Космически апарат на НАСА влезе в историята, като преживя най-близкото досега приближаване до Слънцето, пише „BBC“. Учените получиха сигнал от слънчевата сонда „Паркър“ малко преди полунощ по Гринуич в четвъртък (05:00 ч. по Гринуич в петък), след като тя нямаше връзка в продължение на няколко дни по време на горещото си прелитане. От НАСА съобщиха, че сондата е „в безопасност“ и работи нормално, след като е преминала само на 3,8 млн. мили (6,1 млн. км) от слънчевата повърхност.
Сондата навлезе във външната атмосфера на звездата ни на Бъдни вечер, като издържа на жестоки температури и екстремна радиация в стремежа си да подобри разбирането ни за това как работи Слънцето. След това НАСА зачака нервно сигнала, който се очакваше в 05:00 ч. по Гринуич на 28 декември.
Придвижвайки се със скорост до 692 000 км/ч, космическият апарат е издържал на температури до 980 градуса по Целзий, според уебсайта на НАСА. От агенцията заявиха:
„Това изследване на Слънцето отблизо позволява на Parker Solar Probe да направи измервания, които помагат на учените да разберат по-добре как материалът в този регион се нагрява до милиони градуси, да проследят произхода на слънчевия вятър (непрекъснат поток от материал, който се отделя от Слънцето) и да открият как енергийните частици се ускоряват до скорост, близка до тази на светлината.“
Д-р Никола Фокс, ръководител на научния отдел на НАСА, заяви по-рано пред BBC News:
„В продължение на векове хората са изучавали Слънцето, но не можете да усетите атмосферата на дадено място, докато не го посетите.“
И добави:
„Така и ние не можем да усетим атмосферата на нашата звезда, докато не прелетим през нея“.
Слънчевата сонда „Паркър“ стартира през 2018 г., насочвайки се към центъра на нашата Слънчева система. Тя вече беше прелетяла 21 пъти покрай Слънцето, приближавайки се все повече, но посещението в навечерието на Коледа беше рекордно. При най-близкото си приближаване сондата беше на 3,8 милиона мили (6,1 милиона км) от повърхността на нашата звезда.
Това може да не звучи толкова близо, но д-р Фокс го представя в перспектива. „Намираме се на 93 млн. мили от Слънцето, така че ако поставя Слънцето и Земята на един метър разстояние една от друга, сондата „Паркър Солар“ е на 4 см от Слънцето – така че това е близо.“
Сондата е издържала на температури от 1400 градуса по Целзий и радиация, която е можела да разстрои бордовата електроника. Тя беше защитена от щит от въглероден композит с дебелина 11,5 см, но тактиката на космическия апарат беше да влиза и излиза бързо. Всъщност тя се движеше по-бързо от всеки друг обект, създаден от човека, като се движеше със скорост 430 000 км/ч – еквивалент на прелитане от Лондон до Ню Йорк за по-малко от 30 секунди.
Скоростта на „Паркър“ се дължеше на огромното гравитационно привличане, което той изпитваше, докато падаше към Слънцето.
Тогава защо се полагат всички тези усилия, за да се „докосне“ до Слънцето?
Учените се надяват, че при преминаването си през външната атмосфера на нашата звезда – нейната корона – космическият апарат ще е събрал данни, които ще разрешат една отдавнашна загадка.
„Короната е много, много гореща, а ние нямаме представа защо“, обяснява д-р Дженифър Милард, астроном от лабораторията Fifth Star Labs в Уелс. По думите му:
„Повърхността на Слънцето е около 6 000 °C, но короната, тази слаба външна атмосфера, която можете да видите по време на слънчеви затъмнения, достига милиони градуси – и това е по-далеч от Слънцето. Тогава как тази атмосфера става все по-гореща?“
Мисията трябва да помогне на учените да разберат по-добре слънчевия вятър – постоянния поток от заредени частици, които се разпръскват от короната.
Когато тези частици взаимодействат с магнитното поле на Земята, небето се озарява от ослепителни полярни сияния.
Но това т.нар. космическо време може да причини и проблеми, като извади от строя електропреносните мрежи, електрониката и комуникационните системи. Д-р Милард изтъква:
„Разбирането на Слънцето, неговата активност, космическото време и слънчевия вятър е много важно за нашето ежедневие на Земята.“
Учените от НАСА бяха изправени пред тревожно очакване по Коледа, докато космическият кораб нямаше връзка със Земята.
Д-р Фокс очакваше екипът да ѝ изпрати съобщение със зелено сърце, за да я уведоми, че сондата е добре, веднага щом сигналът бъде изпратен обратно у дома. Преди това тя призна, че е била притеснена от дръзкия опит, но е вярвала в сондата.
„Ще се притеснявам за космическия апарат. Но ние наистина сме го проектирали така, че да издържи на всички тези жестоки, брутални условия. Това е здрав, издръжлив малък космически апарат.“
