Изтекли правителствени записи разкриват подробни доклади за наблюдение на уйгурски семейства, а Пекин се оправдава за масовите задържания.
Розинса Маматоти не може да спи и да яде дни наред, след като е видяла подробните доклади, които китайското правителство е водило за цялото й семейство.
Тя и нейните роднини, повечето от които живеят в западния регион на Синдзян в Китай, не са нито дисиденти или екстремисти, нито са много известни. Въпреки това в електронна таблица, съхранявана от местните служители, животът на цялото й семейство се записва продължително време, наред с тяхната работа, религиозната им дейност, както и надеждността и нивото им на сътрудничество спрямо властите. Tази електронна таблица може да определи дали сестрата на Маматоти ще бъде в безопасност в правителствения център за задържане.
Записите на нейното семейство и стотици правителствени доклади, показващи живота и на други хора като тях са достигнали до журналисти чрез уйгурски активисти, изпратени в изгнание.
Документът за пръв път разкрива системата, използвана от управляващата Китайска комунистическа партия, опитвайки се да оправдае безсрочното задържане по тривиални основания не само на семейството на Маматоти, но и на стотици и вероятно милиони други граждани, изпратени в строго пазени трудови центрове за лишаване от свобода в Синдзян.
Това е третият случай на значително изтичане на китайски правителствени документи от месеци насам, като цялата информация рисува все по-тревожна картина за това, което изглежда е стратегическа кампания на Пекин за лишаване на мюсюлманските уйгури от тяхната културна и религиозна идентичност и потискане на поведението им, което се счита за непатриотично.
Китайското правителство твърди, че провежда масова програма за дерадикализация, насочена към потенциални екстремисти, но тези официални записи, проверени от екип от експерти, показват, че хората могат да бъдат изпратени в ареста само за „носене на забрадка“ или пускане на „дълга брада“.
Колкото до сестрата на Маматоти – 34-годишната Патем, престъплението, за което е била задържана, според документа, е било „нарушение на политиката за семейно планиране“ или, казано по-просто, има твърде много деца. Съгласно националната политика, която рядко може да бъде причина за лишаване от свобода, селските семейства в Синдзян имат право да имат най-много до три деца. Патем е родила четири.
За първи път от 2016 г. насам Маматоти е получила конкретни новини за това какво точно се е случило със семейство й.
„Никога не съм си представял, че по-малката ми сестра ще бъде в затвора“, каза Маматоти пред CNN през сълзи в къщата си в Истанбул.
Тя сподели, че за първи път е видяла изтеклите записи, когато те са били разпространени неофициално в социалните медии сред уйгурската общност в чужбина.
„Докато четях имената им, целият ми свят се срина, бях съкрушена.“
Изтеклата информация разкрива подробна и широкообхватна система за държавно наблюдение в региона, управлявана от местната власт в Синдзян, предназначена да насочи китайските граждани към мирно практикуване на тяхната култура или религия.
CNN успя само да провери някои от записите, съдържащи се в документа. Екип от експерти, ръководени от Адриан Зенц, старши сътрудник по проучвания в Китай към Мемориалния фонд на жертвите на комунизма във Вашингтон, твърдят, че са убедени, че това е автентичен документ на правителството на Китай.
Документът е на PDF файл и се състои от 137 страници, като вероятно е изготвен чрез електронна таблица на Excel или Word. Зенц обясни, че използваната терминология и език в този документ принадлежат към Каракакс, както може да се види и други записи, изтекли от Синдзян.
Той каза, че записите показват, че Пекин е задържал уйгурските граждани за действия, които в много случаи „на пръв поглед не приличат на престъпление“.
„Съдържанието на този документ е наистина важно за всички нас, защото ни показва параноичната мисловна нагласа на един режим, който контролира настъпващата суперсила на земното кълбо.“, заяви Зенц пред CNN.
CNN изпрати копие от документа както на китайското Министерство на външните работи, както и на местното правителство в Синдзян, за да се опитат да проверят неговата автентичност. Нямаше отговор.
По време на реч в Германия в четвъртък китайският външен министър Ван И заяви, че с радост би приветствал всички международни дипломати или медии да посетят Синдзян, за да видят истината за себе си.
„ Хората от тази общност, които са дошли в Синдзян, не са били жертва на концлагери или преследване. Обаче, това, което видяха, е, че всички етнически групи са в състояние да живеят спокойно и хармонично … Тяхната религиозна свобода е напълно защитена и те могат да практикуват религията си без никакви ограничения.“.
