Промените в климата представляват екзистенциална заплаха за пясъчните плажове в света дотолкова, че половината от тях могат да изчезнат до края на века, сочи ново проучване, цитирано от “CNN”.
Нещо повече – до 2050 г. някои брегови линии могат да бъдат съвсем различни от това, което виждаме днес, като 10% до 12% са изправени пред силна ерозия.
Докато количеството на изгубените плажове ще варира в зависимост от местоположението, проучването установи, че в много гъсто населени райони – включително тези по източното крайбрежие на САЩ, Южна Азия и Централна Европа, може да се наблюдава оттегляне към вътрешността с близо 330 фута (100 метра) до 2100 г.
“Отчетохме прага от 100 метра, защото ако ерозията надвиши това разстояние, това ще означава, че най-вероятно плажът ще изчезне. Причината е, че повечето плажове в света са дори по-тесни от 100 метра”, казва Михалис Вусдукас, брегови океанограф и научен служител в Европейската комисия, който беше водещ автор на изследването.
“По някакъв начин считаме това за консервативна оценка”, добавя още той.
Изследването е публикувано в понеделник в научното списание Nature Climate Change и е проведено от учени от Съвместния изследователски център на Европейската комисия, както и от университети в Испания, Португалия и Холандия.
Използвайки актуализирани прогнози за повишаване на морското равнище, изследователите анализираха как плажовете по света ще се справят в бъдеще с по-бурни морета и други стихии. Те също така разглеждат природни процеси като вълнова ерозия и основната геология на плажа, както и човешки фактори – като развитие на крайбрежните сгради, язовири и усилия за поддържане на плажа – всички те могат да повлияят за запазване на плажните ивици.
Проучването установи, че се очаква повишаването на морското равнище ще бъде по-силен фактор от останалите променливи и че колкото повече топлинно улавящи газове хората вкарват в атмосферата, толкова по-лошо е въздействието върху световните плажове.
Трудно е да се прецени колко са важни плажовете в света. Те покриват повече от една трета от световните брегови линии и служат като критичен буфер за защита на крайбрежните райони от бурята.
Плажовете също са важни икономически двигатели, подпомагащи туризма и други дейности приятни за хората дейности. В някои региони пък плажът е нещо повече от дестинация за почивка. На места като Бразилия и Австралия животът близо до брега се върти около плажа през по-голямата част от годината.
“Има големи части от света, където пясъчните плажове имат стойност, която не може да бъде пряко осигурена от останалите приходи”, каза Вудукас.
Някои от най-популярните пясъци в света вече водят война срещу физиката. Обикновено плажовете са динамична среда. Предполага се, че бреговите линии естествено се изместват и се променят с прилива, като реагират на промените в морското равнище.
“Крайбрежието, което виждаме днес, е само моментна снимка във времето”, казва Робърт Йънг, директор на Програмата за проучване на развити брегови линии в Университета в Западна Каролина и крайбрежен геолог, който не е участвал в това проучване.
“Нашите плажове, нашите влажни зони и устия, те се движат напред и назад в отговор на променящото се морско равнище от много време насам”.
Учените обаче казват, че когато кипи живот в близост до водата, нарушаваме способността на плажа да се движи и по този начин се спират естествените процеси, които позволяват на пясъка да се попълва самостоятелно.
Днес много от плажовете, изправени пред най-лошите проблеми с ерозията, са разположени в урбанизирани райони, където високите пътища и виадукти се правят точно срещу бреговата линия.
Места като “Маями бийч” биват запълвани с хиляди тонове пясък, за да се противодейства на силната ерозия на много брегови линии, докато други са изградили масивни морски стени и вълноломи в опит да задържат скъпоценен пясък на даденото място.
Но финансовите и екологичните разходи на тези проекти са огромни и учените казват, че нарастващата вода в моретата и океаните и по-мощните бури, подхранвани от по-топъл климат, ще превърнат това в губеща битка.
“В момента това, което се опитваме да направим навсякъде, е да задържим бреговата линия на мястото си. Но през следващите няколко десетилетия ние няма да успеем да се справим, дори и да го искаме силно”, каза Йънг.
Новото проучване установи, че докато нивата на моретата продължават да се покачват, все повече плажове ще се сблъскат с проблеми с ерозията. Според изследването Австралия вероятно ще бъде засегната най-много, като там бреговата линия ще се стопи с поне 7100 мили крайбрежна ивица – приблизително 50% от цялата пясъчна брегова ивица, която може да бъде застрашена до 2100 година.
Други страни, които могат да видят огромни дължини на бреговата ирозия, са Чили, Китай, САЩ, Русия, Мексико и Аржентина. Вусдукас споделя, че малките островни държави също могат да пострадат, особено тези в Карибите, заради плоския си терен.
Според учените хората все пак имат някакъв контрол над това, което се случва със световните плажове.
Ако световните правителства успеят да се придържат към реформите за по-малко вредни емисии във въздуха и ако се намали замърсяването с газове, то според учените поне 22% от прогнозираните плажни загуби до 2050 г. могат да бъдат предотвратени, като числото им нараства до 40% до 2100 г. в случай, че парниковият ефект също бъде овладян.
“Опитвайки се да постигнем целите на Парижкото споразумение, можем да намалим 40% от въздействията, които проектираме в нашето проучване”, каза Вудукас.
Превод: Диана Тодорова
