Неделя сутринта Стюарт Дзивира, съпругата ми и двете им деца слизат от автобуса в гъстонаселеното предградие Глен Вю, за да се отправят към столицата Хараре. Дни наред 33-годишният мъж не може да намери царевично брашно, след като царевичната реколта бе опустошена преди две години, а предлагането на суровината драстично свито.
“Отчаяно се нуждаем от царевица, а обявиха карантина”, коментира Дзивира за “Al Jazeera”, седейки на тротоара в централната част на Хараре със сина си в ръце.
Той не е единствен. Стотици други са наредени на опашка до него в навечерието на първия ден от триседмичната карантина, наложена от правителството за ограничаване разпространението на COVID-19 – изключително заразното респираторно заболяване, причинено от новия коронаивурс.
“Всички граждани се задължават да останат по домовете си с изключение на търсещите здравни услуги, храна и лекарства, както и служителите на ключови ведомства”, обяви президентът Емерсън Мнангагва в петък, слагайки начало на ограничителните мерки.
“Знам, че мерките може да изглеждат драстични и ще повлияят съществено на начина ни на живот, но няма друг начин”, добави още Мнангагва две седмици след като страната обяви “национално бедствие” и забрани събирания на повече от 100 души.
По данни от неделя 7 души в Зимбабве са заразени с COVID-19, а 1 е починал от заболяването. Жертвата е 30-годишният радиоводещ Зороро Макамба.
Моментът не можеше да е по-неподходящ за Зимбваве. В страната милиони се борят със задълбочаващата се икономическа криза, която драстично повиши цената на храните, замрази заплатите, намали водните запаси и доведе до ежедневни недостици на електроенергия.
Същевременно годишната инфлация в страната достигна 500% през февруари. Безработицата надминава 90%, лекарствата са дефицитни, а празната правителствена хазна означава, че няма как да се финансират вече отслабените държавни здравни заведения.
През декември миналата годината Световната Хранителна Програма предупреди, че Зимбабве е на път да се изправи пред най-тежката хранителна криза от последните 10 години. Половината от популацията на страната или 7,7 милиона души са уязвими от недостиг на храна.
“Знаем, че има коронавирус в страната, но ако не си набавим царевично брашно ще умрем от глад”, обяснява Дзивра.
Дзивира е един от милионите безработни, които разчитат на нелегална работа, за да осигурят храна на масата. Предвид ограничителните мерки той се съмнява, че вече ще успее да си намери каквато и да е работа – в Хараре или околностите.
“Не знам как ще оцеляваме през карантинния период”, коментира Дзивира, чиято дневна хранителна дажба са три ястия от царевична паста и зеленчуци. “Боря се за храна ежедневно и предстои огромно предизвикателство за мен и семейството ми”.
Дороти Мазонде – 39-годишна майка на пет деца, споделя страховете му.
“Не мога да си позволя да се запася с храна, защото всичко е много скъпо в момента”, коментира Мазонде, която продава предплатени мобилни карти и напитки на улицата в Хараре.
“Живея ден за ден от търговията си”.
Обявената от Световната Здравна Организация пандемия от коронавирус доведе до хаос в редица страни, които затвориха границите си и предприеха всеобхватни мерки в опитите си да спрат разпространението на заразата. До този момент са регистрирани 723 000 заразени в повече от 175 страни и територии по данни, обработени от университета Джон Хопкинс в Съединените щати. Над 34 000 души са починали, а 152 000 са починали.
Въпреки че карантинните мерки изглежда дават резултат в ограничаването на заразата в Китай, където вирусът бе открит за първи път към края на миналата година, експертите поставят под въпрос подобни действия в страни като Зимбабве.
“Практически невъзможно е да се затвори сива икономика без да има каквато и да е предвидена финансова помощ за нуждаещите се”, коментира епидемиологът Шами Фред за “Al Jazeera”.
“Да, целият свят е поставен под карантина, това е правилният ход, но без вода опитите биха били напразни и опасни. Електричеството също е ограничено, както и други стоки от първа необходимост.”
Честото и внимателно миене на ръцете е сред едно от най-основните оръжия в борбата със заразата. Само в Хараре обаче има милиони хора без течаща вода. В неделя опашка от 50 човека се събра за вода пред сондажната дупка в Кюуадзана 3 – гъсто населено предградие, западно от Хараре.
“Нямахме вода вече трети ден”, обяснява за “Al Jazeera” Нозипо Мамбауаше, 25-годишна майка на едно дете. Тя споделя още, че водоразпределението е било нередовно през последните две седмици.
“Страхуваме се, тъй като нямаме надежден източник на вода. Дори и под карантина ще се нуждаем от вода за чистене, пране, готвене и пиене”, добавя още тя.
Превод: Ивайло Йотов
