Междувременно Министерство на финансите прави изчисления как да бъдат изчислени по 100 лева коледни добавки“, посочи Главчев.
Впоследствие служебният министър на финансите Людмила Петкова обяви, че момента с Националния осигурителен институт се обсъжда как да бъдат платени преди празниците коледни добавки за пенсионерите от 100 лева, но само за тези, които получават основна пенсия до линията на бедност от 526 лева и нямат други доходи.
На 4 декември от Комисия за защита на потребителите съобщиха в своя позиция по повод анонсираното от мобилния оператор „Йеттел България“ ЕАД повишение на цените на услугите, че потребителят има право да прекрати договора си без допълнителни разходи.
Анонсираното от мобилния оператор „Йеттел България” ЕАД увеличение на цените на услугите се извършва на основание Закона за електронните съобщения, в който е предвидена възможност за операторите да изменят условията на потребителските договори. В срок, не по-кратък от един месец преди влизане в сила на промените по договорите следва операторът да уведоми засегнатите от промените потребители, пишат още от регулатора.
В случай на извършена промяна на цените по реда на Закона за електронните съобщения се предвижда за потребителите право да прекратят договора си без допълнителни разходи. Компетентният орган да прилага посочения закон е Комисията за регулиране на съобщенията, към която потребителите могат да се обърнат за съдействие и да зададат въпросите си.
В четвъртък служители на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ излязоха на протест с искане за увеличение на заплатите. Акциите блокираха основни пътни артерии в София и Благоевград. В столицата протестът започна в 12:00 часа на кръстовището на бул. „Никола Петков“ и бул. „Цар Борис III“ /Горнобански път/. Движението по двата булеварда беше спряно, което предизвика сериозни затруднения в трафика. Освен на кръстовището, служители на МОСВ излязоха и пред административната сграда на министерството на бул. „Мария Луиза“ 22. Към протестиращите се присъединиха и учени и специалисти от НИМХ, както и членове на синдикалната организация към ВОН – КНСБ.
Протестни действия се проведоха и в Благоевград, където служители на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, РИОСВ–Благоевград, Регионалната лаборатория на ИАОС и Национален парк „Рила“ блокираха движението по бул. „Димитър Солунски“ 66.
Основното искане на протестиращите е увеличение на заплатите в структурите на МОСВ, които към момента са около 1400 лева бруто. Те настояват за спешно решение на проблема, като апелират към народните представители да предприемат действия за подобряване на условията в секторите, отговорни за опазването на околната среда.
В същия ден стана ясно, че Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ е обявила обществена поръчка за избор на изпълнител, който да изработи разширен идеен проект за модернизация на 69 км от път I-9 Бургас – ГКПП „Малко Търново“. Проектът ще включва инженерно-геоложки проучвания и изработване на проект за ПУП /парцеларен план/. Срокът за подаване на оферти е до 16 януари 2025 г., а изпълнението на поръчката трябва да бъде завършено в рамките на 240 календарни дни. Прогнозната стойност на проекта е 3 450 000 лева без ДДС, като средствата са осигурени от републиканския бюджет.
Модернизацията ще обхване участъка от пътен възел „Крайморие“ /253-и км/ до ГКПП „Малко Търново“ /322-и км/. Предвижда се разширение на пътя до габарит Г20, което означава скоростен път с по две ленти във всяка посока. Проектната скорост ще бъде 90 км/ч, а трасето ще включва обходни маршрути за извеждане на трафика извън населените места.
Жителите на Каблешково излязоха на мирен протест пред Съдебната палата в Бургас, за да покажат на всички, че са готови да бранят града си. Те са категорични, че няма да отстъпят. Настояват за провеждането на местен референдум на 5 януари 2025 година, на който да кажат ясно, че не желаят каменна кариера на „Малка Биберна-юг“.
Същевременно съдът в Бургас гледа делото, с което се обжалва решението на Общинския съвет в Поморие за свикването на допитване до населението на Каблешково. Решението бе атакувано от областния управител на Област Бургас Мария Нейкова като незаконосъобразно.
Пред Искра.бг редица жители на Каблешково, както и кметът Ивайло Иванов бяха категорични, че ще бранят с живи вериги и протести града си и няма да допуснат инвеститора да влезе в него и да разруши домовете им и поминъка им. Иванов подчерта, че Нейкова наистина е стъпила на закона, защото подземните богатства са в прерогативите на Министерството на енергетиката. Но хората са на площада в Бургас, за да кажат ясно на всички, че изграждането на каменна кариера със сигурност е въпрос от местно значение, защото ще промени живота на жителите на град Каблешково.
В петък Стефан Димитров, обвинен за участие в престъпна група в рамките на аферата „Митници“, беше освободен от ареста, след като изтече максималният срок от осем месеца за задържане в досъдебно производство. Обвиненията срещу него, както и срещу други фигури, включват участие в организирана престъпна група, контрабанда в големи размери и търговия с влияние.
Според информация от Софийска градска прокуратура, законовият срок за задържане на Стефан Димитров изтече на 3 декември 2024 г. В резултат на това наблюдаващият прокурор е разпоредил освобождаването му, както изисква Наказателният кодекс. Димитров беше задържан от 3 април 2024 г.
