„Преди Бъдни вечер си мисля за нашия живот. И по-точно за липсата на Бог в него. Или поне на неговите заповеди. Мисля си как през целия Преход говорихме основно за икономика, сравняваме се по икономически показатели, успехът – и на нацията, и на всеки човек – се измерва в парична стойност. И така е до днес. Колко далеч от Божието дело.“
Така започва последната Facebook публикация на анализатора Евгений Кънев, която продължава така:
„Често пиша, че комунизмът остана в душите на българите, а съветският човек като манталитет се възпроизведе. Най-важната причина – липсата на образование, което да възпита свободни хора. Но не по-малко важно бе тоталното отсъствие на заветите на Исус Христос в нашия живот.
Поне това аз осъзнах, когато за първи път се запознах с християнството в Америка. Един от съветите, който запомних беше, че вярващият се страхува от Бог и не се страхува от други хора; от други хора се страхуват тези, които не вярват в Бог.
Не е ли страхът, сковал нашето общество от държавната мафия именно заради липсата на вяра на хората в Бог? Не са ли материалните облаги, заради които тотално са пренебрегнали Божиите заповеди – заети с оцеляване и трупане на имАне, но и на грехове?
Може да не се изучава вероучение в училищата, заради светския им характер. Но философията на християнството – за българския етнос – би трябвало да е задължителна. В развитите англосаксонски държави това не е нужно в тази степен, защото техният национален манталитет е базиран на трудовата етика на протестанството.
Казано просто – нямаме светло бъдеще като нация без Божиите заповеди отново да станат основните ценности, както в миналото – не кради; не лъжи … А успехът чрез много лични усилия и лишения не стане единствен достоен за признание.
И така – довечера изпълнени с вяра и с отворени сърца – да посрещнем Рождество Христово и да запеем с благодарност някоя от вдъхновяващите коледни песни. Като тази…“
Боян Рашев: 2024 г. е най-слабата година в модерната история на българската енергетика
