Директорът на Световната продоволствена програма (World Food Programme) към ООН Дейвид Бийзли предупреди, че докато светът се бори с пандемията от коронавирус, същевременно се намира и “на ръба на пандемия от глад”. В обръщението си към Съвета за сигурността на Организацията на обединените нации от вторник Бийзли предупреди, че ако не се вземат спешни мерки в рамките на няколко месеца, недостигът на храна в световен мащаб може да доведе до глад от “библейски размери”, пише „ABCNews“.
Бийзли подчерта, че още преди кризата с COVID-19 е предупредил световните лидери, че “през 2020 светът ще се сблъска с най-тежката хуманитарна криза от Втората световна война насам”. Сред причините, които изтъква, са войните в Сирия и Йемен, нашествието от скакалци в Африка, зачестилите природни бедствия и икономическите кризи в Ливан, Конго, Судан и Етиопия.
Експертът припомни, че близо 821 милиона души от цял свят си лягат гладни всяка вечер, като 135 милиона се сблъскват “с животозастрашаващи нива на недохранване”. Анализ на Световната продоволствена програма сочи, че до края на 2020 вследствие на пандемията от коронавирус още “130 милиона души могат да се озоват на прага на гладната смърт”.
Във видео брифинга Бийзли добави още, че Световната продоволствена програма осигурява ежедневно храна за близо 100 милиона души, оцеляването на 30 милиона от които буквално зависи от организацията. По думите му, който към момента се възстановява от COVID-19, ако тези 30 милиона души попаднат извън обсега на програмата, то “300 000 души може да загиват от глад всеки ден в продължение на три месеца”. В изчисленията не са заложени негативните последици от пандемията от коронавирус.
“В най-лошия случай ще се сблъскаме с недостиг на храна в над 35 страни, като в 10 от тези страни вече има по един милион души, които са на прага на гладуване”, добави още той.
По данни на Световната продоволствена програма десетте най-тежко засегнати страни от хранителен недостиг за 2019 са: Йемен, Конго, Афганистан, Венецуела, Етиопия, Южен Судан, Сирия, Судан, Нигерия и Хаити.
Бийзли допълва, че хранителните кризи в много от страните са в резултат на военни конфликти. Той коментира още, че е повдигнал проблема с “пандемията от глад”, тъй като “икономическите последици от COVID-19 могат да погубят повече хора, отколкото самия вирус”.
Световната продоволствена програма е на мнение, че мерките за ограничаване на движението и икономическата рецесия ще доведат до далеч по-драстично свиване на приходите в най-бедните страни.
Бийзли изтъкна, че от остър спад в международните финансови потоци най-тежко ще пострадат страни като Хаити, Непал и Сомалия, какато и страни, разчитащи основно на туризъм като Етиопия. Спадът в цената на суровия нефт от друга страна ще се усети най-тежко в бедни страни като Южен Судан, където нефтът съставлява близо 99% от износа на страната.
От позицията на логистичен експерт Бийзли говори и за ключовия принос на Световната продоволствена програма в борбата с COVID-19. По негови думи организацията е доставила защитно облекло от името на Световната Здравна Организация в 78 страни, като е осигурила още и международен въздушен превоз за медицински експерти.
Бийзли призова за единно хуманитарно противодействие на кризата, което да се фокусира върху доставката на медикаменти, преустановяване на търговските спорове и навременно допълнително финансиране, включващо 350 милиона долара за организирането на логистични центрове и транспортни мрежи за доставка на ресурси от първа необходимост.
“Истината е, че времето не е на наша страната, така че нека да действаме мъдро и бързо”, коментира Бийзли. “Смятам че с нашата експертиза и партньорство, ще можем да сформираме нужните екипи и програми, които да гарантират, че пандемията от коронавирус няма да се превърне в хуманитарна криза, която да изправи част от човечеството на прага гладната смърт”.
Превод: Ивайло Йотов
