Китайският добив на злато застрашава защитен обект от наследството на ООН в Конго, пише „Асошиейтед прес“. По бреговете на река Итури са разпръснати сгради, кранове превозват пръст, а отломки разпръскват почвата. Дърветата напомнят, че някога там е имало гора.
Сгушена в източната конгоанска провинция Итури, ръководената от китайци златна мина бързо навлиза в район, който според мнозина изобщо не би трябвало да се експлоатира – резервата за диви животни Окапи, застрашен обект на световното наследство.
Първоначалните граници на резервата са определени преди три десетилетия от правителството на Конго и обхващат района, в който китайската компания сега добива. Но през годините при непрозрачни обстоятелства границите се свиват, което позволява на компанията да работи в плюшената гора. Резерватът вече е бил в списъка на застрашените територии, на фона на заплахите от конфликти и трафик на диви животни. Сега бързото разширяване на китайските мини заплашва да влоши още повече състоянието на гората и на живеещите в нея общности. Жителите и експертите по дивата природа казват, че добивът замърсява реките и почвата, унищожава дърветата и увеличава населението, увеличава бракониерството, без да се носи отговорност.
„Тревожно е, че на полуиндустриална минна дейност се дава свобода на действие в това, което би трябвало да е защитен обект на световното наследство, който вече е бил в списъка на опасните обекти“, изтъква Джо Айзен, изпълнителен директор на Rainforest Foundation UK.
Разположен на повече от 13 000 кв. км, резерватът става защитен през 1996 г. поради уникалното си биоразнообразие и големия брой застрашени видове, включително едноименния резерват – окапи, горски жираф, от който се пазят около 15 % от останалите 30 000 в света. Той е част от дъждовната гора в басейна на река Конго – втората по големина в света – и е жизненоважен поглътител на въглерод, който спомага за смекчаване на изменението на климата. Освен това разполага с огромни минерални богатства като злато и диаманти.
Съгласно кодекса за миннодобивната дейност на Конго добивът е забранен в защитените територии, сред които е и резерватът.
Иса Абубакар, говорител на китайската компания Kimia Mining Investment, заяви, че групата работи законно. Наскоро тя е подновила разрешителните си до 2048 г., според правителствени документи.
От минния регистър на Конго заявиха, че картата, която използват, е получена от файлове на ICCN, органа, отговарящ за управлението на защитените територии в Конго, и в момента работят с ICCN за актуализиране на границите и защита на парка.
От ICCN заявиха пред Associated Press, че по време на срещите с минния регистър тази година са били изяснени недоразуменията около границите и трябва да се използват оригиналните.
Във вътрешен правителствен меморандум от август, видян от „Асошиейтед прес“, се казва, че всички компании в резервата ще бъдат закрити, включително Kimia Mining. Не е ясно обаче кога и как ще стане това. Според работещи в Конго природозащитници документът не е съобщаван преди това и е първото признание, че сегашните граници са погрешни. Групите за защита на правата в Конго отдавна твърдят, че разрешенията са били незаконно предоставени от министерството на минното дело въз основа на неточни карти.
Промяна на границите и правилата
От десетилетия Източното Конго е обхванато от насилие, а резерватът Окапи е преживял години наред размирици от страна на местните милиции.
През 2012 г. в град Епулу местна бунтовническа групировка избива няколко жители, включително двама рейнджъри, както и 14 окапи, които са били част от програма за отглеждане в плен. Резерватът е застрашен и от занаятчийски – дребномащабен – добив на полезни изкопаеми от хиляди представители на коренното население, които живеят в гората и около нея.
Мината Muchacha – най-голямата в резервата и една от най-големите малки и средни златни мини в страната – се простира на около 12 мили (19 км) по протежение на река Итури и се състои от няколко полупромишлени обекта. Анализираните от „Асошиейтед прес“ сателитни снимки показват последователно развитие по югозападната част на резервата, откакто тя започва да функционира през 2016 г., с бум през последните години.
Жоел Маселинк, географ, специализиран в сателитни изображения, който преди това е работил по проекти за опазване на гората, казва, че минният кадастър – агенцията, която отговаря за разпределянето на лицензите за добив на полезни изкопаеми – използва версия на картите на резервата, в която площта е намалена с почти една трета. Той подчерта:
„Това ѝ позволява да предоставя и подновява концесии за проучване и добив.“
Минният кадастър е заявил пред ООН, че границите са променени поради писмо от Конгоанския институт за опазване на природата – органът, отговарящ за защитените територии в Конго, но не е предоставил копие, се казва в доклада на експертите на ООН. ICCN заяви пред „Асошиейтед прес“, че никога не е виждал писмото и използваните граници би трябвало да са оригиналните.
Промяната на границите на обектите на световното наследство трябва да бъде одобрена от експертите на ЮНЕСКО и Комитета за световно наследство, които анализират въздействието на промяната, заяви за „Асошиейтед прес“ говорител на Центъра за световно наследство. От Центъра заявиха, че не е отправяно искане за промяна на границите на резервата и че случаите на промяна на границите с цел улесняване на развитието са редки.
Групите на гражданското общество в Конго обвиняват някои държавни служители, че умишлено преместват границите с цел лична изгода. Алексис Мухима, изпълнителен директор на Конгоанската обсерватория на гражданското общество за мирни минерали, заяви:
„Всички знаехме, че Мучача е в рамките на резервата.“
Той обясни, че несъответствието относно границите на парка е започнало, когато са разбрали, че мината произвежда големи количества злато.
В доклада на ООН се казва, че мините се контролират от военните, а някои членове са под закрилата на влиятелни бизнес и политически интереси, като понякога войниците отказват достъп на местни служители до обектите.
