Прощавай дядо Вазов, но в момента ме е срам, че съм българче. Това написа в свой гневен коментар в социалната мрежа Facebook писателят Радослав Бимбалов. Той анализира поведението на нашата държава спрямо войната в Украйна и отказа да подпишем споразумение с една европейска страна, която е заплашена от заличаване на картата на Стария континент. Ето защо:
„Дали помним как държавата помагаше на първата вълна емигранти от войната в Украйна? Ще ви припомня. По границите ни се трупаха ужасени хора, предимно самотни жени с деца, а ги посрещаха не държавни органи, а физически лица или неправителствени формации, организирали се сами.
После дали помним как “пращахме” оръжия към Украйна – срамежливо, под сурдинка и всъщност срещу пари? Оръжейната ни индустрия направи добри обороти, а другарката по икономика, Корнелия, се правеше, че нищо не се случва.
След това започнахме открито да се срамуваме от това, че сме всъщност на страната на жертвата, най-малкото понеже сме част от Запада, от което също почнахме да се срамуваме и да слагаме вечното подусловие “ние сме от ЕС и НАТО, обаче…”
Сега българската държава съвсем официално заявява, че няма да сключва обещано споразумение с европейска държава, заплашена от заличаване, която отгоре на всичко ни е съсед, дели ни една солена локва. Причината – понеже Тръмп щял да спира войната.
Това е евроатлантизъм по нашенски. Да се нагласим под европейското кранче като капе или да се спотаим под нечий перчем, оранжев също става, че не знаем какво ще стане. Да изчакаме, да се ослушаме, да се понаведем.
Евронагаждизъм.
Прощавай, дядо Вазов, боли ме да го кажа, но в момента ме е срам, че съм българче.“
