Когато пристигнахме, се чуваше ръмжене на коли и скандирания, разказва журналист на „BBC“, продължавайки: „Някой развяваше въстаническо знаме. Новината през нощта, че Дамаск е паднал и президентът на Сирия е избягал, подтикна сирийците в Ливан да се втурнат към Масна, граничния пункт, който е най-близо до тяхната столица. Планирахме да прекараме един ден в репортажи от там, но опаковахме малка чанта, когато чухме, че сирийците са изоставили своята страна. Може би сами ще успеем да стигнем до Дамаск.“
Сред развълнуваните около тях имало висок мъж с къдрава коса, който се опитвал да тръгне в другата посока. Журналистката Барбара Плет Ашър разказва, че виждала, че той плаче. Казал й, че се казва Хюсеин и че е поддръжник на президента Башар Асад. Било го страх.
„Не знаем нищо за това какво ще се случи вътре. Може да ни убият, това е хаос. Всеки, който е работил с режима или армията, казват, че ще им осигурят безопасен изход, но никой не знае. Ако това не е вярно, те ще си понесат последствията“, коментира Хюсеин.
Той бил със семейството си, но нямал документи, за да премине в Ливан.
Час по-късно журналистите влезли в Сирия. Пътят към Дамаск бил широко отворен. Когато наближили столицата, можели да видят следи от отстъпваща армия – военни джипове и танкове, изоставени. Армейски униформи осейвали пътя, където войниците са ги съблекли.
По улиците имало движение, но магазините били затворени. Хората били събрани на централния площад „Омаяд“, преодолели необикновения край на повече от пет десетилетия авторитарно управление на режима на Асад – баща и син. Въоръжени мъже стреляли във въздуха в постоянна какофония от празнуване – видели малко момче, което било ранено, а впоследствие и отнесено.
Цивилни обикаляли наоколо с колите си, казвайки, че нещата ще бъдат много по-добри сега, когато Асад го няма. Една възрастна жена споделяла през плач: „Благодаря, благодаря. Тиранинът падна. Тиранинът падна!“
Много от нейното семейство са загинали по време на управлението на Асад, разказва тя, някои в затвора.
Барбара Плет Ашър се приближила до една двойка с четири малки деца, чиито родители били радостни.
„Чувството е неописуемо. Толкова сме щастливи“, казал мъжът, допълвайки: „След всичките години на диктатура, които изживяхме в живота си! Бяхме в затвора през 2014 г. и сега сме навън, Слава Богу. Победихме заради нашите хора, нашите бойци и сега сме в момента, в който отиваме да изградим най-великата Сирия!“
„Призоваваме нашите сестри и братя, които напуснаха страната, да се върнат. Нашите сърца и домове са отворени за вас“, добави той.
Местонахождението на Асад било мистерия, докато руски медии не съобщиха, че се е появил в Москва. Журналистите си направили път до резиденцията му в Дамаск – сега туристическа атракция, лишена от всичко ценно, от всичко. Там видели хора да носят мебели, без никой да се опита да ги спре. Бунтовниците може да са донесли свобода, но не и сигурност.
Мародери са нахлули и в други сгради наблизо – задълбочавайки безпокойството.
„Преходът трябва да се случи по подходящ и правилен начин“, заяви Алаа Дадуч, 36-годишен баща на три деца, който стои навън със своите съседи. „А фактът, че той току-що си тръгна, знаете ли…“
„Башар ал-Асад?“ – подканила го Ашър.
„Да, разбирате ли, все още ме е страх дори да спомена това. Но фактът, че той току-що си тръгна, е егоистичен. Нашият президент трябваше да предприеме необходимите мерки, за да даде поне на армията или полицията контрол над тези райони, докато дойде ново президентство“, коментира той, правейки пауза: „Знаете ли, че преди два дни не можех да кажа, че е егоист, щеше да е голям проблем. Много от всичко е различно. Всъщност можеш да дишаш, можеш да се разхождаш. Всъщност можеш да изразиш мнението си. Можеш да кажеш това, което те притеснява, без да се страхуваш. Така че, да, има промяна. Надявам се, че е добра промяна. Но ние живеем под фалшива надежда за 13 години [гражданска война].“
Тази страна е хваната между радостта и страха, надявайки се на мир и притеснена от хаоса.