„Така наречените концентрационни лагери с така наречените 1 милион души вътре, са изцяло слухове. Това е напълно фалшива новина. Не разбирам защо тези хора все още лъжат, когато фактите са налице. Мога само да кажа, че те са дълбоко предубедени към Китай.“
Последният опит на CNN да посети центровете за задържане в Синдзян беше осуетен от органите на местната власт.
Документът: Семейство, съседи, религия
Обширният западен регион на Китай в Синдзян от векове наред е дом за многобройна общност, предимно от мюсюлманските етнически групи, най-голямата от които е на уйгурите. Доскоро в Синдзян имаше много повече уйгурски граждани, отколкото китайци от етноса хан, които са мнозинство в останалата част от страната.
От 2016 г. се появиха доказателства, че китайското правителство изгражда огромни, укрепени центрове, за да задържа своите уйгурски граждани. Предполага се, че около два милиона души са били отведени в лагерите, по данни на Държавния департамент на САЩ.
Бивши задържани и активисти твърдят, че помещенията всъщност са проектирани с цел превъзпитаване – места, на които на лишените от свобода се преподава насилствено мандарин, като им се внушава пропагандата на комунистическата партия. Жертвите си спомнят пренаселените килии, изтезанията и дори смъртта на някои от задържаните.
През декември 2016 г. петима души бяха убити, включително трима атентатори. Тогава група мъже нападнаха местните офиси на Комунистическата партия, въоръжени с ножове, и взривиха бомба. Китайските държавни медии определиха това като терористична атака.
Това беше поредица от смъртоносни атаки като тази в Синдзян и други части на Китай, които Пекин използва, за да оправдае масовото си задържане на уйгури, като се предполага, че по този начин елиминира предполагаемата заплаха, породена от ислямски екстремизъм. Китайското външно министерство заяви, че откакто системата е въведена преди три години, никой не е убит при терористични атаки в Синдзян.
Малко дати са включени в изтеклия документ, но най-ранната отбелязана дата на задържане е през януари 2017 г., което предполага, че тези уйгури са били изпращани в лагерите след атентата през декември.
Изтеклата информация е събрана в подробни доклади за всеки от задържаните жители и техните семейства, като включва не само националните им идентификационни номера и професии, но и описание на техните съседи, както и стриктна оценка на ежедневната им религиозна дейност.
Тези елементи в документа са класифицирани в три кръга – семеен, социален и религиозен. Въз основа на тези оценки всеки запис съдържа и официална преценка дали на задържания трябва да бъде разрешено да напусне лагера.
Как осъждат задържаните лица
Един доклад заключава: „Престоят на задържаната е бил по-малко от една година и се препоръчва тя да продължи обучението си за усъвършенстване на своя мандарин.“
Документът никога не се позовава на термините „центрове за задържане“ или „задържани“, а използва евфемизмите „центрове за обучение“ и „обучаеми“, като това е подчинено на практиките на Комунистическата партия да се отнасят към лагерите като към места за „професионално обучение“.
Фактът, че оценките на документа са свързани с това дали хората, изпратени в центровете за задържане, трябва да напуснат или не, показва достатъчно нагледно истинската им функция.
Не е ясно кой е съставил списъка или от кой правителствен отдел идва, но нивото на детайлност в ежедневното религиозно поведение на всеки задържан, преди да бъде изпратен в трудовия център, е внимателно записано и конкретизирано.
Един от казусите гласи:
„Установено е, че преди (задържаната) да бъде изпратена в учебния център, през 2014 г. всеки ден е извършвала намаз (ежедневни молитви) – молела се е след хранене и на семейни гробове по време на празници. Религиозните й познания идват от баба й.”
Основанието, посочено за задържането на друга жена е, че от години е отказвала да свали фереджето от лицето си.
„Тя ходи в Саудитска Арабия два пъти със съпруга си, като настояваше да покрива лицето си с фередже, с извинението страда от алергичен ринит, въпреки че кадрите на комитета я помолиха да не го направи няколко пъти“, се казва още в доклада.
Жената свали фереджето си през 2016 г., но все пак беше изпратена в център за задържане, тъй като е „потенциална заплаха“.
Някои бяха задържани само за четене или притежаване на „незаконни книги“ или поради факта, че член от семейството им преди е бил в затвора.
Основни причини за задържане, посочени в документа
„Документът ясно показва, че лагерите за превъзпитание не са за хора, които действително са осъдени за нещо. Те са просто за хора, които попадат в някаква обща категория на база общо подозрение или такива, които само са изповядвали собствената си религия“, обясни Зенц.
Уйгурските активисти, които споделиха документа, отказаха да разкрият своя източник поради страх от отмъщение.