Жителите, които някога са добивали в резервата, са разгневени от двойния стандарт. Ето какво коментира Жан Камана, началник на селото в резервата Епулу:
„Общността е притеснена, защото китайците добиват в защитена зона, когато това е забранено за общността.“
Въпреки че е защитена гора, хората продължават да добиват в нея, докато властите не предприемат мерки, основно след пристигането на китайците. Kimia Mining предоставя ограничен достъп на местните жители до зоните за добив на остатъци, но срещу такса, която мнозина не могат да си позволят, споделят местните жители.
Мувунга Какуле се е занимавал със занаятчийски добив на полезни изкопаеми в резервата, като същевременно е продавал храна от фермата си на други миньори. 44-годишният мъж казва, че сега не е в състояние да добива или да продава продукция, тъй като китайците не купуват на място. Той е загубил 95% от приходите си и вече не може да изпраща децата си на частно училище.
Някои жители разказаха пред „Асошиейтед прес“, че нямат други възможности за работа и са принудени да добиват тайно и да рискуват да бъдат затворени.
Загуба на земя, животни и доходи
По време на пътуване до резервата по-рано тази година „Кимия Майнинг“ не позволи на „Асошиейтед прес“ да влезе в обекта, а правителството не предостави достъп, за да патрулира гората със своите рейнджъри. Но близо две дузини жители, както и бивши и настоящи служители на Kimia Mining от селата в резервата и около него, заявиха пред медията, че добивът унищожава горите и дивите животни и замърсява водата и земята.
Петима души, които са работили в мините на Kimia, никой от които не пожела да бъде назован поради страх от репресии, казаха, че когато китайците приключат в един район, оставят открити, токсични водоизточници. Понякога хората падали в непокритите ями, а когато вали, водата се просмуква в почвата.
Служители и експерти по минно дело твърдят, че китайците използват живак в дейността си, за да отделят златото от рудата. Живакът се счита за един от десетте химикала, които предизвикват сериозно безпокойство за общественото здраве, и може да има токсични ефекти върху нервната и имунната система.
Една 27-годишна жена, която е работила като готвачка за Кимия в продължение на шест месеца и живее в град Баденгайдо, близо до мината, казва, че почвата е станала неплодородна.
„Тя е отровена от химикалите, използвани от китайците“, споделя тя.
„Асошиейтед прес“ не можа да провери независимо нейното твърдение. В доклад на Антверпенския университет, който изследва въздействието на конфликтите и минното дело върху резервата, обаче се казва, че химикалите, използвани за пречистване на златото, като живак или цианид, могат да попаднат в екосистемите и да замърсят почвата.
В миналото от 15 килограма (33 паунда) фъстъчени семена се получаваха приблизително 30 торбички, но сега е трудно да се получат три, признава тя. Загубата на доходи е предизвикателство да си позволи училище и медицински грижи за братята и сестрите си.
Асана, рибар, който също работи в мините и пожела да използва само първото си име, коментира, че сега са му необходими четири дни, за да улови същото количество риба, което преди е получавал за един ден. Докато вършел случайна работа за компанията миналата година, 38-годишният мъж видял как китайците многократно изсичат горски масиви, което прави жегата непоносима.
Между януари и май миналата година резерватът е загубил повече от 480 хектара (1186 акра) горска покривка – с площта на близо 900 игрища за американски футбол – според съвместно изявление на Обществото за опазване на дивата природа и правителствените агенции, които заявиха, че са обезпокоени от констатациите.
Абубакар, говорител на Кимиа в Конго, заяви, че компанията спазва екологичните стандарти и плаща данък на правителството за възстановяване на горите. Добивът на полезни изкопаеми е ключов източник на приходи за Конго. Той подчерта:
„Не може да придаде по-висока стойност на околната среда, отколкото на добива.“
Кимиа подпомага населението и е осигурила работа на повече от 2000 души, потвърди Абубакар.
Опазването на околната среда е трудна битка
Групите за опазване на природата се опитват да защитят резервата, но казват, че е трудно да се наложат мерки, когато има неяснота по отношение на законовите разпоредби. Ема Стоукс, вицепрезидент по опазване на околната среда в Дружеството за опазване на дивата природа, заяви:
„От една страна, законът на Конго ясно посочва, че добивът на полезни изкопаеми е незаконен в защитените територии. От друга страна, ако дадена мина работи с официално разрешително, това създава объркване и става трудно да се приложи на място.“
Вътрешният меморандум, видян от „Асошиейтед прес“, описва дискусиите на съвместна работна група между ICCN и конгоанския регистър за добив на полезни изкопаеми, която е създадена, за да се опита да разреши въпроса с границите. В документа се казва, че ще бъде задействан процесът на спиране на всякакъв добив в резервата и интегриране на съгласуваната карта от съвместната комисия в системата на минния регистър.
ЮНЕСКО поиска доклад от Конго до февруари, за да даде яснота какво ще се направи за решаване на проблема. Това обаче не е особено успокоително за общностите в резервата.
Уендо Оленгама, пигмейски вожд, казва, че навлизането на хиляди хора в управляваните от Китай мини е увеличило бракониерството, което затруднява изкарването на пари.
По време на разрешения ловен сезон той може да улови до седем животни на ден, като изяжда някои от тях и продава други. Сега му е трудно да си вземе две, казва той.
Седейки в малка колиба до съпругата си, докато тя подскача в скута им с 3-годишната им внучка, двойката коментира, че иска китайската компания да предостави възможности за бизнес, като например отглеждане на добитък, и да научи хората на отговорен лов. Съпругата му Дура Аняйнде споделя:
„Ако ситуацията се запази, ще живеем в мизерия. Няма да имаме какво да ядем“.
Австрия оттегля ветото си за членството на България и Румъния в Шенген
