През годините е имало две оси на съпротива срещу еврото – първата е свързана с недоверие в него и в европейския проект, а втората – засяга въпроса дали страната ни трябва безвъзвратно и категорично да задълбочи интеграцията си в рамките на Европейския съюз. Това коментира финансовият министър Владислав Горанов по време на събитието – Годишна среща на бизнеса с правителството.
Министър Горанов коментира и предложените изменения в Закона за БНБ. Според него няма правилен начин за провеждането на този дебат, особено когато той е зареден с емоции, противопоставяне между политици и голяма доза специфичност на самия процес.
„България ще влезе в ERM II с този курс и Валутният борд ще отпадне тогава, когато левът бъде заменен от еврото“, подчерта финансовият министър.
Министърът разсея и съмненията, че външният свят не разпознава движенията, които България извършва сега и даде за пример благоприятните реакции на вътрешния и външните капиталови пазари:
„Котировките на 5-годишния CDS на България са на исторически ниски нива и са много по-добри като рискова оценка спрямо други държави от Централна и Източна Европа, някои от които са с много по-висок кредитен рейтинг от нас.“
Горанов се надява, че късият път, който ни остава да извървим по пътя към еврото, ще бъде гладък и в поставените срокове – до края на април.
„Не считам, че данъчната политика може да реши проблема с неравенството, инвестициите в човешкия капитал могат да го направят, но данъчната политика сама по себе си – не. Докато зависи от мен, нито един елемент от данъчната политика на България няма да бъде променян. Темата за преразглеждане на плоския данък не стои в дневния ред на правителството.“
Пред репортери Владислав Горанов разкри, че по-късно през деня предстои да се срещне с представители на бизнеса и изрази очакванията си да чуе ясно дефинирани от тях проблеми, защото голяма част от вече изразените им съображения не са регламентирани в Наредба Н-18.
„Не приемам аргумента, че заради Наредбата ще се повишат цените, те може да се повишат заради изсветляването на икономиката, не и заради самата Наредба“, добави той и каза, че не вижда причина за ново отлагане на прилагането ѝ.
Според него единственото разумно притеснение на бизнеса е начинът, по който Приходната агенция я прилага и вероятността да се стигне до репресии от страна на НАП.