Въвеждането на данъчно облагане върху приходите, а не върху печалбите на минната индустрия, е апогей на управленска и интелектуална недостатъчност. Това написа в свой коментар по темата в социалната мрежа Facebook анализаторът и експерт Илиян Василев. Според него става въпрос за допълнителен налог от 15% върху концесионните плащания. И още:
„Въвеждането на данъчно облагане върху приходите, а не върху печалбите на минната индустрия, е апогей на управленска и интелектуална недостатъчност. Става въпрос за 15% допълнителен данък, наложен върху концесионните плащания. След периода на деиндустриализация, която беше представена като част от „зеления преход“ – идеята да се намали потреблението на енергия чрез ограничаване на индустриалното производство до нивото на енергообезпеченост, което зелените технологии могат да осигурят.
България остана с малко на брой устойчиви икономически сектори, сред които минната индустрия е ключов. Защото, независимо колко се дигитализираме и виртуализираме, без здрава индустриална база сме обречени на икономическа нестабилност. Като дърво без корен. Всичкото Ай Ти виси във въздуха без ресурси и без минна индустрия.
Политиката на Европейския съюз допълнително влоши положението, като насърчи изнасянето на замърсяващите производства в Китай, за да отчете напредък в зеления преход на континента. Сега обаче Китай, който играе ключова роля в световната икономика, включително в добива на редки метали и производството на дронове, започва да прилага контрасанкции в отговор на по-високи мита от страна на ЕС и САЩ.
И това тепърва ще се разгръща като перспектива, а Европа и България ще имат нужда да се позиционират в битката за енергийни и суровинна сигурност. Това води до нови тенденции като решоринг (връщане на производства в родните страни) и иншоринг (преместване на производства по-близо до крайния пазар), където суровинната сигурност заема централно място.
На този фон, въвеждането на „сталинистка секвестрация“ върху приходите на минната индустрия изглежда като стратегическа грешка на чиновници без грам понятие за стратегическо планиране и риск-полза анализи. Предстои разработване на нови находища на ценни суровини, включително за нефт и газ в офшорните зони.
Добивните компании работят в изключително конкурентна среда, създават реална икономическа стойност, докато други сектори – например банковият – генерират свръхпечалби без значителен принос към икономиката, често чрез такси и спредове между лихви по депозити и кредити. Не казвам, че свръхоблагането и там е добро решение, просто разликата между банковия сектор и минно-добивния е от небето до земята по отношение на първична, от суровината, принадена стойност.
Вместо да се заемат с тези проблеми или с раздути бюджети на държавни институции, правителството избира лесния изход – облагане на бизнеса, който генерира реален брутен вътрешен продукт (БВП). Това се случва в условията на служебно правителство, където липсата на политическа отчетност засилва усещането за хаос и безнаказаност.
И накрая, нека никой не си мисли, че тези решения са координирани с Пеевски и Борисов. Сакън!“
България увеличава квотата за улов на калкан: От кога и с колко?
