„Искам нормално отношение и да живея в нормална държава.“
Това заяви един от медицинските специалисти, който е на първа линия в борбата срещу коронавируса. Жената разказва как преминава един неин ден и какво е чувството ежедневно да си изправен пред редица трудности. Думите се изливат от сърцето ѝ и са споделени в социалната мрежа Фейсбук.
Работният ми ден е приключил в 19:00 часа. Прекарала съм 12 часа в реанимация, а работата ми е свързана с тежко болни. Нося маска, шапка, очила, шлемове… Въздухът не достига заради предпазните средства.
След тежкото време в болницата не се прибира веднага. 2 часа и половина от свободните ѝ минути преминават в задръстването на контролно-пропускателния пункт на изхода на София. От радиото звучи „Моя страна, моя България“ – журналистите призовават обществото да подкрепи медиците.
След общо 3 часа шофиране стига до дома си. Влиза в банята. Топлата вода отмива мръсотията от тялото ѝ, но не и емоционалното ѝ състояние – гняв, болка и умора. Няколко сълзи се стичат от очите ѝ.
На следващия ден ще стане в 5:00 часа. Ще излезе в 5:30. Ще премине през новото задръстване, за да се бори за живота на пациентите си. После отново ще чака, за да стигне до жилището си:
Не искам да ме поздравяват. Не искам и светлинно шоу. Искам нормално отношение в нормална държава!