Великобритания не може да стане климатично неутрална преди 2050, освен ако жителите й не преустановят пътуването със самолет и не се откажат почти изцяло от консумацията на говеждо месо, твърди нов доклад по темата, цитиран от „BBC“.
Данните сочат още, че великобританската общественост не изглежда готова за предприемането на подобна решителна стъпка в посока драстична промяна на установения начин на живот. Докладът е в разрез с възгледите на екологичната организацията Extinction Rebellion.
Проучването сочи, че поставените цели на Великобритания за постигане на климатична неутралност до 2050 по-скоро биха навредили на климатичното равновесие.
Докладът е изготвен от държавно субсидираната изследователска агенция Energy Systems Catapult, която е съветник към правителството на Великобритания и чийто компютърни модели се използват от Комитета по климатичните промени. В доклада се твърди, че:
„Редица страни са призовали за предсрочното постигането на нулеви нетни вредни емисии през 2025, 2030 или 2040.“
„Преждевременно постигане на подобни резултати граничи с невъзможното, дори и да се вземат предвид най-спекулативните екологични мерки. Това се дължи на устойчивия ръст на консумация на електроенергия, отопление и наземен транспорт.“
Полъх добри новини
Авторите на доклада оставят място за оптимизъм. Учените калкулират, че Великобритания може да намали вредните си емисии достатъчно бързо, за да постигне климатична неутралност до 2050, но само в случай че министерствата успеят да предприемат много по-своевременни мерки.
Докладът съветва правителството да инвестира в три ключови технологични посоки: улавяне и съхранение на въглерод с биоенергийни култури, по-широка интеграция на водородни системи в различни отрасли и сектори, както и в развитието на високотехнологичната атомна електроенергия.
Докладът обхваща всички възможни варианти за действие до 2050. В заключение твърди, че ако своевременно се предприемат нужните мерки, постигането на климатична неутралност би коствало на страната не повече от един или два процента от националния брутен вътрешен продукт.
Моделите зависят до голяма степен от технологии, които към момента се намират в зародишен стадии на развитие, което е и повод за противоречия. Например, докладът в голяма степен се уповава на употребата на енергийни култури, улавянето на въглерод и заравянето му под земята. В него се твърди още, че употребата на водород ще трябва да се популяризира драстично в индустрията, както и в отоплителния и транспортен сектор.
Добивът на електроенергия ще трябва да се удвои, разчитайки основно на соларната енергия и крайбрежните ветрогенератори.
Противоречива точка от доклада съветва за изграждането на малки модулни атомни електростанции, които да осигурят около три четвърти от нужната за отопление електроенергия в големите градове. Модулните реактори са много по-малки от традиционните атомни станции и се конструират директно на мястото, където са нужни.
Докладът също предупреждава, че може да се наложи отглеждането на добитък за млечни продукти и месо да бъде съкратено наполовина, а не с по-малко от 20%, както предвижда към момента Комитетът по климатичните промени. Следвайки тази логика, потребителската консумация на въпросните продукти също ще трябва да се намали със същата стойност.
Авторът на доклада Скот Милн коментира:
„Без значение, по кой път реши да поеме Великобритания, ключови за постигането на нулева нетна стойност на вредните емисиите ще бъдат иновациите, инвестициите и популяризирането на нисковъглеродни технологии, както и промените в установения начин на живот.“
“Великобритания има изключителни икономически възможности да поведе света в тази посока.“
Същевременно обаче, докладът сочи, че обществеността не е готова за драстични промени в жизнения си стандарт. В него се предупреждава, че дори и домовете да са по-добре изолирани, хората могат да предпочетат да инвестират средства в поддържането на по-висока температура.
Твърди се още, че “ранни сведения сочат за склонност към приемане на нови технологии (за отопление или транспорт) стига те да могат да осигурят същата ефективност като на конвенционалните решения.”
„От друга страна темата за промяна в хранителните навици или използването на авиационни услуги често води до по-силна и емоционално-заредена реакция.“
Някои експерти са критични относно базирането на доклада върху своевременното имплементиране на нови технологии като улавянето на въглерод и складирането му. Друг скорошен доклад сочи, че използването на подобони технологии, включително и на водородни, е нереалистично за постигането на нулеви нетни емисии, предвид заложените срокове.
Изготвеният от Милн доклад не бе добре посрещнат и от Националната асоциация по говеждо месо. Говорителят на организацията Нийл Шанд, коментира за “BBC”, че научните изследвания често подценяват ролята на добитъка в улавянето и съхраняването на въглерода в почвата. Той добави още:
„По-скоро е притеснително, че докладът свързва телешкото месо и авиацията по подобен начин.“
„Моментът, в който се публикува доклада, е още по-ироничен, тъй като магазините са претъпкани с паникьосани хора, които се презапасяват с месо. Очевидно е, че хранителният сектор на страната зависи в голяма степен от вноса, както и от свързания с него транспорт.“
„Добивът на храна в рамките на страната, базиран на система на симбиотичност между животинска и неживотинска продукция, изисква изключително малко въздушен транспорт и е изключително ефикасно използване на природните ресурси на аграрните райони. Пътуването в чужбина, далеч не е толкова важно за човешкия живот.“
Превод: Ивайло Йотов
Поръчайте нискокалоричен чийзкейк в Казан