Откакто разполага с информацията академик Адриан Зенц и неговият екип са удостоверили самоличността на 337 от над 2800 души, посочени в архивите.
Чрез интервюта, проведени с уйгури извън Китай, CNN успя да провери случаите на осем роднини, приятели или познати, идентифицирани в документа.
Документът свидетелства и за усилията от страна на китайското правителство за привеждане на културно разминаващия се Синдзян в съответствие с одобрените от държавата основни културни норми. Стабилното икономическо положение на китайците от етноса хан в провинцията е пряк резултат от политически натиск от страна на Пекин за насърчаване на миграцията към региона, богато населен с мюсюлмани.
Откакто правителството стартира кампанията си срещу екстремизма през 2014 г., нагласата на местната администрация спрямо уйгурската общност се влоши още повече. Изградени са центровете за задържане, уйгурските джамии и гробища са унищожени с помощта на булдозери, а дори лоялните кадри на Комунистическата партия са вкарани в затвора, очевидно заради подкрепата, която са демонстрирали към членове на тази общност.
Други вероятни източници на информация са кварталните комитети и кооперативните членове, които редовно се споменават в документа.
Не се споменават дати на освобождаване в архива за нито един от задържаните, дори тези, които са получили позволение да се върнат в общността. В някои случаи задържаният има препоръки задържаният да бъде освободен от лагера, но да продължи да работи в „индустриалния парк“, което потенциално потвърждава твърденията, че уйгурите са били заставяни да извършват принудителен труд.
Ако същото разследване се приложи и за останалата част от Синдзян, която е дом за 11 милиона уйгури, стотици хиляди повече записи за наблюдение като тези може да излязат наяве.
Членът на семейството: „Тя не е истинска заплаха“
За някои уйгурски преселници, живеещи в чужбина, които не са получавали вест от семействата си в продължение на месеци или години, този документ представлява първото официално потвърждение за съдбата на техните близки. За Розинса Маматоти това са години лутане в несигурност и страх.
Тя се мести в Турция, за да учи като тийнейджър през 2002 г., след като отпада от училище в ранна възраст, за да стане шивачка. Въпреки разстоянието между Синдзян и Турция, има много общо между двете. Уйгурите се считат за етнически тюркски жители и говорят език, тясно свързан с турския. Активисти, които настояват Синдзян да се превърне в отделна страна, го наричат „Източен Туркестан“.
В рамките на три години Маматути се е оженила за местен човек, като наскоро те са създали и собствено семейство. Надявала се е, че ще има достатъчно време, за да върне близките си в Синдзян, където живее с децата си. Но тогава нещата са се променили сериозно.
Родословното дърво на Розинса
През април 2016 г., при едно посещение на родителите на Маматоти в Турция, тя чува новината, че по-голямата й сестра Розниаз Маматоти е била арестувана от китайското правителство.
Родителите й са се върнали в Синдзян, за да разберат какво се е случило, но скоро телефонните обаждания от Розинса започнали да се забавят. Редовно използваните семейни телефонни номера са били с прекъсната връзка, без обяснение.
„Не мога да се свържа със семейството си от юни 2016 г.“, казва тя.
„Първо видях документ с името на по-голямата ми сестра. Беше ужасно.“
Втори казус разкрива, че по-голямата сестра на Маматоти Розниаз е изпратена в различен център за задържане от този, в който е била по-малката й сестра, Патем. Тя е била задържана за две предполагаеми нарушения: защото има твърде много деца и притежава неизползван паспорт, което не е официално престъпление според китайското законодателство.
Все пак, в документа не се казва дали Патем е освободена от лагера или колко точно време е прекарала вътре.
Според нея сестра й Розниаз е била освободена, въпреки че няма данни за продължителността на нейното задържане. Записано е, че е ходила при ръководителя на групата, за да „подписва присъствието си всяка сутрин“, а в кварталния комитет „всяка вечер след работа“. Пише също – „Препоръчва се да бъде държана под надзор в квартала.“
Подобно на Маматоти, много други уйгури са се преместили в Турция през годините заради работа или за да избягат от политическото напрежение в родината им.
Ипаргюл Каракас е загубила връзка със семейството си в Синдзян. В интервю в дома си в Турция тя каза, че нейният брат и сестра са били в затвора, а по време на последния си телефонен разговор с майка си възрастната жена не я е познала.
Каракас заяви, че изпаднала в шок, когато е получила превода на изтеклия в социалните медии документ и веднага разпознала името на братовчедка си Махир Махмут.
