Кой е Башар Асад, чието семейство управлява с желязна ръка повече от 50 години?

Той е второ поколение на автократична семейна династия, която държеше властта повече от пет десетилетия

0
233
Башар Асад
Башар Асад. Снимка: Facebook

Лидерът с железен юмрук на Сирия Башар Асад е второ поколение на автократична семейна династия, която държеше властта повече от пет десетилетия. Изчезването му насред светкавично настъпление на бунтовниците е сигнал за удивително пренареждане на властта в една стратегически жизненоважна близкоизточна нация, пише „CNN“.

Асад е известен с бруталното си управление над Сирия, която от 2011 г. е опустошавана от гражданска война, която преобрази страната и я превърна в развъдник на екстремистката групировка „Ислямска държава“, като същевременно предизвика международна прокси война и бежанска криза, довела до милиони, разселени от техните домове. Войната започна, след като режимът на Асад отказа да се преклони пред масовите продемократични протести същата година по време на Арабската пролет, вместо това започна брутално потушаване на мирното движение – убивайки и хвърляйки в затвора хиляди само през първите няколко месеца.

Оттогава силите на Асад са обвинявани в тежки нарушения на човешките права и брутални нападения срещу цивилни по време на 13-годишната война, включително използването на химически оръжия срещу собствения си народ. Съединените щати, Йордания, Турция и Европейският съюз в началото на войната призоваха Асад да се оттегли. Но силно санкционираният от Запада и международно изолиран режим се държеше на власт досега благодарение на подкрепата на могъщите съюзници Русия и Иран и безпощадната кампания срещу опозицията.

Свидетелство за ужаса от този режим бяха сцени на празненства, когато бунтовническите сили поеха контрола над сирийските градове. В Хомс видеоклипове, геолокирани от „CNN“, изобразиха жители, които късат плакати на Асад и баща му в сцени, които напомнят символични изображения от 2011 г.

Асад идва на власт

Асад пое властта след избори без съпротива през 2000 г. след смъртта на баща си Хафез ал-Асад, който се издигна от бедността, за да ръководи партията Баас и завзе властта през 1970 г., ставайки президент на страната през следващата година. По-младият Асад израсна в сянката на баща си, съветски съюзник, който управляваше Сирия в продължение на три десетилетия и помогна за издигането на малцинствено алавитско население на ключови политически, социални и военни постове.

Подобно на сина, който го наследи, Хафез ал-Асад толерира малко несъгласие с широко разпространеното потисничество и периодичните пристъпи на крайно държавно насилие. През 1982 г. в град Хама – който бунтовниците превзеха по-рано тази седмица – армията и разузнавателните служби на Хафез ал-Асад избиха хиляди негови противници, слагайки край на въстание, водено от Мюсюлманските братя.

Като втори син, който не е готов да поеме мантията на баща си, Асад учи офталмология в Лондон, докато по-големият му брат Басел, който беше подготвен да наследи Хафез, почина в автомобилна катастрофа през 1994 г. След това Башар ал-Асад попадна в центъра на вниманието. Той започна да изучава военни науки, а по-късно става полковник в сирийската армия.

След смъртта на баща му през юни 2000 г. отне само часове на сирийския парламент да промени конституцията, за да намали възрастта за избор на президент от 40 на възрастта на Асад към момента на 34 години – ход, който му позволи да наследи баща си.

Много наблюдатели в Европа и Съединените щати изглеждаха окуражени от бъдещия президент, който се представи като свеж, млад лидер, който може да въведе по-прогресивен, умерен режим. Съпругата на Асад, Асма ал-Асад, за която той се ожени през 2000 г., бивш инвестиционен банкер от сирийски произход, израснала в Лондон, помогна за изглаждането на тази гледна точка.

Но надеждите на Запада за по-умерена Сирия потънаха, когато новият лидер незабавно запази традиционните връзки на страната си с въоръжени групировки като „Хамас“ и „Хизбула“. След това те се обърнаха към открито осъждане на режима, след като той посрещна продемократичния удар от 2011 г. с брутална сила.

През май 2011 г. тогавашният президент на САЩ Барак Обама каза, че режимът на Асад е „избрал пътя на убийствата и масовите арести на своите граждани“ и го призова да ръководи демократичен преход „или да се махне от пътя“.

Асад беше преизбиран чрез завладяващо мнозинство на всеки 7 години, последно през 2021 г. в това, което САЩ, Обединеното кралство, Франция, Германия и Италия определиха като „измамни избори“.

Гражданска война

Силите на Асад бяха известни с бруталните тактики по време на гражданската война, която последва след потушаването на продемократичните протести през 2011 г., когато се сформира въоръжена опозиция, съставена от малки органични милиции и някои дезертьори от сирийската армия.

През 2013 г. оръжейните инспектори на ООН върнаха „огромни и неоспорими“ доказателства за използването на нервнопаралитичен газ в Сирия. Тогава генералният секретар на ООН Бан Ки Мун нарече нападението от 21 август, описано в доклада, извършено в предградията на Дамаск, „най-лошото използване на оръжия за масово унищожение през 21 век“.

Съединените щати заявиха, че атаката може да е убила повече от 1400, включително стотици цивилни. Сирийските власти многократно са отричали твърденията за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Този случай и други подобни подтикнаха световните сили да работят за разрушаването на химическия арсенал на режима и накараха САЩ през 2013 г. да увеличат подкрепата си за сирийските опозиционни сили, след това, което Вашингтон каза, че е пресичането на „червена линия“.

Асад предупреди западните нации да не подкрепят бунтовнически групи, които се бият с неговите въоръжени сили, като прогнозира, че екстремистите един ден ще ударят срещу САЩ и други. По-късно през 2015 г. лидерът каза, че Сирия няма да се присъедини към водена от САЩ коалиция, фокусирана върху унищожаването на терористичната групировка „Ислямска държава“, която пое контрола върху части от разкъсаната от война страна по време на войната.

Конфликтът сега е крайъгълен камък на бруталното наследство на Асад, оставяйки стотици хиляди мъртви, а това, което ООН каза по-рано тази година, е повече от 7 милиона вътрешно разселени и над 6 милиона международни бежанци.

Хора по улиците на Дамаск след падането на Башар Асад споделят: Вече можете да дишате

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments