Има между седем или осем “топ” варианта за ваксина против новия коронавирус, като работата по разработването им е ускорена. Това съобщи директорът на Световната Здравна Организация (СЗО), цитиран от “Associated Press”.
Генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус припомни във видео брифинг с Икономическия и социален съвет на ООН, че първоначалните очаквания са били за нужно техническо време от между 12 и 18 месеца за създаването на ваксина. След като обаче преди около седмица над 40 страни осигуриха средства в размер на 7,4 милиарда евро за разработването, тестването и производството на ваксина, Гебрейесус обяви, че процесът предстои да бъде значително ускорен.
Той добави още, че близо 8-те милиарда евро няма да бъдат достатъчни и че ще са нужни допълнителни средства за скоростното разработване на ваксина и още по-важно “за да се гарантира, че ваксината ще достигне до всички и никой няма да бъде пренебрегнат“.
“Вече имаме добри варианти за ваксина”, коментира Гебрейесус. “Топ вариантите са около седем или осем. Същевременно обаче имаме повече от сто резервни варианта”.
“Фокусираме се върху по-малко кандидати, които имат по-големи шансове за добри резултати, като именно тяхната разработка ще бъде ускорена”, добави още той.
Гебрейесус не конкретизира, кои са въпросните топ варианти. Той коментира още, че от януари “Световната Здравна Организация работи с хиляди изследователи от цял свят, за да ускори процеса по разработването на ваксина и да се премине максимално бързо от тестване върху животни към клинични тестове”.
По думи на Гебрейесус към момента съществува консорциум от над 400 учени, които са ангажирани с разработката и тестването.
Директорът на СЗО подчерта, че COVID-19 е “изключително заразен и потенциален убиец”, като в световен мащаб вече има над 4 милиона заразени, а над 275 000 души са загубили живота си.
Докато броят на новите заразени в Западна Европа започна да намалява, в Източна Европа, Африка, югоизточна Азия, в района на източното Средиземноморие и в други части на света заболелите продължават да се увеличават, припомни още той.
Гебрейесус коментира, че “си взимаме болезнени поуки от пандемията”, като кризата подчертава важността на силни и централизирани здравноосигурителни системи.
“Въпреки това на база текущите тенденции близо 5 милиарда души няма да имат достъп до най-базовите здравни услуги до 2030”, като това включва консултация със здравен служител, достъп до основни лекарства и течаща вода в болниците, добавя Гебрейесус.
Той подчерта, че докато продължават да се взимат мерки срещу COVID-19, световните нации следва да се възползват от възможността да изградят един по-сигурен, справедлив и по-добър свят за всички.
“Светът инвестира годишно около 7,5 трилиона долара в здравеопазване, което е близо 10% от световния брутен вътрешен продукт, но най-рентабилните инвестиции остават в разширяването обхвата на здравните системи и ранната превенция на заболяванията на най-ниско ниво, което неминуемо води до спасяването животи и спестяване на така нужните средства”, обяснява Гебрейесус.
Заместник-секретарят на Обединените нации Амина Мохамед коментира по време на брифинга с ООН, че всички нации следа да се борят “заедно”, но основният приоритет остава най-уязвимите страните и прослойки на обществото.
Амина Мохамед апелира за програма за облекчаване външния дълг за най-уязвимите страни, за да се подпомогне икономическото им възстановяване. Тя посочи още, че мерките за стимулиране на икономиката, включващи директни парични потоци и кредитни облекчения, следва да се насочат към жените, тъй като „съставляват по-голямата част от най-уязвимите прослойки на обществото в страните, които са най-тежко засегнати от световната пандемия”.
Директорът на Международната трудова организация Гай Радйър цитира данни на Обединените нации, сочещи, че близо 305 милиона работни места ще бъдат съкратени в световен мащаб по време на второто тримесечие от тази година, което свършва на 30 юни.
Райдър коментира още, че за сравнение едва 22 милиона работни места са били загубени непосредствено след избухването на икономическата криза през 2008, като допълни, че “е кристално ясно, че ситуацията в момента е далеч по-сериозна”.
Той припомни още, че често се подценява факта, че близо 60% от световната работна ръка в размер на 3,3 милиарда души са загубили работата си в сивия сектор, като голяма част от тях са жени.
Райдър посочва, че по данни на Международната трудова организация през първия месец на пандемията с последвалите ограничителни мерки “въпросните хора са загубили средно до 60% от дохода си”. Същевременно те са концентрирани в страни с ограничени ресурси и крехки здравноосигурителни системи, добавя още той.
Райдър призова за международно сътрудничество, за да се помогне на най-уязвимите, да се поддържа жизнеността на бизнеса, да се задържат работните места и да се съхрани връзката между служители и работодатели, предвид че към момента няма условия за извършване на дейност.
