Когато динозаврите обикаляли Земята, дните на нашата планета били малко по-кратки от пълните 24 часа, с които сме свикнали днес, пише “CNN”. Земята се е въртяла малко по-бързо, което означава, че един ден е продължавал около 23,5 часа, а една година е била равна на 372 дни, показва ново проучване, цитирано от „CNN“.
Изследователите са открили този факт от изненадваща находка: древни черупки, датирани от периода на късния Крейд преди 70 милиона години. Вкаменената черупка на мекотели принадлежи към група, наречена рудистки миди, които бързо растат и записват живота си в ежедневни растежни пръстени, видими във вътрешността на черупките. Тези специфични миди са известни като Torreites sanchezi и Rudist, което означава, че имат две черупки, които са свързани помежду си.
Лазерното вземане на проби прави разрези на черупките, което позволява на изследователите да получат точния брой на пръстените. Това им помага да познаят колко дни е имало в една година, което позволява да се определи колко дълъг е бил денят през тази епоха. Проучването беше публикувано тази седмица в списанието “Paleooceanography and Paleoclimatology”, което се издава от Американският геофизичен институт.
“Имаме около четири до пет точки от изследваните данни на ден и това е нещо, което почти никога не може да се получи в геоложката история. По принцип можем да разгледаме цял ден преди 70 милиона години. Това е доста невероятно”, казва Нилс дьо Уинтър, водещ автор на проучването и аналитичен геохимик от Университета Вриж в Брюксел.
Отдавна знаем, че един ден на Земята продължава 24 часа и това остава непроменено, защото пътуването на Земята около Слънцето е константна величина. Броят на дните, които правят една земна година обаче се измести и съкрати, защото дните станаха по-дълги. Това е благодарение на гравитацията на Луната, която привлича океанските приливи и забавя скоростта на въртене на Земята. Междувременно, докато Луната се придържа към Земята, нашият естествен спътник се отдалечава с около 1,5 инча годишно от Земята.
Древната черупка съдържала и информация за околната среда, в която са живели мидите. Данните от черупки разкриват, че океаните по време на късния Крейд преди 70 милиона години са били много по-топли отсега, като са достигали 104 градуса по Фаренхайт през лятото и над 86 градуса по Фаренхайт през зимата.
Максималната температура е щяла да достигне границата за мекотели като миди, казват изследователите. Но тези миди са се радвали на температури, по-топли от днешните океански течения.
Конкретната мида, която учените са изучавали, е живяла повече от девет години, разположена в плитко тропическо морско дъно. Днес това е суха земя в Оман. Рудистските миди са уникално изглеждащи, описани в статията като приличащи на “високи чаши с красиви с капаци, оформени като сладкарски мечи нокти”.
Подобно на стриди, мидите процъфтяват в рифова среда. И в тяхната епоха те са действали като корали, надграждащи се и растящи заедно.
“Рудистите са доста специални двучерупчести. Днес няма такова подобно същество”, обобщи де Уинтър. “Особено в късната Креда, в световен мащаб повечето строители на рифове са тези двучерупчести. Така те наистина поемат ролята в изграждането на екосистемата, която коралите имат в днешно време.”
И те са обичали слънчевата светлина. Черупките им растат по-бързо през деня в отговор на слънчевата светлина. Изследователите смятат, че това означава, че подобно на съвременните гигантски миди, които са обхванати от водорасли, тези поддържат симбиотичен вид по това подобие. Тези миди обаче изчезват преди 66 милиона години, точно като динозаврите.
Данните, събрани от черупката, помогнаха на изследователите да съберат части от миналото на Земята, както и еволюцията на мидите. В бъдеще изследователите се надяват да изучат по-стари вкаменелости и да научат повече за един ден от живота на далечното минало на Земята.
Превод: Диана Тодорова