Според документа Махмут е настанена в център за задържане, тъй като родителите й и двамата по-големи братя и сестри са пътували до Турция през 2016 г., за което китайското правителство твърди, че е „незаконно“.
На път за Мека в Саудитска Арабия , те са спрели в Турция, за да посетят Ипаргюл и съпруга й Хафиз.
Няма данни дали Махмут е била освободена или колко време е прекарала в учреждението, въпреки че в доклада се препоръчва нейното освобождаване. Когато това е писано, тя вече е имала три деца на възраст под 14 години. Не е ясно какво се е случило с тях.
Информаторите: „Нищо не е безплатно“
Уйгурският хип-хоп изпълнител Тахирджан Ануар е празнувал 32-ия си рожден ден в Холандия, когато без предупреждение е получи повече от сто страници класифицирани китайски записи.
Тогава той нямал представа какво да прави с информацията, но е знаел, че това е „безценен подарък“.
„Това е решаващо доказателство. Информация за етническото прочистване спрямо уйгурите от страна на китайското правителство“, каза той пред CNN, като за първи път публично говори за ролята си в разкриването на данните от документа.
Ануар живее в Холандия, откакто баща му го е изпратил далеч от Синдзян през 2005 г. Той е бил само на 17г. , когато е напуснал родината, но според него баща му е предчувствал, че нещо ще се случи.
Оттогава насам не е виждал родителите си лично, а последният път, когато са разговаряли по телефона е било през 2016 г. Попитали са го как е, казали му, че го обичат, а накрая му заявили: „Сега ти не си наш син.“
Ануар е споделил изтеклия материал с писателката Асие Абдулахад, с надеждата, че тя ще знае как да разпространи информацията правилно. Двамата са отговорни и за разпространението на две от най-смущаващите случаи на изтичане на информация в китайското правителство от десетилетия насам. Въпреки това твърдят, че до този момент нито един от двамата не е участвал в разгласяване на вътрешноправителствени документи пред New York Times.
„Този документ е важно доказателство, което може да докаже неоправданите и незаконни мерки, които китайското правителство предприе, за да арестува тези хора и да ги изпрати в центрове и затвори за превъзпитание.“, обясни Абдулахад.
Първият набор от документи, които двамата разпространиха в медиите, беше изтеклата информация, публикувано от Международния консорциум за разследващи журналисти, който се оказва, че има важна роля в експлоатацията, налагана в центровете за задържане в Синдзян на китайското правителство.
„Пекин всъщност така и не отрече, че тези документи не са били китайски и никога не каза нищо за автентичността им“, каза писателката.
Абдулахад заяви, че вярва, че китайското правителство има за цел да извърши „политическо прочистване“ на Синдзян чрез програмата си за задържане на хора, за да промени характера на уйгурския народ в региона. Авторката каза, че стратегията едва ли ще успее, добавяйки, че същата е била изпробвана и преди от „много империи в света“.
Абдулахад каза също, че хората трябва да осигурят максимално безопасността на собственото си семейство и да помислят за промяна. „Нищо не е безплатно. Трябва да платите някаква цена, за да преследвате нещата, които искате“, допълни тя.
„Какво е престъплението им?“
Никой от мъжете и жените, свързани със скандалния документ, не вярва, че това може да доведе до незабавна промяна на политиката от страна на китайското правителство.Предишните издания с такива поверителни документи бяха засекретени от пекински служители, които заявиха, че данните са злонамерено и неправилно разтълкувани.
Все пак през последните шест месеца китайското правителство работи усилено, за да се опита да разсее нарастващата загриженост в световен мащаб относно системата си за задържане на граждани в Синдзян.
Делегации на чуждестранни дипломати и избрани медии направиха обиколки в укрепените съоръжения. Правителствените служители твърдят, без да представят доказателства, че лагерите са все по-празни.
„Хората пристигат и заминават постоянно“, заяви Шохрат Закир, председател на автономния регион Синдзян Уйгур през юли.
„Повечето от тях вече са се върнали в обществото.“
При всички случаи изтеклият документ показва, че китайското правителство знае подробно какво правят жителите на Синдзян, къща по къща и улица по улица. Ако 11-те милиона уйгури, които живеят в Синдзян, отново се пръснат далеч от Пекин, китайското правителство ще знае къде да ги намери.
Уйгурската изгнаница Розинса Маматоти каза, че иска целият свят да знае какво прави китайското правителство с нейния народ.
„На китайците искам да кажа – защо? Каква е причината да арестувате моите застаряващи, болни родители? Какво искате да им причините? Каква е вашата цел? А моите невинни сестри, какво е престъплението им?“, пита се тя.
Превод: Глория Йорданова
