Обширните ледени покривки на Земята, Гренландия и Антарктида в наши дни губят от своята маса шест пъти по-бързо, отколкото през 90-те години поради условията на затопляне. Всеобхватен поглед, направен на двата полюса с помощта на сателит, е категоричен в оценката си за ускоряващите се тенденции към затопляне, твърдят учени, цитирани от „BBC“.
Измежду засегнатите райони са Гренландия и Антарктида, които са загубили 6,4 трилиона тона лед в периода от 1992 г. до 2017 г. Това е било достатъчно, за да повиши глобалните нива на морето с 17,8 мм.
„Това не е добра новина“, казва проф. Андрю Шепърд от университета в Лийдс във Великобритания.
„Днес ледените блокове допринасят за около една трета от общото повишаване на морското равнище, докато през 90-те години техният принос всъщност е бил доста малък – около 5%. Това има значителни последици за бъдещето, тъй като води до наводняване на бреговете и ерозия“, обяснява той BBC News.
Изследователят ръководи проект за проучване на състоянието на ледената покривка, наречен Imbie. Това е екип от експерти, които се занимават с полярни измервания, придобити от наблюдателни космически кораби за период от почти три десетилетия. Това са спътници, които са проследили променящия се обем, поток и гравитация на ледените пластове.
Оценката на Imbie за Антарктида беше изготвена с помощта на списание „Nature“ през 2018 г., а откъсът за Гренландия беше публикуван в печатното издание на източника тази седмица. Екипът използва последните важни явления в сферата, за да обясни някои общи забележки.
Ключовото е признанието, че загубите от лед, които се очакват сега, ще бъдат много големи, в сравнение с данните, които бяха предоставени чрез компютърните модели, използвани от авторитетния Междуправителствен панел по изменение на климата.
В оценката за 2014 г. симулациите със среден обхват (RCP4.5) предполагат, че глобалните нива на морето могат да се увеличат с 53 см до 2100 г. Но проучванията на екипа на Imbie разкриват, че загубите от лед на Антарктида и Гренландия всъщност се насочват към много по-песимистични резултати и вероятно ще се добавят още 17 см към вече прогнозираните за края на века.
„Ако това е вярно, това би изложило 400 милиона души на риск от наводняване на бреговете до 2100 г.“, казва проф. Шепърд.
„Това, което нашите последни оценки показват, е, че сроковете, които хората очакват, ще бъдат по-кратки. Каквито и мерки за планиране на предпазните действия в града или крайбрежието да възнамерявате да въведете, те трябва да бъдат предприети възможно по-скоро.“
Гренландия и Антарктида реагират на климатичните промени по малко различни начини.
Загубите на южната полярна ледена покривка идват от топящите се ефекти на по-топлата океанска вода, която влиза в досег с нейните ръбове. Северната полярна ледена покривка също е подложена на подобен тип влияние, но нейната повърхност е засегната и от по-топлите температури на въздуха.
От този комбиниран принос от 17,8 мм, които влияят на повишаването на морското равнище, 10,6 мм (60%) се дължат на загубите на лед в Гренландия, а 7,2 мм (40%) на топенето в Антарктида.
Общият процент загуба на лед за двата района е бил около 81 милиарда тона годишно през 90-те години. До 2010 г. това е достигнало до 475 милиарда тона годишно.
Предоставените резултатите от Imbie ще бъдат включени в следващата голяма оценка на състоянието на климата на Земята на IPCC – така наречения шести доклад за оценка (AR6), който трябва да излезе през следващата година.
Проф. Шепърд предупреждава, че има риск бъдещите изследвания в сферата да бъдат с по-лошо качество поради вероятността в близко бъдеще да изчезнат някои специализирани полярни спътници, както и поради липсата на ясни и неотложни планове за тяхната замяна.
Едно от притесненията му е свързано с приемниците на спътника CryoSat-2 на Европейската космическа агенция и платформата на американската космическа агенция IceSat-2. Тези модели наблюдават повече ледени блокове, отколкото други спътници, тъй като те летят в орбити, които се приближават много до северния и южния полюс.
„Опасявам се, че скоро ще се върнем към ситуацията от началото на 2000-те години, когато трябваше да се справяме с мисии, които всъщност не бяха предназначени да разглеждат полярните региони. Ще направим всичко възможно да успеем въпреки липсата на данни, които за съжаление, наистина са ни нужни. Но и преди ни се е случвало подобно нещо.“
Превод: Глория Йорданова
