Трудно е да си представим дълъг живот на изтощената от войната Путинова Русия. Това написа в свой анализ в социалната мрежа Facebook икономист Евгений Кънев. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Завършвам прегледа на съвременните контратенденции на онези от 1979 г. – вижте предните ми два поста досега. Днес ще разгледам какви са те на тенденциите тогава относно:
(4) инвазията на СССР в Афганистан поставя начало на края на съветския комунизъм;
(5) скоро след 1979 г, и в България започва негласна подготовка за преход към държавен капитализъм – начиная с регистрация на външнотърговски дружества на Запад и рязко увеличение на външния дълг за внос на западни технологии.
(4) Ще издържи ли Путинска Русия като антизападна „цивилизация“?
Както войната в Афганистан изтощи и на практика сложи край на комунистическия СССР, то е трудно да си представим дълъг живот на изтощената от войната в Украйна Путинска Русия. Но докато след войната в Афганистан последва отваряне на Горбачова Русия към Европа, то сега сякаш е по-трудно да си представим такова отваряне след Путин.
Някои историци като Стивън Коткин виждат един и същи модел на развитието на Русия след Петър I, който се повтаря във времето: (1) когато е слаба, Русия се отваря към Европа; (2) внася нови технологии без да променя политическия модел; (3) постига икономически възход и демонстрира силна държава с поредната военна експанзия, най-често към Европа; (4) след войната Русия изпада в поредната политикономическа криза, а вместо силна държава се сдобива с едноличен режим; (5) следва смяна на властта в Кремъл и ново отваряне към Европа.
Очевидно Русия сега е във фаза (4) – предстои да видим колко време ще издържи режимът на Путин.
Разликата с предходните исторически цикли обаче е развитата икономическа зависимост от могъщия днес съсед Китай, който със сигурност има планове отслабена Русия да остане в неговата, вместо в западната геополитическа орбита. Освен тази зависимост, трябва да се има предвид мощната антизападна пропаганда в Русия, с която израснаха днешните млади поколения, както и мощните властови лобита на военните и службите около Путин, откъдето най-вероятно ще бъде излъчен следващият руски лидер.
И все пак – предстои да видим дали Русия ще може да остане глобална сила без нейния интелектуален елит, който в своята цялост е проевропейски, пътува в Европа, децата му учат в западни университети и затова – надали би останал да живее дългосрочно в Русия, затворена за Европа.
(5) Ще успее ли България да остане част от Запада или ни чака четвърто „Освобождение“
Историята на третата българска държава е тясно преплетена с Русия. Нейните три фази – царство, комунизъм, демокрация – са инициирани с прякото й участие. И иронично или не, наричаме началото на всяка фаза „Освобождение“ – от османизма, от „фашизма“, от „комунизма“. Дали не сме сега пред четвъртото „освобождение“ – този път от „либерализма“?
Основания за такива опасения не липсват – въпреки членството в западните съюзи ЕС и НАТО. Изглежда огромната промяна след комунизма бе разбирана от повечето българи като подобряване на материалното благосъстояние. Днес – най-вече благодарение на икономическите реформи от 1997-2001 г – това в голяма степен е факт.
Оттогава БВП нарасна номинално над десет и реално над три пъти; България се доближи от около 25% до 65% от средното ниво на доходите в ЕС, на близка дистанция след Гърция и значителна дистанция пред Сърбия и Северна Македония; дори вече изпреварихме Орбанова Унгария по индивидуално потребление.
Но подобреното материално благосъстояние не роди достатъчно образована средна класа, която да укрепи гражданското общество и демокрацията у нас. Капитализмът трансформира политическата власт на стария комунистически и ДС елит в икономическа власт. Чрез нея пък се създадоха партии, които да защитават неговите интереси и чрез прокуратурата да бъде контролирана политическата власт.
С възраждането на едноличния авторитарен режим в Русия след 2007 г, постепенно започна отстъпление от Конституцията и все по-голяма концентрация на цялата власт в тесен политикономически кръг. Макар на институционално ниво България да продължава да имитира принадлежност към Запада по отношение на войната в Украйна, липсата на държавна реакция за пресичане на интересите на Кремъл у нас издава силните зависимости на нашия политически елит и изградените мрежи на влияние върху него. Особено ярко доказателство за тези зависимости е факта, че
България построи за своя сметка единствения действащ в момента тръбопровод за руски газ към Европа, а Лукойл-Нефтохим все още е единствената оперираща руска рафинерия в Европа. А победата на Тръмп е вече претекст да се откаже дори споразумение за военна помощ на Украйна.
Дали България пак се свлича в руската сфера на влияние – като част от регионална тенденция е в компанията на Унгария и Словакия, в комплект със съседите ни Сърбия и Северна Македония. А дори силно прозападната доскоро Румъния бе близо до излъчване на проруски президент. Дали свръхконцентрацията на политическа власт у нас няма да спомогне, вместо попречи на този процес, въпреки проформа заявките за западна принадлежност?
Макар все още да нямаме еднозначен отговор на тези фундаментални въпроси за нашето бъдеще, няма да е грешка да заключим, че и за България отново е дошъл Zeitenwende. Но в контраст с 1979 г, сега сме в тенденцията за затваряне и блоково противопоставяне. От нас зависи дали ще позволим някой отвън, вместо сами да решаваме съдбата си, както направихме през 1885 г и 1908 г.
И тази година може да е решаваща.“
Четирима, сред които и бивш директор на НКЖИ, обвинени в крупна корупционна схема!
Или е без мозък или без съвест. Все едно. Мръсник.