През 2009 г. тогавашният вицепрезидент на САЩ Джо Байдън дойде в Мюнхен, за да „натисне бутона за рестартиране на отношенията“ с Русия. Десет години по-късно той дойде отново, за да предложи на света по-добри отношения, този път със собствената си страна.
Обещавайки, че „Америка ще се върне“, след като Доналд Тръмп напусне поста си, Байдън спечели овации на конференцията за сигурност в Мюнхен от делегати, които намират грубата външна политика на президента трудна за харесване, разказва „Ройтерс“.
Но въодушевлението им разкрива и отслабеното състояние на западната дипломация в лицето на увереността на Тръмп, смятат европейски дипломати и политиците.
Наследникът на Байдън, Майк Пенс, беше посрещнат с мълчание на прием в баварския парламент в петък вечерта, след като започна речта си с изказването: „Нося ви поздрави от 45-ия президент на Съединените щати, президента Доналд Тръмп.“
Неговото четиридневно пътуване до Европа успя само да задълбочи разделенията с традиционните съюзници по въпроси като Иран и Венецуела и предложи малко надежда за справяне със заплахите, вариращи от ядрените оръжия до изменението на климата, казаха дипломати и официални лица.
Загрижеността за ролята на Вашингтон в света се усеща както от обикновените хора, така и от специалистите по външната политика. В Германия и Франция половината от населението вижда американската сила като заплаха, рязко увеличение от 2013 г. насам, и това е мнение, споделяно от 37% от британците, се казва в доклад на изследователския център „Пю“, публикуван преди срещата за външна политика в Мюнхен.
„Ти на мен, аз на теб.“
Но ако европейците не харесват посланието „Америка първа“, няма и съгласуван отговор. Германският канцлер Ангела Меркел беше сама на срещата, след като френският президент Емануел Макрон анулира участието си в последната минута. Това накара коментатори да оплакват неуспеха на Запада да поддържа международния ред, основан на правила, които Вашингтон подкрепи през 70-те години, и които предшестват пристигането на Тръмп в Белия дом.
„За съжаление преобладава логиката на „ти на мен, аз на теб“ … Мисля, че това ни връща към въпроса за просветеното лидерство“, каза Томас Гремингер, генерален секретар на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE). „Необходими са ни отново лидери, които не вярват изключително и само в краткосрочния план„, каза той пред „Ройтерс“.
И ако се очакваше речта на Пенс да изясни перспективите пред съюзниците, то изказването му всъщност беше, че стълбовете на американската външна политика се възстановяват на друга основа: изолиране на Иран, възпиране на Китай, връщане на американските войски в страната и изискване европейските сили просто да се съгласят с всичко това.
„Натискът на САЩ може да ни накара да направим обратното.“
След като изнесе реч във Варшава в четвъртък, в която обвини Великобритания, Франция и Германия, че се опитват да подкопаят американските санкции срещу Иран, в Мюнхен Пенс призова Европейският съюз да признае венецуелския лидер на опозицията Хуан Гуайдо за президент вместо Николас Мадуро, когото САЩ определят като диктатор.
Това предизвика гневен отговор от испанския външен министър Жозеп Борел, който заяви, че Европейският съюз може да признае Гуайдо за временен президент до новите избори, в съответствие с конституцията на Венецуела.
Френският външен министър Жан-Ив ЛеДриан заяви, че е бил озадачен от американската политика за Сирия след решението на Тръмп да изтегли войските си, защото това ще е от полза само за Иран.
Европейските дипломати и длъжностни лица също се противопоставиха на настояването на Пенс правителствата на страните от ЕС да не работят с китайските телекомуникационни компании в изграждането на най-новото поколение мобилни мрежи, като предпочитат първо да проведат вътрешна дискусия за потенциалните рискове и претенциите на САЩ за китайски шпионаж.
„Натискът от страна на САЩ може да ни накара да направим обратното. Натискът на САЩ е контрапродуктивен. Най-добре е те да не се опитват да ни влияят”, заяви високопоставен френски дипломат.
Що се отнася до световните заплахи, правителствата сякаш не водят един и същи разговор. Куми Найдуо, ръководител на „Амнести Интернешънъл“, заяви, че сигурността често се определя твърде тясно, като не успява да отговори на по-глобалните опасности като изменението на климата. „Разговорът тук в Мюнхен за сигурността е нарушен. Те говорят за правилните теми, но на грешен език. Манталитетът е, че сигурността е само национален въпрос”, каза Найдуо.
