Докато светът продължава да се бори с разгръщащата се криза заради COVID-19, мнозина в Африка се притесняват не само за нейното разпространение, но и за дългосрочните икономически последици от пандемията, пише “Aljazeera”. Но много преди нашето внимание да бъде привлечено от този вирус, африканските правителства вече пренебрегват все по-важен фактор за осигуряване на здраве за местното население и проспериращи икономики: Африка има все по-преобладаващо застаряващо население, което расте бързо като тенденция.
Според доклад на ООН за стареенето на населението от 2017 г. се очаква по-възрастното население на Африка да нараства по-бързо, отколкото във всеки друг регион в света. Населението на континента на възраст над 60 години е “прогнозирано да се увеличи повече от три пъти между 2017 и 2050 г., от 69 на 225 милиона”. В някои страни се очаква броят им да се увеличи още по-бързо. В Малави, Руанда, Уганда и Зимбабве, например, докладът предвижда, че по-възрастното население ще се удвои до 2050 г.
Но въпреки нарастващия му брой, по-възрастното население на Африка продължава да бъде пренебрегвано като проблем. През 2016 г. държавите-членки на Африканския съюз приеха Африканската харта за правата на човека и правата на възрастните хора в Африка. Хартата призова всички африкански държави да приемат политически мерки за защита на правата и за справяне с нуждите на по-старото им население. Но от 54 държави-членки само 14 са подписали хартата и за четирите години оттогава Бенин и Лесото са единствените две държави, които официално са ратифицирали документа.
Много африкански държави, като Нигерия, която има най-многобройно население в Субсахарска Африка, все още нямат функционална политика, фокусирана върху възрастните хора. Но дори когато държавите имат политики, насочени към по-възрастното население, липсата на координация между правителствените агенции, заедно с недостатъчните бюджети, правят прилагането на тези политики голямо предизвикателство.
Камерун и Нигерия например имат планове за обучение на здравни специалисти за гериатрични грижи, но експертите посочиха, че подобни стъпки не са се превърнали в действие и че подкрепата на правителството е „почти не съществува“. Ярък пример за безхаберието към застаряващото население е Етиопия, където фокус на правителството е борбата с ХИВ/СПИН в националния план, но в същото време Националната пътна карта за превенция на ХИВ за страната през 2018 г. не включва възрастните хора във всички групи от населението.
Липсата на отговорен орган за цялостно събиране на данни и мониторинг, фокусиран върху по-възрастните групи от населението на континентално и национално ниво е още един показател за това колко малко внимание се отделя на нуждите на възрастните хора.
Един от най-ярките примери за липсата на държавна стратегия за възрастните хора е в системите за социална защита като пенсиите. В Субсахарска Африка така познатите пенсии, които се осигуряват за по-възрастното население, съществуват в по-малко от 10 държави.
Пенсиите срещу предварителни вноски, които се предлагат въз основа на минали доходи и вноски по пенсионни схеми, са често срещани в много африкански страни. Но тези мрежи за социална сигурност изключват хората, работещи в неформалния сектор, който представлява 85 процента от заетостта в Африка. За 6,3 процента от населението в Субсахарска Африка, работещо в напреднала възраст, което е допринесло за пенсионната система, заплащането често не е достатъчно, за да покрие разходите за живот, тъй като пенсионните плащания са само процент от приходите преди пенсиониране и не са адекватно коригирани спрямо инфлацията.
Тази липса на внимание към възрастните хора ще има сериозни икономически последици в цяла Африка. С напредване на възрастта трудът и капиталът, които тези хора предоставят на икономиката, ще намаляват, докато техните потребности от здравеопазване ще се увеличават. Това ще постави необходимостта от лични спестявания, каквито много възрастни хора в Африка нямат.
При липса на здрави системи за здравеопазване и социална защита икономическата тежест заради грижите за възрастните хора все повече ще пада върху членовете на семейството. Проучване в крайградски квартал на Гана показа, че 94 процента от анкетираните харчат почти половината от доходите си за грижи за по-възрастен член на семейството, докато 59 процента от тях споделят, че трябва да се откажат от една или повече необходимости, за да могат да се справят финансово.
С голяма част от доходите си, насочени към грижи, семействата остават с малко разполагаем доход за спестяване. На макро ниво спадът на спестяванията означава, че има по-малко капитал за подпомагане на финансирането на публични и частни инвестиции, които водят до икономически растеж на страната. Според доклад на Световната здравна организация за 2015 г. загубата на производителност в Африка само поради незаразни болести сред възрастовата група 60+ се оценява на 159 милиарда международни долара (доларовият еквивалент в покупателната способност за конкретния регион).
За да бъдем точни, Африка е млад континент. Политиките, насочени към нуждите на младежта на континента, са от решаващо значение за икономическия растеж. Но ако континентът не включи и планира своето растящо население, всеки икономически растеж може да бъде заличен в рамките на няколко десетилетия. Китай, веднъж обявена за “световно икономическо чудо” за бързия си икономически растеж, се очаква да преживее значително по-бавни периоди на растеж за в бъдеще, защото не бяха предприети адекватни мерки за защита на възрастното население.
Изследване от 2011 г. за въздействието на застаряването върху икономическия растеж в 12 азиатски страни, сред които и Китай, показа, че те биха могли да преживеят по-бавни периоди на растеж, освен ако не бъдат въведени политики за смекчаване на предизвикателствата, а част от тях за бързо застаряващото население на тези държави.
По-възрастните хора в Африка имат неизменна роля в предаването на знания на по-младите поколения, разрешаването на конфликти и поддържането на социално сближаване. Африканските държави трябва да въведат проактивни политики, които да отговарят на техните нужди. Както се казва в камерунската поговорка, дъждът не пада само на един покрив. Ако Африка продължи да пренебрегва по-старото си население, въздействието ще навреди не само на тях, но и на целия континент.
