С особено мнение от петима съдии Конституционният съд (КС) отказа да се произнесе по иска на омбудсмана Мая Манолова за законността на редица текстове от спорния закон, регламентиращ търговията с нефт и нефтени продукти (Закона за административното регулиране на нефт и нефтопродукти, придобил известност като Закона за горивата), срещу който възразиха малките фирми и се наложи да бъде променян дни след влизането му в сила, а действието на наредбата за прилагането му бе отложено за 1 юли 2019 г. Мотивът за отхвърляне на искането на обществения защитник е, че законът не засяга конституционни права на гражданите, а стопанска дейност, предаде „Дневник“.
Петима от общо 12 конституционни съдии обаче са подписали с особено мнение определението, че искът на Манолова е недопустим. Това са съдиите Борис Велчев, Мариана Карагьозова-Финкова, Филип Димитров, Павлина Панова и Атанас Семов.
Законът за административното регулиране на дейностите с нефт и нефтопродукти, приет с цел борба с контрабандата и осигуряване на допълнителни около 1 млрд. лв. в бюджета, предизвика недоволството както сред едрия, така и сред дребния бизнес, заради множество недомислия около зареждането на строително-пътна и добивна техника и заради исканите от бизнеса банкови гаранции. Част от проблемите бяха решени с поправките, но още преди това Манолова поиска от Конституционния съд да се произнесе по законността на новия регламент.
„Законът за горивата е тежък удар върху малките търговци и превозвачи на горива, но е удар и срещу българските граждани в качеството им на потребители, защото фалитът на малките бензиностанции ще доведе до засилване на монополизма„, заяви в началото на януари Манолова. Според нея този закон притиска в ъгъла малките търговци на горива.
В иска си омбудсманът пише, че с новите разпоредби „… правото на свободна стопанска инициатива може да бъде ограничавано и по-специално изискването законът да осигурява и да гарантира на правните субекти еднакви правни условия за стопанска дейност да бъде подложена на държавно регулиране…“.
Конституционният съд обаче постановява, че общественият защитник „не е компетентен да инициира производство за установяване на съответствие на закон с общопризнати норми на международното право и с международни договори, по които България е страна„.
Мнозинството е на мнение, че оспорените от Манолова разпоредби се отнасят не до гражданина, а до търговци и не е в нейните правомощия да ги оспорва.
Въведеният регистрационен режим за търговците и превозвачите на горива не нарушава или ограничава правата и свободите на гражданите и не е обвързан с конституционната защита на правата на потребителите, смятат още повечето конституционни съдии.
„Не можем изцяло да споделим позицията на мнозинството съдии, възприета в мотивите, а именно, че механизмът на конституционна защита чрез омбудсмана е приложим само тогава, когато се касае за всеобщи и присъщи на всички граждани права, и то единствено при пряка и непосредствена връзка между нарушаването на права и свободи на гражданите и твърдяното противоречие на закона с Конституцията„, се казва в особеното мнение подписано от председателя на КС Борис Велчев и Павлина Панова.
Те смятат, че конституцията не ограничава по вид и обхват правата на гражданите, които омбудсманът е овластен да защитава. Според тях дори „и косвеното засягане на права и свободи също е засягане„. Двамата дори считат, че ако досегашната практика на КС е била необосновано консервативна, по-добре е тя да бъде преоценена.