„Ако работниците ни не умрат от коронавируса, ще умрат от глад“.
Това е мрачната равносметка за последиците от коронавируса върху текстилната индустрия, направена от собственика на текстилен завод и директор на модната компания “Ambattur Fashion India” Вижей Матаней.
Преди началото на кризата Вижей Матаней и неговите партньори Амит Матаней и Шон Ислам са осигурявали работа за близо 18 000 души от три континента – в Бангладеш, Индия и Йордания. След избухването на пандемията от коронавирус компанията преустановява всички основни дейности, като към момента има само един частично работещ завод в Дака.
Световните карантинни мерки са само една страна на проблема. Представители на текстилната индустрия изтъкват и неразумните изисквания на техните търговски партньори – големи модни компании, основно от Съединените щати и Великобритания.
“Някои модни марки демонстрират сърдечна коректност и високо ниво на етика, като се опитват да осигурят плащания, които поне да стигнат за заплатите на работниците.”, коментира за “BBC” Амит Матаней, изпълнителен директор на “Tusker Apparel Jordan”.
“Също така обаче се сблъскваме с множество отказани поръчки, като продуктите са или завършени, или почти готови. Също така се сблъскваме и с много молби за отстъпки на вече фактурирани плащания, както и за стоки, които се намират в транзит. Често клиентите искат отсрочки от порядъка на 30 до 120 дни, което се превръща в изключително финансово бреме.”
В имейл, предоставен на “BBC”, един от американските партньори на индийската текстилна компания моли за 30% отстъпка “за всички заявки – текущи или бъдещи”, включително и за тези, които вече са доставени.
Причината, която изтъква компанията като аргумент е “преминаване през този изключително тежък период”.
“Отношението, което демонстрират е в защита на интереса на акционерите и напълно пренебрегва работниците във фабриките. Това е изключително лицемерно поведение, което демонстрира пълно несъобразяване с бизнес етиката и производствената линия”, добавя още Вижей Матаней.
“Модните марки са фокусирани изцяло върху цената на акциите, което означава, че някои от тях нямат финансови резерви, с които да посрещнат извънредната ситуация и съответно се обръщат към най-уязвимото звено от целия търговски цикъл. Очакват от нас да поемем загубите им, като същевременно те са тези, които кандидатстват за финансова помощ от правителството на Съединените щати.”, обяснява Вижей.
Текстилните производители се сблъскват с междупартньорските разногласия, след като бяха тежко ударени от други два проблема, свързани с глобалните мерки за ограничаване на коронавируса.
Първият бе през февруари, когато доставката на текстилни суровини от Китай бе преустановена. Китайската текстилна индустрия е сред най-големите в света, като обемът й достигна 120 милиарда долара през 2018.
Тъкмо когато китайската икономика прояви признаци на възстановяване през последните няколко седмици, търговските вериги на свои ред преустановиха работа, поради наложените мерки за карантина. Така развилата се ситуацията не даде шанс на търсенето да се възстанови дори и за кратък период от време.
Ключова индустрия
Китай е познат като фабриката на света, но става ли дума за дрехи – Бангладеш, Индонезия, Камбоджа, Виетнам и Мианмар имат все по-ключова роля.
“През последните десетина години текстилните заводи започнаха да се преориентират от Китай, поради бързо нарастващите производствени разходи в страната”, обяснява Стенли Зето от модната компания ”Lever Style”. Сред клиентите на компанията са имена като “Hugo Boss”, “Theory”, “Vince” и “Coach”. Модната компания е позната още с няколко онлайн портала за търговия с дрехи, сред които са и “Bonobos”, “Stitch Fix” и “Everlane”.
Всичко това сочи, че текстилната индустрия е изключително ключова за много от развиващите се икономики в Азия. Данни на Световната Търговска Организация (СТО) сочат, че Бангладеш и Виетнам са сред четирите най-големи износители на дрехи в световен мащаб. Към момента Бангладеш отговаря за 6,7% от световния текстилен пазар, а Виетнам за 5,7%.
В Бангладеш има над 4 милиона души, заети в текстилната индустрия, като текстил и модни продукти достигнаха до 90% от общия износ на страната за 2019.
Камбоджа и Шри Ланка също са силно зависими от текстилната индустрия, като тя е отговорна за 60% от общия износ, по данни аа факултета по мода и облекло към университета Шенг Лу.
Текстилната индустрия осигурява над половината от работните места в Бангладеш, като в Камбоджа осигурява поприще за близо 60% от работното население. Индустрията е от особена важност за жените, които са и по-голяма част от работната ръка в Камбоджа.
По думи на професор Лу пандемията може да доведе до съкращение на работните места от порядъка между 4% и 9% в страни като Бангладеш, Виетнам, Камбоджа и Индия. Това е и причината бангладешкото правителство да полага особени усилия да защити сектора.
“Правителството осигури щедра финансова програма да субсидира заплатите на работниците, като също така гарантира удължаване на кредити и предложи много разумни лихвени нива”, коментира Шон Ислам, изпълнителен директор на модната компания “Sparrow Apparel Bangladesh”. “Може и да не е напълно достатъчно, за да се преодолее напълно кризата, но безспорно е от голяма помощ”.
Правителството в Камбоджа на свои ред предложи данъчни ваканции за текстилните компания и предложи програма за субсидиране на плащанията към работниците.
След надалата се вълна на недоволство и оказан обществен натиск, модни марки като “H&M” и дъщерната на “Zara” компания – “Inditex”, обявиха, че ще заплатят пълната цена на вече поръчаните от тях продукти.
“От дълги години модните компании трупат състояния на гърба на нископлатени работници в развиващи се страни, където често няма развито социално осигуряване. Много от тях изградиха цели империи на принципа на този бизнес модел.”
Амит Матаней е напълно съгласен.
“Търговските марки ще трябва да помогнат, както и по-богатите правителства, които могат да си позволят да субсидират икономиката”, добавя още той.
Без тези усилия, цялата индустрия може да бъде напълно унищожена.
Превод: Ивайло Йотов
