Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) постигна предварително споразумение с Русия и другите страни членки за временно съкращаване на добива на суров петрол, пише „The New York Times“.
ОПЕК и страните, участващи в споразумението, се съгласиха да ограничат световния добив на петрол до общо 10 милиона барела дневно. Това е около 23% от капацитета на индустрията, отчетен през май и юни миналата година. В бъдеще са възможни допълнителни съкращения на добива съгласно уговорката между 20-те петролни нации. Информацията бе представена в официално обръщение на ОПЕК от петък.
Преговорите достигнаха до пречка късно в четвъртък, породена от несъгласието на Мексико да ограничи добива на петрол, който към момента е около 400 000 барела дневно. Това остави сделката висяща, като групата обяви, че решението зависи изцяло от Мексико.
Още преди да се достигне до съгласие цените на петрола започнаха да падат, предвид че анализатори и инвеститори очакваха по-крупни съкращения, с които по-скоростно да се ограничи натрупването на нефтени резерви. В четвъртък следобед американският нефтен индекс “WTICFC” беляза спад от повече от 7%, като цената за барел падна до 23.28 щатски долара.
Амрита Сен, главен петролен анализатор към изследователската компания “Energy Aspects”, коментира, че пазарът няма да е впечатлен от мярката.
“С други думи спадът в търсенето ще остане по-голям от спада в производството”, обяснява Сен. По нейни изчисления търсенето се очаква да се свие с до 25 милиона барела дневно, което е около една четвърт от нормално потребление през април.
Мерките за ограничаване на добива ще бъдат приложени след края на април, за да се даде повече време на нефтените излишъци да се реализират. Същевременно има опасения дали страните стриктно ще следят за спазването на квотата, предвид че Ирак на пример се стреми да добие колкото е възможно повече нефт. Сен коментира, че ОПЕК прави всичко възможно да изгради нужните механизми, които да гарантират, че страните ще спазват ограниченията.
“С резкия спад в търсенето на петрола и препълнените хранилища водещите нефтени компании ще трябва да преустановят работа”, обяснява още Сен. “Споразумението чисто и просто документира това, което така или иначе трябва да бъде сторено.”
Въпреки това споразумението остава важна крачка в посока адресиране на задаваща се нефтена криза, пред каквото страните от ОПЕК не са се изправили от десетилетия насам. Решението също така може да послужи и за затопляне на все по-обтягащите се отношенията между страни членки на картела и Съединените Американски Щати.
Срещата бе свикана от Саудитска Арабия, която де факто е водещата страна в ОПЕК, след като президентът Тръмп проведе среща с коронования принц Мохамед бин Салман – главният законоведец в страната.
В четвъртък президентът Тръмп коментира, че смята за нужно постигането на нефтено споразумение. Темата обаче не бе повдигната по време на скорошните му срещи с президента на Русия Владимир Путин и с Краля на Саудитска Арабия Соломон. Негови думи бяха, че е в интерес на всички нефтени нации добивът на петрол да продължи, колкото се може по-дълго.
“Равнищата са толкова ниски, че най-вероятно ще се стигне до съкращаване на работни места в цял свят”, коментира президентът Тръмп по време на пресконференция от Белия Дом. Анализатори вярват, че в изказването си президентът визира визира равнищата на цените на петрола.
“Със сигурност ще има съкращения и в нашата страна, като далеч не искаме това да се случи”.
Същевременно Саудитска Арабия изпадна в ценова война с Русия, след като Москва отказа да приеме предложената в началото на март спогодба за свиване на добива от началото. Целта на на Саудитска Арабия бе максимално бързо да овладее последиците от резкия спад на търсенето, породен от карантинните мерки за ограничаване на заразата от коронавирус. Враждата заплаши нефтените пазари със свръх-дефицит, включително и пазарите в Съединените Щати, като доведе и до драстичен спад в цената на суровината.
Главният секретар на ОПЕК – Мохаммад Баркиндо, призна в уводните си изречения по време на срещата, че нефтеният излишък е поставил организацията в уязвима позиция. Саудитска Арабия е намерила решение на проблема със складирането на нефт, като е прехвърлила големи обеми на петролни танкер. Страната обаче се опасява, че няма да успее да намери купувачи за такива големи количества.
“В нашата индустрия има кръвоизлив и никой не успя да спре кървенето”, коментира Баркиндо по повод публикацията му на официалния сайт на ОПЕК. “Наложително е да вземе спешни мерки”.
Някои от нефтените компании в Съединените Американски Щати също се изправят пред трудности в съхраняването на продукцията. Анализатори от консултантската компания “Wood Mackenzie” информираха, че едно от най-големите и стратегически хранилища за петрол в Съединените щати – това, намиращо се в Кушинг, Оклахома, бива изпълвано с изключително бързи темпове, което се отразява лошо на цените.
Въпреки че американската индустрия е заплашена от съкращения и фалити, администрацията на Тръмп продължава да настоява пред Саудитска Арабия и Русия да се ограничи добива. Енергийният секретар Дан Брюлет обяви в интервю за “CNBC” от четвъртък, че ОПЕК и страните членки “спокойно могат да намалят добива до 10 милиона, дори и повече, ако се вземат предвид и другите нации като Канада и Бразилия, които също добиват нефт”.
Засега Съединените щати и администрацията на Тръмп не са отхвърлили идеята да се включат в общото споразумение за ограничаване на нефтения добив. Същевременно обаче американските нефтени компании в голяма степен вече допринасят за свиването на предлагането. Брюлет коментира, че дълбокият спад в търсенето, породен от пандемията, ще доведе до спад от близо 2 милиона барела на ден в производството на Америка до края на годината. С изчерпването на хранилищата “всички ще се наложи да ограничат производството”, добавя още Брюлет. .
Превод: Ивайло Йотов
