Според европейския комисар по въпросите на икономиката Валдис Домбровскис законът, който забранява на правителството на Германия да трупа дългове, е по-вероятната причина за липсата на инвестиции, отколкото правилата на ЕС за разходите, предаде „Politico“. Той отхвърли твърденията на германски политици, че разпоредбите на блока са по-строги от вътрешната „дългова спирачка“ на Берлин. Темата е част от все по-разгорещяващия се дебат в очакване на предстоящите избори в страната на 23 февруари, които изглежда ще доведат до загуба на властта на канцлера Олаф Шолц.
„В редица случаи дълговата спирачка всъщност може да постави по-строги фискални изисквания към Германия, отколкото нашата нова рамка за икономическо управление,“, обясни Домбровскис по време на пресконференция в Страсбург, проведена по-рано днес.
Същевременно нараства натискът върху лидера на „Християндемократическия съюз“ Фридрих Мерц, който според проучванията на общественото мнение е вероятният следващ канцлер на Германия, да разхлаби ограниченията на разходите на страната в условията на спад на икономиката. Макар че на моменти той предпазливо изразява готовност за реформи, за да се поддържат по-мащабни инвестиции, официалната линия на поведение на партията му е да се придържа към вече приетите правила за разходите.
„Днешните дългове могат да доведат до увеличение на данъците утре,“, гласи текст от предизборния манифест на партията.
Лявоцентристката „Социалдемократическа партия“ на Шолц и „Зелените“, които в момента имат силно влияние в правителството, подкрепят идеята за по-драстични промени в самоналоженото от страната правило, което ограничава разликата между разходите и приходите до 0,35 % от БВП, освен в случаите на извънредни ситуации. Фискално консервативната „Свободна демократическа партия“ от своя страна иска да запази така наречената дългова спирачка непроменена. Нейният лидер и бивш германски министър на финансите Кристиан Линднер заяви, че премахването на дълговата спирачка е безсмислено, тъй като правилата на ЕС все пак ще изискват по-големи съкращения на разходите. Въпреки че новата фискална рамка на Брюксел дава на държавите повече време за ограничаване на разходите, тя налага годишни цели за намаляване на дълга и дефицита, които бяха въведени най-вече по настояване на Линднер.
Решението на Германия
Критиците твърдят, че дълговата спирачка ограничава усилията на Германия да възстанови отслабената си производителност чрез инвестиции в областта на климата и отбраната. Бившият канцлер Ангела Меркел, която въведе дълговата спирачка в германската конституция още през 2009 г., наскоро подкрепи предложенията за нейното реформиране, за да се поддържа по-високо ниво на инвестиции. В отговор на това предпазливият Домбровскис, който е известен в Брюксел като строг фискален консерватор, често подкрепящ Германия и нейната липса на разточителни разходи, сега даде ясно да се разбере, че не желае да се вслуша в тези призиви.
„Това е решение, което Германия трябва да вземе,“, изтъкна Домбровскис малко след като обяви, че в Германия ще бъде извършена проверка заради несъответствието между високите приходи от износ и слабите вътрешни инвестиции.
Най-голямата икономика в ЕС беше една от деветте държави, на които по-рано тази година беше приложена т.нар. Процедура за макроикономически дисбаланси. Въпреки че износът на страната все още е конкурентен, страната изпитва недостиг на инвестиции, затова Комисията е отправила препоръки за увеличаване на публичните и частните инвестиции.