Институтът за икономически изследвания към Българската академия на науките /БАН/ излезе с три сценария за макроикономическите последствия у нас от разпространението на Covid-19. Първият от тях допуска, че пикът на заболяването ще бъде в средата на месец май и няма да има втора вълна от заболели. При него мерките постепенно ще бъдат отменени и през втората половина на годината икономиката ще функционира нормално. Вероятността да се случи този сценарий обаче според експертите от БАН е едва 20%.
При този първи вариант спадът на Брутния вътрешен продукт ще бъде 2,4%. Ще има и леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 година. Очаква се и спад на износа и слаб туристически сезон. Безработицата ще нарасне до 6,9 на сто.
Бюджетът ще приключи на дефицит от 1,5%, който ще бъде покрит с тегленето на нов външен заем в размер на 2,5 милиарда лева. Така дългът ще се увеличи до 21,7% от БВП.
Вторият сценарий предвижда пикът на Covid-19 да е в края на юни – средата на юли. Експертите от БАН смятат, че вероятността това да се случи е цели 60%. При този сценарий ще има постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения.
При този вариант Брутният вътрешен продукт ще спадне с 4,3 на сто, а инфлацията ще се ускори до 4,2%. Обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро, главно заради намален износ с 4,6 на сто и спад на туристическия сезон с около 50 на сто.
Безработицата също ще бъде по-висока при този втори и най-вероятен сценарий, като тя ще достигне 10%. Бюджетният дефицит пък ще достигне до 2,5% от БВП и ще бъде покрит отново с емитирането на външен дълг в размер на 3,8 милиарда евро.
Третият сценарий допуска пик на заболяването в средата на август. Вероятността за този вариант е 20%. Предвижда се периодично затягане и разхлабване на мерките.
Спадът на БВП ще бъде 5,7%. Инфлацията ще се ускори до 5,2 на сто. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро, основно заради проваления летен туристически сезон – спад между 50 и 70 процента.
При този трети сценарий безработицата ще бъде значителна и ще обхване 350 000 души или 12%. Бюджетните приходи ще бъдат с 10 на сто по-ниски от планираните и дефицитът ще достигне до 5 на сто. Той ще бъде покрит с външен заем в размер на 8 милиарда лева и така правителственият дълг ще се увеличи до 26,5% от БВП.
