Практиката да се използват съдебни дела за заглушаване на журналисти, активисти и организации за обществен контрол се увеличава в Европа, се посочва в нов доклад, публикуван в понеделник и цитиран от „Politico“.
Между 2010 г. и 2023 г. в 41 европейски държави са заведени 1049 стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността, известни като SLAPP, като само през 2023 г. са заведени 166 дела, се посочва в годишния доклад на Коалицията срещу SLAPP в сътрудничество с фондация „Дафне Каруана Галиция“.
Терминът SLAPP се отнася до дела, заведени от влиятелни субекти, като корпорации, държавни служители и високопоставени бизнесмени, срещу частни лица или неправителствени организации, които са изразили критична позиция по въпрос от социален или политически интерес.
От анализираните 41 държави най-широко разпространение на стратегическите искове се наблюдава в Италия, Румъния, Сърбия и Турция.
Репортерите продължават да бъдат основните мишени на такива дела, следвани от медиите, редакторите, активистите и неправителствените организации. През 2023 г. почти половината от тези искове (42,5%) са заведени от предприятия и бизнесмени, докато политиците са отговорни за повече от една трета (35,5%).
„Наистина е обезпокоително, че повече от една трета от тези дела са заведени от политици“, казва Ема Бергманс, старши съветник по политика и застъпничество в международната организация за свобода на медиите Free Press Unlimited. Когато политиците се намесват, това води до „поляризация и втвърдяване на обществото“, добави тя.
Повечето от съдебните дела са насочени към потискане на гласове, които разкриват корупция и екологични проблеми.
„Изменението на климата и екологичните проблеми са тема, която може да има наистина големи последици за компаниите“, заяви Бергманс и допълни:
„И когато журналистите или гражданското общество съобщават за техни нарушения или за въздействието им върху климата, това може да има огромен ефект върху предприятията и затова те действат бързо и предприемат крайни мерки, за да ги заглушат.“
В доклада 2024 не са взети предвид случаите на държавна цензура или случаите, в които искът е подаден от публичен орган, а са разгледани само случаите, подадени от частно лице, обясни Мартина Урсо, водещ оперативен служител във фондация „Дафне Каруана Галиция“ и един от авторите на доклада.
„Не защото са по-малко важни“, каза тя, “а защото искахме да покажем, че дори когато изключим делата за държавна цензура, все пак всяка година откриваме повече случаи.“
Въпреки това цифрите в доклада все още не отразяват реалността, тъй като повечето случаи на SLAPP не се съобщават. Урсо изтъква:
„Докладът … само надрасква повърхността.“
Жертвите невинаги съобщават за такива дела срещу тях поради липса на време и средства или поради страх от отмъщение. Бергманс подчерта:
„SLAPP често са придружени от други тактики за сплашване, като клеветнически кампании, заплахи и физически нападения.“
Експертите са категорични:
„Средствата за защита на жертвите са недостатъчни, а опитите за ограничаване на използването на SLAPP не са достатъчно силни.“
През април Европейският съюз прие Директива за борба със SLAPP през април и издаде препоръки за борба с използването на такива искове. Това обаче не е достатъчно. Едно от нейните ограничения, обяснява Урсо, е, че тя взема предвид само трансграничните дела и не разглежда националните дела.
През април Съветът на Европа също издаде препоръка, в която се определя по-стабилна рамка за възпиране и отстраняване на SLAPP. Тази включва и вътрешните дела и предоставя ясни показатели за това как да се оценява даден правен случай.
Препоръката на Съвета на Европа също е „по-откровена“, когато става въпрос за защита на целите.
„Неговата препоръка наистина навлиза в детайли по отношение на обезщетението за вреди, докато в директивата на ЕС тя е много по-фокусирана върху санкциите“, коментира Урсо.
Тя твърди, че ЕС трябва да преразгледа препоръките си, за да включи по-голяма подкрепа за жертвите на такива стратегически съдебни дела. Урсо бе категорична:
„От съществено значение е, ако се сблъскате със SLAPP дело, да имате незабавен достъп до подходящи ресурси, като например адвокат, запознат със свободата на изразяване или правата на човека, но също така и до финансова помощ за заплащане на този адвокат.“
Урсо допълни, че държавите – членки на ЕС, също трябва да дадат своя принос, като приложат препоръките на Съвета на Европа в националното законодателство и започнат диалог с организациите на гражданското общество, които се занимават с тази тема.
