Планинското градче-крепост Захара де ла Сиера в южна Испания е отблъсквало редица врагове в миналото. През средновековието християни и маври са се сражавали за него, като през 1812 френски войски го взривяват в своето отстъпление. Сега благодарение на невероятната си позиция, извисяваща се над андалуската провинция, градчето отново се превръща в безценна отбранителна позиция.
На 14 март Захара се отцепва от външния свят, докато смъртоносната падемия от коронавирус завладява целия свят. 40-годишният кмет на градчето Сантяго Галван взима решението четири от петте достъпа до града да останат блокирани. Галван предприема мярката в деня, когато Испания обявява национално извънредно положение.
Оттогава насам в страната са регистрирани над 100 000 случая на заразяване с коронавирус и над 10 000 смъртни случая по данни на американския университет, следящ пандемията в световен мащаб, Джон Хопкинс.
В Захара обаче няма нито един случай на заболял от COVID-19 сред 1 400-те жителя на градчето.
“Минаха повече от две седмици, мисля, че това е добър знак”, коментира Галван за “CNN”
Мерките, предприети от кмета, имат пълната подкрепа на местното население и особено на по-възрастните жители. Близо една четвърт от жителите на Захара са на над 65-годишна възраст, като само в старческия дом живеят над 30 души. Съседните градчета и села вече станаха свидетели на заразата и дадоха жертви на коронавируса.
Сгушените бели къщи и тесни улички на града се намират на ръба на стръмния планински склон обгърнати от средновековната крепостна стена и гледащи към малка маслинова горичка и големия воден резервоар на града. Намира се едва на час път с кола от Севиля, която е популярна туристическа дестинация за хора от цял свят. Галван обяснява, че през първите няколко дни от затварянето на града се е наложило да отпратят френски и немски туристи, които не са били наясно с предприетите от испанското правителство мерки.
Контролно пропускателният пункт на единствения отворен път към градчето е охраняван от един единствен полицай. Двама души, облечени със защитно облекло, което доскоро е било използвано за пръскане на маслиновата плантация, сега пръскат минаващите автомобили с разтвор от белина и вода. Колите дори трябва да преминат през импровизирани изкопи, за да се гарантира, че гумите им са дезинфекцирани.
“Няма кола, която да мине през пропускателния пункт и да не е напълно дезинфекцирана”, коментира Галван.
Кметът признава, че такива мерки са между 20% и 80% ефикасни, но все пак вдъхват спокойствие.
“Успяваме да гарантираме сигурност и спокойствие за нашите жители. Те разчитат, че никой случаен не може да мине през града ни”.
Подобни сантирани мерки са предприети и на територията на Захара.
“Всеки понеделник и четвъртък към 17:30 около 10 човека обикалят улиците на града и дезинфекцират улиците, площада и фасадите на домовете”.
Сред доброволците е местният фермер Антонио Атиенза, чийто трактор преминава през града и пръска улиците с белинен разтвор.
Местен бизнес плаща на две жени от градчето да закупуват нужните хранителни продукти и лекарства, за да се ограничи броя на хората, напускащи града и особено на тези, които са много по-уязвими от респираторното заболяване. Жените са ангажирани около 11 часа дневно, като списъците им с покупки продължават да растат.
Едната от тях е 48-годишната Ауксин Раскон, която коментира, че реакцията на съгражданите й е прекрасна.
“Много са благодарни и щастливи, защото не им се налага да напускат града, където се чувстват на сигурно и защитени”, обяснява тя. Раскон също се гордее и с навременната реакция на Захара.
“Кметът взе правилните решения в правилния момент и в момента можем да видим резултатите”, коментира тя в телефонно интервю за “CNN”.
Освен да се грижат за доставката на храна и медикаменти, жените помагат и на възрастните в Захара, които не могат да си готвят (оставяйки им храна пред домовете), както и уреждат дребни ремонтни дейности, от които се нуждаят. Бе създадена и страница във Фейсбук, където възрастните хора са започнали да публикуват стари черно-бели снимки. Луизия Руиз Луна, която е започнала инициативата, коментира, че е приятен начин за разсейване и интересна възможност за жителите на града, които не се намират там в момента, да общуват със старите си познати.
“Също така е и забавен начин за възрастните да упражняват паметта си”, добавя още Луна.
Градчето също така е оборудвало две коли със светлина и музика, “за да могат децата да се събират по балконите и да се забавляват”, обяснява Галван.
Икономическото оцеляване на дребни испански общности като Захара се осигурява от семейни бизнеси и самонаети лица. За това градският съвет е взел решението да използва от финансовите си резерви, за да покрие разходите за електричество, вода и данъци, докато трае извънредното положение. Барове и ресторанти разчитат изцяло на туризъм, като има 19 такива заведения в Захара, които без финансовата помощ биха фалирали.
За Галван обаче това е повече от финансова помощ. За него е въпрос на съхранение на града и общността, като корените на кмета са от Захара. Същевременно Галван знае, че рано или късно ще трябва да се обърне за помощ към местното правителство или Мадрид, в случай че извънредно положение продължи още дълго.
“Ще ни трябва малък финансов стимул, ако всичко това продължи”, обяснява Галван за “CNN”.
Както милиони испанци, той следи неотлъчно докладите на здравното министерство за ситуацията с COVID-19, надявайки се, че подобно на историческите обсади на града и тази ще премине скоро.
Превод: Ивайло Йотов
