Политологът проф. Тодор Галунов минути, след като бе избрано правителството с премиер Росен Желязков, даде специално интервю за Искра.бг. Според него решението на парламента е било очаквано от няколко дни и сега по-важният въпрос е как кабинетът на четворната коалиция ще бъде приет от обществото:
– Как ще коментирате избирането на редовно правителство на България?
– Изборът беше очакван. От няколко дни стана ясно, че ще има кабинет. Въпросът е какво да очакваме от вече избрания кабинет. Първо – как той ще бъде приет от обществото. Мисля, че при формирането на кабинета, чисто партийно, чисто политически, изигра роля една нагласа на обществото, че след толкова много избори, сякаш е по-добре да има някакъв кабинет. Казвам „някакъв“, защото мисля, че този нюанс да има кабинет на всяка цена се използва, за да се направи една доста сложна партийна конструкция, която е доста противоречива. На моменти идеите на част от партиите взаимно се изключват. Но в крайна сметка тази нова четворна коалиция на практика стана факт. Един от проблемите на новия кабинет ще бъде, че обществото очаква с прекалено големи надежди, че едно редовно правителство ще реши голяма част от натрупаните проблеми.
– А това ще се случи ли според Вас?
– Много трудно, защото са много разнопосочни партиите в него. Второ, когато има такава широка коалиция винаги има недоволства и от междупартийните недоволства трябва да преминем към вътрешнопартийните недоволства. Аз съм сигурен, че във всяка от партиите ще има доста недоволни от тази сглобка, независимо с какви мотиви. Ще има и чисто кадрови недоволства – хора, които по една или друга причина ще се почувстват ощетени. Много важно е какви политики все пак ще започне да прави този кабинет, защото като че ли големите цели на България сякаш минаха в голямата политика. По-скоро този кабинет трябва да решава текущите проблеми.
– Като една голяма цел беше набелязано влизането в Еврозоната. Според Вас само тази цел достатъчна ли е, за да сглоби тези четири формации?
– Само тази цел няма как да сглоби всичко, защото това е една цел, която не е нова. Тя не може да бъде присвоена от този кабинет като идея. Това е цел, която си стои от доста години. На практика от нашето влизане в Европейския съюз. Тук по-скоро ще има едно противопоставяне в обществото на партии, които искат по-бързо влизане и партии, които не искат чак толкова да бързаме да влизаме в Еврозоната, но това не може да бъде единствената цел на кабинета. Ако това беше единствената цел, подобен кабинет можеше много отдавна да се формира!
– Какъв времеви хоризонт виждате Вие за това правителство?
– Това е най-трудният въпрос! Ако този кабинет прокара успешно забавения вече бюджет за 2025 година и през късната есен на тази календарна година успее да прокара през парламента и новия бюджет за 2026 година, аз мисля, че той може да бъде определен като относително успешен от гледна точка на тази финансово-бюджетна стабилност. Така че от тази гледна точка ако той се задържи около една година, това би било елемент на политическа стабилност. Аз не споделям тезата, че това, което е създадено като прекалено временно, може да бъде прекалено трайно. Една година е нормално политическо време. Тези партии, които направиха кабинета, си дадоха една временна отсрочка. Никой от тях не искаше да ходи на избори. Те нямаше какво да предложат. Какво щеше да предложи ГЕРБ? Същото!
– Това не е ли валидно за всички партии?
– То е валидно, но някои от партиите имат много тежки вътрешнополитически проблеми. Ето например БСП. Те сякаш нямаха полза в момента да ходят веднага на избори. Виждаме и ДПС-Доган, което ще стои леко зад кадър, но те в момента страдат много от силната позиция на ДПС – Ново начало и хващането за властта в случая за някои от партиите е по-скоро обратно на това, което се говори. Ние често казваме, че всяко управление уморява и понижава рейтинга и че всяко управление е опасно за бъдещата електорална тежест. Но ми се струва, че при БСП, ДПС на Доган и дори при ИТН, те се надяват да реализират някакво, ако не много успешно, то добро управление и това до голяма степен да съхрани техните позиции.
– Ще Ви задам още един труден въпрос. Пеевски според Вас в управлението ли е, или е в опозиция в момента?
– В публичното пространство той няма друг избор освен да бъде рязка опозиция на управлението. По-скоро не съм сигурен дали ако кабинетът се разклати, неговата партия няма да се опита да спаси конструкцията. Всички партии малко или много следят какво ще случи, ако отидат на избори. Затова на този етап ми се струва, че той ще бъде официална опозиция. За задкулисието много трудно можем да говорим, защото това трябва да се доказва. Затова според мен тези партии, които са извън управлението, по-скоро имат интерес да бъдат открита опозиция и да критикуват управлението, защото то изглежда относително стабилно. 125 на 114 гласа не е някаква свръхстабилност.
– Ако влезе и ПП „Величие“ какво ще се случи според Вас, защото това ще означава да се вземат депутати от всяка една от парламентарните групи…
– Ако влезе ПП „Величие“, има вариант кабинетът да се крепи на един глас. Но ние нямаме никаква гаранция, че ако „Величие“ влезе, то ще тръгне да събаря кабинета.
– Според Вас ако влязат, каква ще е тяхната ориентация?
– Поне на първо време според мен няма да тръгнат да събарят кабинета, защото трябва малко да влязат в политиката. Хората да ги видят и едва тогава могат да бъдат по-радикални. Ако влязат и веднага искат да се разпусне парламентът, не знам дали са подготвени за това. Въпреки че има една нагласа, че те са важни и, че това 3.999% не говори добре за изборния процес. Могат да използват нагласата да бъдат нещо като политическа жертва в очите на хората, но ми се струва, че няма да тръгнат бързо към събаряне на кабинета.
– Виждате ли нещо учудващо в състава на новия кабинет?
– Забелязвам неща, които са показателни. Част от министрите вече бяха…
– Но някои от тях са на съвсем различни позиции.
– Но те част от едно управление, което приключи преди време. Реанимацията на този вид кабинет и появата на този вид лица, които безспорно имат голям опит в политиката, иска да направи една преоценка на миналото. Тоест, да се докаже, че управлението на тогавашната коалиция, начело с ГЕРБ, е било успешно. И ГЕРБ сега показва, че залага на опита, който за тях е бил успешен. И това обаче сега дава храна на критиците на кабинета да кажат, че тези хора вече са били в управлението и от тях трудно могат да се очакват някакви кардинално нови иновации. Докато при БСП виждаме, че те хвърлят в боя двама от знаковите си лидери, които са евентуални претенденти за поста председател. Това има доста рискове, но има и възможност, ако се справят успешно, да има своите плюсове. Докато при „Има такъв народ“ проблемът е те дали ще останат политическа формация около петте процента. Там е много разнопосочно. ДПС-Доган има нужда от една защита от страна на държавата, за да може да спре това свободно падане на техния процент и в тази дупка между старото и новото ДПС. Освен това съм забелязал, че подобни коалиции водят до опит за раздуване на държавния апарат, на длъжностите, тъй като трудно се балансират интересите на много политически формации. Средният етаж на партиите иска своята политическа реализация.
– Защо според Вас ДБ бяха изключени от преговорите?
– Между ГЕРБ и ДБ не се прояви достатъчна гъвкавост. Натрупано е много недоверие. Макар че ако погледнем чисто идеологически, между тях не би трябвало да има особени различия. Те бяха по-естествен партньор, отколкото БСП и ИТН. Тук надделяха не политиките, а по-скоро междуличностните противоречия, защото те нямат колосални политически различия.
България има редовно правителство! Парламентът избра кабинет „Желязков“ след бурни дебати
