Прокуратурата и финансовото разузнаване не отделя нужното внимание на потенциални финансови престъпления в България, свързани с пране на пари от политици. В две трети от сигналите на банките до ДАНС за съмнителни транзакции са замесени местни политици, но по тези случаи не се стига до правораздаване.
Това е записано в доклада на Европейската комисия, която в сряда представи редовния си преглед на икономическите политики на 27-те страни членки по линия на т. нар. Европейски семестър. За първи път в него е отделена подробна и изключително критична глава за прането на пари. В доклада за България са засегнати проблеми свързани с корупцията, която според ЕК е особено рискова, защото може да бъде свързана с активно пране на пари, както и с финансиране на терористични организации.
„Потенциални финансови престъпления не се разследват качествено“, констатира Европейската комисия. „2/3 от съмнителните трансакции, докладвани от финансовите институции в дирекция „Финансово разузнаване“ (в ДАНС – бел.ред.), включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия„, се изтъква в документа.
Според ЕК няма значим напредък до момента в изследването на пречките, които спъват подобни разследвания и превръщането им в годни доказателства на прокуратурата.
Брюксел прави силно критичен преглед на системата за борба срещу прането на пари у нас, която продължава да има съществени слабости, въпреки че е била подложена на своеобразен мониторинг по проблема от международния комитет Moneyval между 2013 г. и 2017 г. Към края на 2017 г. слабостите не са били преодолени, но страната е извадена от проверката през юли 2018 г., след като е приела промени в закона.
България все още не е финализирала и не е нотифицирала основния инструмент за борбата с прането на пари и финансирането на тероризма – National Risk Assessment, отбелязва ЕК. И подчертава, че специално трябва да се адресира проблемът с корупцията, която е основната предпоставка за прането на пари. „Властите трябва да покажат устойчива тенденция към ефективно разследване и внасяне в съда на достатъчно случаи на корупция по високо равнище, включително по отношение на политици„, посочва ЕК.
Доста голямо внимание е обърнато и на схемата за гражданство чрез инвестиция. Като е отбелязано, че на 30 януари 2019 г. е обсъдена промяна на законодателството, която изисква от лицето, желаещо да получи гражданство по този начин, да знае български език и да има работа и изкарва пари в страната. От ЕК заявяват, че при тази схема лицето може срещу една сума пари да получи гражданство, дори и да не е стъпвало в България, което може да доведе до данъчни измами.
Доверието в съдебната система в България остава най-ниско от всички държави-членки на ЕС, пише още в доклада. Данните са на база проучването кръстено “Съдебното табло на ЕС за 2019 г.”, според което ниският резултат на страната ни се дължи на опасенията, че съдиите са изложени на външно влияние по време на тяхната работа или на натиск от страна на икономически субекти, правителството или политиците.
Според последния доклад на финансовото разузнаване в ДАНС, който е за 2017 г., службата е получила 3 066 съобщения за съмнителни операции, като 80% от тях са от банки. В резултат агенцията е образувала 1 283 оперативни преписки, а 738 са класирани за „информационно-аналитични цели“. 760 информации били насочени към други служби – от тях 468 към други дирекции в ДАНС, 281 към МВР и само 11 към прокуратурата.
През 2017 г. са спрени общо 19 операции на стойност 1 923 468 евро.
В доклада на ДАНС за 2017 г. няма данни за съмнителни преводи на политици или други лица на висши държавни длъжности.